НДСВ си отива от власт, ако България не получи покана за членство в НАТО!

Новина

НДСВ се провали като правителство на националното съгласие. На 6-ти април 2001 царят обеща: бърза и качествена промяна в стандарта на живот, обединяване на българската нация около изконните български ценности, борба срещу корупцията и нов политически морал.

Осем месеца след изборите няма изгледи той да изпълни нито едно от тези обещания. Българите не са по-богати и има трайна тенденция да стават все по-бедни, политиците не по-почтени и няма да станат, а българската нация, която преди Симеон беше разделена на две сега е се раздели на три.

След като не сме по-богати, по обединени и по-почтени, а правителството се срива по бързо от всяко досегашно идва най-сериозния проблем - България да не получи покана за членство в НАТО.

Тази политическа цел, която при "лошото" и "корумпирано" правителство на ОДС бе съвсем реална, днес се отдалечава от НДСВ със скоростта на експресен влак минаващ покрай селска гара.

Сега правителство, опозиция и избиратели се намираме в една и съща кола, която се движи с огромна скорост към пропастта. Вместо да накараме шофьора да натисне спирачките обаче, ние сърцезаваме пейзажа наоколо - подход, който обикновено не води до избягване на катастрофи.

Въпросът е защо да чакаме спокойно да настъпи краха на националните приоритети - членство в НАТО и ЕС - който този път наистина ще ни изхвърли трайно извън границите на развития свят. Ако искаме това да не се случва ще ни се наложи да окажем сериозен натиск върху НДСВ и правителството и с това да ги оставим на власт.

Управлението на НДСВ е в криза
Отговорът на въпроса "Защо това правителство е в криза?" е доста лесен. Значимите провали на правителството само за 8 месеца, са толкова, че надскачат значително "политическото разведряване" настъпило след края на 4-те години на Иван Костов.

Нарастване на социалното напрежение
На първо място, имаме сериозно нарастване на социалното напрежение в мащаби, които напомнят периода 1996 - 1997 г. Тук вината на НДСВ и лично на Симеон Сакскобургготски е, че още с влизането си в политиката отвориха огромна ножица между възможности и реалност. Сега, когато ножицата се затваря тя срязва тази реалност.

Управление в мъгла
Царят наложи пълна мъгла около управленските намерения. Той съвсем демонстративно отказва да отговаря на въпроси, чийто отговори няма право да крие. Такова драстично незачитане на правото на медиите и правото на информация няма прецедент след 1990 г.

Пряко свързване на икономически групировки и власт
Всички предишните правителства създадоха собствени клиентелистки икономически кръгове и икономически лобита. Сегашният кабинет обаче се е заел с амбициозната задача да обслужва пряко интересите тези кръгове, като им дава директен достъп до институциите, чрез назначаването на техни представители на публични постове. Стигна се дори дотам вътрешният министър първо публично да се застъпва за обявените, че застрашават националната сигурност Ершов и Чорни, а после да сам да се опровергава.

При директното обвързване на сегашното управление с групировките теми като опитите за реабилитация на бивши ченгета и закриването на комисията по досиетата са само фрагмент.

Политическа безотговорност
За пръв път в българската политика формално не съществува политическо тяло, било то движение или партия, което да контролира, парламентарната група на НДСВ и правителството.

НДСВ e полулегитимен политически хибрид. Ако няма регистрирана политическа партия, чии са тези 120 депутати. На царя! Очевидно не, след като им пише писма, в които настоява да поемат отговорност за управлението. На езика на политическата практика, това е поредното недоразумение. Ако премиерът иска парламентът или отделна парламентарна група да поемат отговорност, според разделението на властите залегнало конституцията, това означава, че правителството иска вот на доверие.

Авариен изход

Доверието към НДСВ и правителството спада бързо. В същото време избирателите не дават категорично доверието си на нито една от опозиционните партии. Ако днес има избори, резултатът от вота вероятно ще възпроизведе, дори по неработещ парламент и от сегашния.

Ако се проведат избори в следващите 2-3 месеца, може да настъпи политическа криза с необратим характер. СДС и БСП не могат да претендират да управляват самостоятелно. Участието на ДПС в толкова клиентелистко управление като настоящото също не им дава право да търсят нова формула за участие във властта.

Ситуацията много наподобява периода преди кабинета на Димитър Попов, когато нито СДС нито БСП имаха доверие, за да управляват сами.

През 1996 г. ОДС поставиха пред българското общество два приоритета - членство в НАТО и Европейския съюз. След почти двугодишни драматични политически дебати, БСП също ги възприе и така те станаха национални в резултат на пълния политически консенсус постигнат от 38-то Народно събрание.

Днес този консенсус е подменен от НДСВ. Царската коалиция не е натоварена с политическата мисия да вкара България в НАТО. Царят обеща да направи българите по-богати и бе натоварен от избирателите точно с тази задача. Правителството му обаче проявява сериозна упоритост в опитите си да се провали в дадените преди изборите обещания, а същевременно не показва значими усилия и за изпълнение на външнополитическите приоритети на страната.

Понеже никой не гори от желание да връща Иван Костов на власт само, за да вкара България в НАТО, нещо което щеше да се случи, ако ОДС управляваха - би било възможно да се реализира политическа формула на националното съгласие построена върху една единствена цел - предприемане на практически и политически стъпки България да бъде поканена в НАТО в края на годината. Де факто съставянето на такова правителство би означавало НДСВ да признае политически провал и затова е слабо вероятно да се случи. Съставяне на правителство на националното съгласие с друга цел и с мандат на НДСВ е невъзможно, най-малкото защото НДСВ вече един път дойде на власт точно с такава мисия.

Какво може да се случи?

Ако не бъдем поканени в НАТО, първото, вариант твърде неприятен за страната ни, вероятно да се започне разпад на парламентарната група НДСВ. Депутатите на НДСВ нямат общи политически приоритети освен да пазят властта. Тази група в НДСВ, начело със външния министър Паси, която носи на гърба си царската коалиция по пътя към НАТО.

Второ, вече е ясно очертана тенденцията на сближаване на ДПС със социалистическата партия. Ако ДПС реши, че съвместното управление с НДСВ не носи политически дивиденти, партията на Доган може да тръгне към предсрочни избори.