В края на миналата седмица говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин в своя декларация каза, че югославският президент Слободан Милошевич е уверил американския посланик в Белград Кристофър Хил, че ще поеме персонална отговорност за осигуряване на обещания пълен достъп за планираната мисия на дипломатически наблюдатели за Косово. Милошевич обеща пред Хил, че ще бъде дадена възможност на албанците, напуснали жилищата си поради водените боеве, да се завърнат по домовете си. Също според Рубин Милошевич е информирал делегацията на ЕС, че военната офанзива в Косово е спряна. Всъщност операцията на югославската армия за етническо прочистване и възвръщане на Косово под сръбски контрол, за която Милошевич бе казал, че е приключила в четвъртък, продължи до края на седмицата. В резултат на сръбските атаки са убити над 500 цивилни албанци в домовете им, като са екзекутирани цели семейства и около една шеста от албанското население на Косово е прогонено от домовете им. Всичко това се случи, след като Милошевич категорично бе обещал, че от атаките на сръбската армия няма да пострада цивилното население.

Зад паравана на дипломацията

След като през миналата седмица сръбската армия успя временно да си възвърне контрола в по-голямата част от Косово, режимът на Милошевич започна да изчаква какъв ще бъде ефектът от тези действия и да демонстрира готовност за дипломатическо решаване на кризата. На среща на външните министри на Югославия и Македония югославският външен министър Йоканович заяви, че всички въпроси в Косово трябва да бъдат решавани мирно и с политически методи, като се зачитат суверенитетът и целостта на Сърбия и Югославия. Срещата потвърди нарастващите опасения за разрастване на косовския конфликт в Македония и сръбското правителство побърза да си осигури подкрепата на бившата югославска република срещу разрастването на кризата. Близо една трета от населението на Македония е от албански произход и официалните власти в Белград са обезпокоени от нарастващата подкрепа за косовските албанци.

От друга страна, атаките на сръбската армия срещу цивилно население радикализират претенциите на албанските сепаратисти. Техният лидер Ибрахим Ругова преди по-малко от месец бе заявил, че е наясно, че международната общност не подкрепя по принцип създаването на независимо Косово и според него за провинцията е удачен вариант, при който тя да получи широка автономия в рамките на Югославия. След последните акции срещу цивилно население обаче Ругова, за когото се твърди, че е умерен политик, каза, че е дошло време да бъде призната независимостта на Косово, както и да бъде защитена с помощта на международната общност. От средите на най-радикалната и най-сепаратистки настроената от всички албански фракции - Армията за освобождение на Косово, са категорични, че Сърбия никога вече няма да постави Косово под контрол. Те са убедени, че международната общност разбира това и рано или късно ще се намеси в конфликта на тяхна страна.

Разногласията на Запада

Реакциите, провокирани от неизпълнените обещания на Милошевич, са изключително остри, но въпреки признанието, че ситуацията в Косово започва да излиза от контрол, западните дипломати имат различия за степента на намеса и използването на военна сила за спиране на насилието в Косово. Без да навлиза в детайли, говорителят на Държавния департамент на САЩ Джеймс Рубин заяви, че НАТО трябва да може да се намеси много бързо в Косово и се надява, че Милошевич разбира това. Според него е наложително политическите лидери на страните от НАТО да решат дали са необходими действия срещу Милошевич. През май външните министри на страните от НАТО се обърнаха към военните експерти за изработване на план за разполагане на военни части на алианса в Албания и Македония, но под натиска на Русия Западът реши да изчака. Търпението на НАТО обаче едва ли ще продължи дълго, след като на среща с дипломати от ЕС през миналата седмица Милошевич каза, че офанзивите на сръбската армия са приключили, и само двадесет и четири часа по-късно етническото прочистване и атаките срещу цивилно население продължиха

Позицията на ЕС, изразена от австрийския външен министър Волфганг Шусел, чиято страна председателства ЕС, обаче е по-мека. Шусел е категоричен, че не може да се говори за възможно военно решение, а само за решение на конфликта, изработено чрез преговори. Според него ЕС е изпратил ясно послание към Милошевич и очаква той да изпълни обещанието си за спиране на разрастващото се насилие срещу невоенни обекти на албанците в Косово. Германският външен министър Клаус Кинкел беше пределно ясен и изчерпателен в изявление, отправено към двете страни на 31 юли. Според него продължаващите военни действия от страна на косовските албанци ще ги лишат от симпатиите на международната общност. Кинкел предупреди албанците, че трябва да се отърват от трите си илюзии, а именно, че могат да получат независимост, военна подкрепа от страна на НАТО и военна победа над сръбските сили. Становището на Кинкел включва възможността НАТО да гарантира евентуално бъдещо споразумение за автономията на Косово, защото според него позицията н а Милошевич не е обвързана с възстановяване на мира и реда в Югославия. Кинкел потвърди още, че НАТО обсъжда превантивно разполагане на войски в Албания в рамките на програмата "Партньорство за мир". Независимо от разногласията в позициите на страните от ЕС и САЩ и Русия обаче все повече се налага тезата, че има поне два фактора, които ще направят военната намеса в Косово задължителна. Те са влошаването на проблема с бежанците и нарастването на несигурността в региона.

Възможните решения

Реалностите, потвърдени и от западната реакция, са повод за не особено оптимистични очаквания за бъдещото развитие на косовската криза и на сигурността в региона. Те се състоят в следното: първо, всеки опит от страна на албанските сепаратисти за организирана или спонтанна съпротива ще доведе до нови жертви или до разрастване на насилието предимно за сметка на цивилното албанско население, без това да му донесе подкрепата на Запада. Очевидно е, че предупреждението на Кинкел към сепаратистки настроените албански фракции изразява точния начин, по който в Европейския съюз възприемат албанците в Косово. Второ, също очевидно, въпреки всички уверения на сръбските официални власти, че искат мирно уреждане на конфликта, Сърбия ще продължи да избива цивилно албанско население и да разрушава албански селища независимо с какви средства. Действията на Белград потвърждават тезата, че Милошевич и сподвижниците му са твърдо решени да сложат край на косовската криза единствено по пътя на смазване на съпротивата на албанците. И докато преди месец признаването на Армията за освобождение на Косово за страна в преговорите означаваше създаване на възможности за радикализация на албанската позиция и затрудняване на преговорите, сега сръбските атаки срещу цивилно население ще създадат ново напрежение и нови трудности пред стартирането на мирните преговори и ще ги направят изключително трудни, ако не и невъзможни.