Поправките в Закона за отбраната и въоръжените сили създадоха конфликт в гражданско-военните ни отношения.

Няколко са следствията от гласуването на парламента в полза на шестмесечната военна служба за висшистите От законодателна гледна точка то е изключително спорно, защото влиза в противоречие с принципите на Конституцията и по специално с ал. 2 на чл. 6, според която не се допускат привилегии, основани на образование. Този текст от Конституцията ни казва две неща: първо или, че тя се нуждае от сериозен ремонт или че трябва да бъде спазвана много стриктно, без да се използват задните й вратички, което в конкретния случай означава поправките за срока на военна служба за донаборници да бъдат обявени за противоконституционни.

Каква е политическата цена на парламентарното гласуване в полза на шестмесечната военна служба за висшистите? Като определи различни срокове за военна служба, според образователния ценз, Народното събрание пренебрегна основната функция на армията - да определя политиката на военна сигурност на страната и не се съобрази с препоръките на президента, в резултат на което създаде конфликт между политическите и армейските институции.

Така поправката за шестмесечна служба за висшистите се превърна в акт на парламентарен диктат над военната сфера. При гласуването им депутатите обезсмислиха компетентността на военните да определят оперативните мерки за защита на националната ни сигурност. Те пренебрегнаха един от основните принципи в гражданско-военните отношения - да не се взимат политически решения, които нарушават интересите на армията, ако гражданската сфера не е засегната от това.

Казано по друг начин, от това решение на парламента загубиха военните, а цивилната сфера на спечели нищо. Армията ни ще трябва да се преструктурира заради едно политическо решение, което освен, че я прави по-небоеспособна затвърждава и изкуственото разделение на военнослужещите на две категории, които нямат нищо общо с армейския им статут.

Въоръжените ни сили всъщност станаха заложник на политическия и институционален спор между Народното събрание и президента. Като гласува продължителност на военната служба за висшисти от шест месеца, парламентът каза "не" на въпроса дали ще промени Конституцията, за да увеличи правомощията на президента.

Въпросът за увеличаване на президентските правомощия е част от разбунените духове за промяна във властта, които се появяват при най-малката криза в изпълнителната власт. Когато правителството е стабилно на никого не му идва на ум те да бъдат променяни. Има две тези за промяна на президентските правомощия. Според едната превръщането на президентската институция във фактор в отношенията между изпълнителна и законодателна власт, ще стабилизира институциите, защото ще осигури допълнително равнище на което да се решават и ли предотвратяват политически кризи. В полза на тази теза е даването на президента на законодателна инициатива и засилване на ветото му.

Според другата теза цялата институционална рамка на публичните ни институции е изградена за условията на парламентарна демокрация и засилването на президентските правомощия ще създаде дисбаланси в нея. Тази теза е логична, макар и българската политическа практика да показва, че президентът е в състояние да разрешава политически кризи, обикновено създавани от изпълнителната власт.

В отношенията между гражданската и военната сфера парламентът олицивотрява върховенството на първата над втората. Президентът като главнокомандващ въоръжените сили има по-различни функции. Той също осъществява граждански контрол върху армията, но същевременно стои по-близо до военната сфера отколкото депутатите в народното събрание.