Традиционните политически партии са изправени пред заплахата да загубят влияние или, внимание, дори да се разпаднат!

На политическата сцена в цяла Европа се появяват нови политически формации. Те са коренно различни от традиционните партии. Политическите отрочета са малки, почти нямат членска маса, не се отъждествяват с нито една социална прослойка. Те дори не предлагат някаква завършена социална или политическа картина на потенциалните си избиратели. Занимават се предимно с конюктурни проблеми и преследват тясногрупови интереси. Въпреки това много хора ги харесват.

Новите партии са заплаха за традиционните. Не толкова заради съществуването си, колкото заради различния начин на политическо представителство, който възпроизвеждат. Функцията им е да бъдат отрицание на политическата традиция.

"Старите партии" изграждат структури и собствена администрация и около тях се изгражда цяла социална група. Те са въплъщение на наследените с десетилетия политически ценности и предрасъдъци. Водят партиен живот, събират се на конференции. Имат собствена логика на развитие. От партийните им решения зависи управлението на цели държави. На много хора това не им харесва. За тях "старите" са корумпирани, тромави, затворени и чужди.

България не изостава чувствително от политическата динамика на Европа. "Старите" партии в България имат още време, преди удара с мокър парцал, но не повече от един политически цикъл.

Основната политическа интрига свързана с промяната на партийната система у нас е - кога СДС ще загуби домиращите си политически позиции. Причините поради, които СДС имат реални шансове да управляват до 2010 г. са няколко.

През следващите пет години срещу политическия курс и програмата, която изпълняват СДС няма да може да бъде извадена конкурентна политическа алтернатива. Единствените политически козове на опонентите им са или в залагане на картата на умерения национализъм, или в засилените социални искания. В резултат на това политическото, поле на което ще оперират опонентите на СДС се свежда до фрагментарни политически ходове.

БСП - другата партия с висок електорален потенциал не може да представи конкурентен политически модел и вероятно ще разчита социалния мотив, като основен политически аргумент за борба с опонентите си. БСП може да дойде на власт след като модернизацията на страна бъде напреднала и или "завършена", тоест тогава, когато има възможност за изпълнение на нарастналите социални изисквания и ролята й ще бъде да преразпределя натрупани ресурси.

В следващите няколко години в българската политика се очертават като единствено възможни две основни политически линии: проевропейска и умерено националистическа. Първата означава възприемане на промотирания от ЕС и САЩ политически и икономически модел със всичките му предимства и недостатъци, а втората икономическа маргинализация и политическа латиноамериканизация на страната.

Политическата схватка през следващите десет години няма да бъде между "безалтернативната" политика на СДС (ОДС) или тази на БСП например, а между изключително силната като политически аргумент проевропейската линия и неуспешните опити да и се противостои на полето на реалната политика. Всички партии, които дори косвено използват неевропейска политическа риторика и се опитват да наложат друг политически дневен ред и друго са губещи, защото излизат извън вече възприетата и наложена основна политическа тенденция.

Опонентите на СДС се движат по ръба на политически капан. Той се състои в опита им да бъде омаловажена или контрааргументирана и изтикана на заден план проевропеската политическа линия и риторика, за сметка на "второстепенни" политически и обществени проблеми като корупцията или престъпността например. Самите явления корупция, безработица или престъпност сами по себе си не са достатъчно сериозен политически аргумент, за да бъде делегирано политическо доверие на някой и то само поради това, че просто ги посочва.

Колкото по-бързо политическите опоненти на СДС възприемат, като принцип на политическото си поведение вече наложената като проевропейска линия и се адаптират към нея, толкова по-конкурентни ще бъдат на политическия пазар.

При нормален политически цикъл СДС ще загуби доминиращите си политически позиции в едва след изпълняване или провал на заяваната си програма - влизане на България в НАТО и ЕС. В практическо изражение това означава: чувствително повишен жизнен стандарт, съизмерим с този на Чехия и Унгария преди да получат покана за членство В ЕС; и реален политически напредък по преговорите за членство в ЕС или постигнато членство

СДС е първата управляваща партия в България, която независимо от всичко, което би могло да бъде казано в обратната посока, направи изключително сериозни политически промени под натиска на общественото мнение. След местните избори водещи политици в СДС призаха сериозни политически грешки и поеха политическа отговорност, а в резултат бе сменен съставът практически на цялото правителство.

У нас вървят два паралелни процеса. Единия е свързан с модернизацията и европейзацията на страната, а другия с умората от десетте години чакане и нисък жизнен стандарт. Посоката на първия е изграждане на развит пазар в България, а другия с излизането на огромна група българи от същия този пазар.

Последица от политически е, че постепенно от едната страна на политическата бариера остават СДС (ОДС), а от другата всички останали партии. Такова разделение се налага, както поради обсебването от СДС (ОДС) на доминиращата политическа линия, така и поради неспособността на голяма част от политическите партии да формулират собствена дългосрочна политическа визия за управление.

Вторият е, че на политическата сцена ще се утвърждават политически формации с цели и поведение различно от това на традиционните партии. Те няма да бъдат политическо продължение на някакъв социален интерес, а ще правят бизнес чрез политиката. Те набират политическо влияние на фона на все по засилващия се процес на умора и оттегляне на хората от традиционната политика.