Пред развитието на Балканите се очертават два варианта. Цялостна модернизация на региона и завръщане към Realpolitic*. И двата зависят от политиката на САЩ и ЕС.

Инидкации за реализирането на първия идват от американските политически ангажименти в страните от Бивша Югославия. Няколко са възможните сценарии, при засилване на американското присъствие на Балканите.

Единият е свързан с локален ангажимент към сегашното статукво в Косово, свалянето на режима на Милошевич и осъществяването на "протекторат" върху Македония. В Косово бяха хвърлени достатъчно средства, за да могат САЩ да си позволят да спрат до тук. Сегашният статут на провинцията е толкова нестабилен, че дори всяко частично оттегляне на КФОР ще доведе до започване на нова война. След преходния период, от три години, по всяка вероятност Косово ще бъде независимо или ще му бъде даден такъв статут, при който само формално, то ще бъде част от Югославия. Подобен пример съществува с фактическото присъствие на Република Сръбска в Босненската федерация.

Политиката на САЩ и западните страни към Сърбия са лакмус за американските ангажименти на Балканите. Ако САЩ се ангажират да помогнат на Югославия - да се възстанови икономически и да се демократизира - това наистина би означавало, че американските намерения към региона ни са сериозни.

Що се отнася до Македония, скептиците побързаха да обявят нейния близък разпад и превръщането й в международен "протекторат". Такъв сценарий може да бъде избегнат, ако се решат дългосрочно проблемите с албанското малцинство. След избора на Борис Трайковски за президент албанските партии ще очакват политически отстъпки за подкрепата си. Те могат да бъдат единствено в посока регионализация на албанските райони и дори издигането им в статут на автономни области или превръщането на Македония във федерална държава.

Ако оставим различните спекулативни сценарии обаче, е най-вероятно Македония да запази сегашния си институционален статут с цената на сериозни отстъпки към албанското малцинство.

Като цяло, обаче, първият вариант за развитието на Балканите е свързан със засилено междудържавно сътрудничиство и постепенно преодоляване на конфликтите. За да се осъществи той, е необходимо изграждането на формула на сътрудничество, която не е външна по отношение на историческото съзнание на балканските народи.

Вторият вариант е свързан с нова "балканизация" на Балканите. За пръв път от столетия насам, като че ли всички държави се страят да го избягнат, но въпреки всичко той не може да бъде подценяван. Такъв вариант не е свързан, толкова с нови конфликти или етническо напрежение, колкото с навлизането на държавите в нов период на изолация, което ще доведе до маргинализация на целия регион.

Защо е трудно такъв сценарий да се случи? Понастоящем всички страни в Югоизточна Европа са заинтересовани, макар в различна степен от модернизацията на региона. Като член на ЕС Гърция е заинтересована от икономическото развитие и отваряне на съседите си макар и с по-бавни темпове, което ще й позволи да доминира на балканския пазар.

Турция е на път да се превърне в ключов фактор за транзита на енергоизточници към Европа. Освен това, традиционно добрите контакти между Вашингтон и Истанбул, поддържат европейската ориентация на Турция. Анкара, обаче, има алтернативи пред себе, защото Турция е единствената държава в региона, която държи "комплект ключове" за сигурността в средиземноморието, Кавказ и Близкия Изток. Като прибавим към тях Балканите и отношенията с ЕС, Турция е този геополитически играч, който държи в ръцете си най-силни козове.

План - "Балканизацията невъзможна"

Това би трябвало да е целта на всички държави в Югоизточна Европа. Тя обаче не означава, че ще избегнем сценария на постепенно превръщане във второ или трето степенна по значение геополитическа зона. За изпълнението на план "Балканизацията невъзможна" са необходими много пари.

Ако Западът се реши да обезпечи финансово преструктурирането на региона, проблемите остават единствено второстепенни. Постигането на общо развитие на балканските държави зависи и от това, какви правителства ще управляват на Балканите през следващите 5 години. Ако и последната крепост на изолационизма - Белград премине в ръцете на прозападно ориентирани политици е възможно заявените намерения за траен ангажимент към региона.

"Не пропускайте момента"

За пръв път, у нас пристига американски президент. Другите коментари са излишни. Единственият прагматично формулиран въпрос е - Какво можем да постигнем от тази визита?

САЩ нямат сериозни политически интереси у нас. Бегъл поглед върху географската карта ще ни убеди, че погледът на Вашингтон е ангажиран по-скоро с делата на съседите ни.

Това, че България е страна, която не създава напрежение, обаче, може да бъде използвано. У нас няма нерешени структурни политически въпроси - необходими са ни единствено инвестиции. Задача на българското правителство е да ги осигури и то в тези сфери, които ще позволят на страната да се развива трайно: комуникации; инфраструктурни проекти; енергиен трафик, селско стопанство, лека промишленост и евентуално опит за пробив в областта на високотехнологичните производства.

Ако тези приоритети бъдат изпълнени, можем да бъдем оптмисти. Ако САЩ и Западът се ограничат в две направления: политическите ангажименти към Македония и Косово; и традиционните към Турция и Гърция, много скоро може да се окаже, че по пътя на запад, българската външна политика ще прави завой… например през Скопие.