За ДПС вече не е достатъчно да бъде парламентарен балансьор и "пазител" на българския етнически модел.

Политическите претенции на Движението за права и свободи (ДПС) се разрастват с приближаването на всеки следващ парламентарен мандат.

През 1992 г. движението бе парламентарен арбитър и неизбежен коалиционен партньор. В началото на управлението на Виденов изглеждаше, че ДПС няма да бъде фактор, дори в опозиционното пространство. Тъкмо обратно през 1996 г. ДПС стана този коалиционен партньор в ОДС, който направи възможно създаването на коалицията на широка политическа основа.

В 38-то народно събрание ДПС се обяви за създател и пазител на българския модел на етническа толерантност и успешно разигра тази политическа карта, за да увеличи влиянието си. Сега една година преди парламентарните избори ДПС се готви за следващия етап от политическото си развитие - участие в управлението на страната. То е необходимо на ДПС по няколко причини.

Първата от тях е, че политическият елит на ДПС вече не се задоволява с това да повтаря вече изиграните от него роли на политическата сцена. Лидерите на движението искат реално участие в изпълнителната власт и в разпределението на властовите ресурси. За разлика от предишни кабинети, политическата обстановка пред следващото правитлество ще бъде благоприятна за сключване на политически сделки - България ще бъде в напреднала фаза на интеграция с ЕС, с преструктурирана икономика и с относително стабилена социална рамка.

Участието на ДПС в следващия кабинет ще им даде необходимите властови лостове да засилят партийната си структура в обстановка на промяна в механизмите за осъществяване на политическото представителство. Избирателите ще гласуват все по-прагматично, тоест според реалното подобрение в начина си на живот или според някакви конкретни социалногрупови признаци, а не заради някакви светогледни политически нагласи. Тази промяна ще засегне и ДПС, но за разлика от другите политически партии, движението разполага с малко повече време в резерв, поради етническия признак на консолидиране на привържениците му, който изисква по-дълъг период от време за да бъде разчупен.

Достъпът до управлението и разпределянето на ресурси, който ДПС може да получи при участие в едно бъдещо правителство ще им даде възможност да разширят досегашното си регионално политическо присъствие. По този начин движението ще може да компенсира евентуални бъдещи спадове в електоралната си подкрепа и същевременно да стъпи политически в региони, в които досега не е присъствало.

Участието на ДПС в следващото правителство ще ги изведе от политическата сянка на двете големи партии - СДС и БСП. Въпреки несъмнените политически позиции на ДПС, то все още си остава второразредна политическа формация - такава, която е необходима като съюзник, когато някоя от големите две не е в състояние да получи достатъчна политическа подкрепа. Същевременно ДПС вече изигира ролята на парламентарен коалиционен патньор и със сигурност няма да го направи отново без да участва в изпълнителната власт.

Влизането на ДПС в изпълнителната власт ще му позволи да разшири политическата си основа. Това е необходимо на ДПС, поради започващата промяна в политическите нагласи на обществото. Налице са няколко тенденции, които ще променят българсаката партийна система. Те са: увеличаване броя на политически пасивните хора, очертаване на силна поколенческа граница в политическите ориентации на избирателите, промяна на демографските характеристики, замяната на мотивацията за вот от обща и светогледна към изцяло конкретна и прагматична.

Разчупването на досегашния модел на политическо представителство ще доведе до две много важни последствия: ще останат големи групи "свободни гласове" и ще се намали възможността, хората да се консолидират чрез ирационални политически механизми, като етническия. За ДПС това означава, в средносрочен период от време, да намали чувствително политическата си конкурентност, която сега притежава още на стартовата линия на всяка изборна надпревара.

Затова движението се нуждае от нова политическа идентичност, която да е в състояние да работи в принципно различни социални условия от досегашните. ДПС отдавна направи няколко крачки в тази посока, като се опита да създаде определената като либерална формация ОНС, а в последствие и само да прегърне либералната идентичност. Тя е най-близката възможна политическа идеология, към която ДПС може да "залепи", още повече че болезнената за региона тема за правата на човека и малцинствата не е чужда на избирателите на ДПС.

Формирането на нова политическа идентичност обаче няма да е достатъчно, за да запази ДПС като трета политическа сила. За това задължително е необходимо участието на движението в следващия кабинет, което ще осигури на движението нужния политически ресурс да се развива в бъдеще.