С атлантическия завой на БСП започва промяна на лявото политическо пространство.

Изненадващо дори за повечето от собствените си привърженици БСП направи ход, който ще обърка много политически сметки. Ако "признае" официално ролята на НАТО социалистическата партия ще скъса една от последните нишки, които я свързват с посткомунизма. Това ще промени българската политическа система в две посоки: ще отвори път за налагане на ортодоксална комунистическа партия и ще маргинализира лявоцентристките партии, като затвърди БСП в орбитата на европейската социалдемокрация. Всичко това, обаче, ще бъде твърде болезнено.

Идентичността на БСП

Опитът на ръководството на БСП да наложи атлантическа ориентация в партията e в конфликт с досегашната й идентичност. Отстрани може да изглежда лесно, но тази крачка ще е най-сложната, която Георги Първанов и реформаторските кръгове в БСП са предприемали, след като поеха властта в партията. Ръководството на БСП ще бъде принудено да иска одобрение за организация, срещу която до вчера е предвождало членовете и симпатизантите си.

От 1989 г. в БСП съществува конфликт между целеполагане и възможности за прилагането му в реалната политика. Необяснения от никого, но приложен в периода 1995 - 1997 г. "ляв преход" бе най-ясния пример за идейна безпомощност. Предишните ръководства на социалистите отлагаха "отказа от миналото" и създаването на съвременна идентичност. В крайна сметка БСП получаваше доверие въз основа на много остарели отговори на въпросите "Кои?", "Кога?" "Къде?", "Как?", "Защо?".

През 1994 г. социалистическата партия получи властта, без да е в състояние да реализира какъвто и да било прагматичен управленски модел и закономерно катастрофира. Поради всичко това, днес в Европа тя е позната като партия на бившите комунисти, а не като европейска социалистическа партия.

Досега, БСП не посмя да покаже дори на членовете си модерен социалистически модел. Вместо това към днешна дата електоралното й ядро е съставено от най-ретроградната част на българското общество. За много тези хора "завоят към НАТО" ще бъде пълно разочарование, а за други откровено предателство. Въпреки това ръководството на БСП е на път да вземе възможно най-правилното си политическо решение.

Рецепта "НАТО по социалистически"

За БСП ще бъде катастрофа, ако не възприеме атлантическата ориентация на България, поради няколко причини.

Първата е изцяло прагматична - БСП иска да управлява. Това обаче не може да се случи в противоречие с поетият дългосрочен курс в българската външна политика. Тук не става въпрос за отсътвието на алтернативна система за сигурност, нито за изтърканата теза за "неутралитет". Ако сега ръководството на социалистите не наложи в партията си основните външнополитически приоритети на страната, следващото идване на власт на БСП ще се отложи с няколко парламентарни мандата или в най-добрия случай няма да надвиши по продължителност управлението на Виденов.

Във външната политика вече БСП има на своя сметка реализиран пример за противоречие между формално поставени стратегически цели и тактическото им изпълнение. Той бе даден от правителството на Жан Виденов, когато зад параван от проевропейската риторика, то провеждаше изолационистки външнополитически курс.

Втората причина, БСП да промени външнополитическите си акценти би трябвало да бъде изменящото се статукво в международната политика. Русия, в лицето на и.д. президент Владимир Путин дава ясни индикации, за настъпване на нов етап на сближаване в отношенията със запада, включително и във военната сфера.

Путин има пред себе си досегашния опит на провежданата "полуприятелска" политика на Москва към запада и е наясно, че всеки нов политически възход Русия преминава или през интеграция със запада или през нов "студен" период, но не чрез възпроизвеждане на външнополитически курс по "елциновски".

Затова няма да е изненада, ако след избирането на Путин за президент Кремъл даде ход на качествено нов период в развитието на отношенията на Русия със САЩ и ЕС.

В такава обстановка идеологическите предрасъдъци на БСП срещу НАТО ще бъдат лишени от всякакви сериозни политически аргументи. Така упорстването и прекаленото застояване пред бариерата, на която пише "НАТО" обрича БСП не просто на упадък, а води към изчезването й от политическия хоризонт.

Третата причина за да бъде казано "ДА" на НАТО е плахата крачка на БСП към идентичността и политическата практика европейските социалисти. Тя е свързана с прилагане на сложната формула - "НАТО с вързани ръце". При нея НАТО се възприема, като "статична" система за колективна сигурност, срещу която стои изискване за ненамеса в политически и военни конфликти извън строго регламентираните отбранителните функции.

Последствията за БСП

Голяма част от членовете и симпатизантите на БСП ще трябва да изберат между курса на светогледни реформи в БСП и традиционната социалистическа ненавист към всичко идващо от запад. Ако сегашното ръководство на социалистите успее да убеди симпатизантите си в признаването на НАТО, това ще бъде сериозна крачка към стабилизирането на БСП. Тя обаче неминуемо е свързана с отлив на гласовете на хардлайнерите в партията.

Има и други варианти. Сред тях е този БСП да се раздели на две части. Той е възможен, но е найнеприемлив за социалистите. Каквото и да се случи на конгреса на БСП, а и преди това, на Георги Първанов ще му се налага дълго да аргументира решението, БСП да възприеме атлантизма.

Един от реалистичните варианти след вземането му е създаване на стабилна комунистическа партия в България. Ако БСП изостави миналото си, ще се отвори политическа възможност то да бъде изконсумирано от друга политическа формация. Дали това ще бъде пенсионерска партия, подобна на руския пример или нещо ще видим още преди парламентарните избори.

Кой печели и кой губи от "атлантическия завой" на БСП?

В навечерието на парламентарните избори най-облагодетелствани от идеологическия миш-маш от ляво, ще бъдат малките партии. В суматохата те ще успеят да увеличат тежестта си с някой друг глас. Разочарованите от управлението на СДС със сигурност ще увеличат броя на политически пасивните хора. Като прибавим към тях и "предадените" от собственото си ръководство, ортодоксални социалисти за малките партии остава внушително число "свободни" от партийна привързаност избиратели. Дали те ще се възползват от предоставените им шансове ще си проличи най-късно при старта на изборна кампания 2001.

Неприятно изненадани от европейския завой на БСП могат да бъдат само в Евролевицата, на които ще им бъде доста трудно да аргументират пред избирателите съществуването си при наличието на по-силна от тях социалистическа партия от европейски тип.