Мирният процес в Близкия изток бе стигнал до точка на клинична смърт, след като повече от година Израел и Палестина си разменяха взаимни обвинения за това кой е довел преговорите до задънена улица. През последните 12 месеца всяка дипломатическа инициатива и опит да бъдат сближени позициите на двете страни неизбежно потъваше в пясъка.

Неуспехът от Осло

През 1993 г. в норвежката столица Осло бе сключено споразумение, според което за срок от пет години Израел се ангажира да започне предаване на земи за палестинско самоуправление, което трябваше да доведе до изграждане на доверие между двете страни и повишаване на сигурността в региона.

Договореностите от Осло предвиждаха още постепенно изтегляне на Израел от ивицата Газа и Западния бряг. Това изтегляне обаче бе блокирано поради несъгласия между двете страни относно точния размер на териториите, които да бъдат предадени на палестинците.

Опасенията на Тел Авив и до днес са свързани със способността на палестинските власти да изпълнят задълженията си относно ключовия за Израел въпрос за сигурността и спирането на тероризма.

В действителност недоверието на Израел не се оказа безпочвено поради конфронтацията между ООП и ислямското движение за съпротива - "Хамас", което е противник на мирния процес.

В крайна сметка изпълнението на споразуменията от Осло бе блокирано поради неспособността на ООП да контролира действията на палестинските екстремистки организации и поради нежеланието на Израел да се изтегли от спорните територии, без да е получил исканите гаранции за сигурност.

Отношенията между двете страни се обтегнаха и относно бъдещето на Йерусалим и увеличаването на броя на еврейските селища по Западния бряг, както и относно съдбата на палестинските бегълци и окончателните граници на контролираните от палестинците територии в ивицата Газа и Западния бряг.

Споразумението от Уай ривър

В основата на кризата в отношенията между израелци и палестинци стоят два ключови фактора - територия и сигурност. След като се оказа, че решенията от Осло не могат да осигурят решение на тези два проблема, което доведе до повишаване на напрежението в Близкия изток, с посредничеството на американската дипломация и лично на президента Клинтън бе подготвен нов план, който да съживи мирния процес.

В основата на новите споразумения стои усилието за постигането на взаимен компромис, при който палестинците да получат по-голямо количество територия, а Израел да получи надеждни гаранции за сигурност.

Нов елемент в споразумението е фиксираният кратък срок от 90 дни, предвиден за изтегляне на еврейските заселници и военни части от териториите, които ще останат под палестински контрол.

Шансовете за напредък

Сделката между Нетаняху и Арафат, макар и определяна като историческа, има твърде малко шансове в краткосрочен период от време да се превърне в легитимна за целия регион. От една страна, тя е атакувана от ултранационалистическите израелски формации, а от друга - от палестинските фундаменталистки организации.

Пред подписаните споразумения стои и предизвикателството да преминат през фазата на практическото изграждане и създаването на относително стабилна институционална среда.

Израелският премиер Нетаняху, подкрепен от главната опозиционна Лейбъристка партия, вече преодоля първото препятствие пред налагането на споразумението и оцеля след вота на недоверие, поискан заради подписването му.

Успехът на Нетаняху обаче бе помрачен от двете убийства - на палестинец и израелец, които допълнително обтегнаха отношенията между израелските заселници по Западния бряг и палестинските парамилитаристични групировки.

Новото мирно споразумение може да се превърне в червен светофар пред политическото бъдеще на израелския премиер. Вотът на недоверие бе поискан от ултранационалистичната партия "Моделет" и след като бе преодолян, правната комисия на Кнесета (израелският парламент) потвърди подписаното споразумение.

То обаче отново се връща в парламентарната зала, където трябва да премине през три четения, за да се превърне в закон. Въпреки че се очаква приемане на договорените условия за мир между Израел и палестинците, политическите противници на Нетаняху обявиха, че ще има нови парламентарни избори в средата на март.

Американският принос

Самото подписване на новия близкоизточен мир е успех за президента Клинтън и американската дипломация. Уреждането на проблемите в този регион е от ключово значение за САЩ и те вече предупредиха страните от арабския свят, че очакват от тях подкрепа за споразумението.

Вашингтон излезе и с инициатива за многостранна среща на арабските страни, на която да се обсъдят конкретни мерки за оказване на помощ за палестинската икономика и за продължаване процеса на нормализация в региона.

Подобряването на отношенията между арабските страни и Израел също е в основата на американска инициатива, която ще бъде оглавявана от Мадлин Олбрайт. Страни като Египет, Йордания, Мароко и Тунис имат установени дипломатически отношения с Израел, но връзките им с еврейската държава се влошиха, след като Нетаняху бе избран за министър-председател през 1996 г. с дясна платформа, отказваща всякакви териториални отстъпки за палестинците при липсата на твърди гаранции за сигурността на Израел.

Други арабски страни като Оман и Катар започнаха търговски отношения с Израел след първоначална еуфория по повод подписването на споразуменията от Осло през 1993 г. Като цяло обаче според арабския свят досегашната политика на Нетаняху спрямо палестинците прави подобряването на отношенията с Израел невъзможно.

След неговото идване на власт мирният процес навлезе в задънена улица и арабските страни намалиха контактите си с Израел и се опитаха да накарат САЩ да оказват натиск върху Израел за промяна на политиката на неотстъпчивост спрямо палестинците.

Политиката на Нетаняху - успех или провал

Тръгвайки от твърди позиции, сегашният израелски премиер почти бе затворил вратата за установяването на сигурност в Близкия изток и бе консервирал статуквото.

Нетаняху започна политика на безкомпромисност относно палестинските фундаменталистки терористични организации и отказа да води преговори с ООП, докато те не спрат тероризма. Военизираните палестински групировки като "Хамас" обаче са в обтегнати отношения с ООП и с нейния лидер Ясер Арафат и това поставя под съмнение способността на ООП да гарантира мирните договорености.

Това би разклатило вътрешните позиции на Арафат и сегашните мирни споразумения и израелските отстъпки могат да доведат до подобряване на позициите му сред мнозинството палестинци.

Що се отнася до Нетаняху, той промени политическите си позиции и ако това донесе сигурност на Израел, което не е невъзможно, той може да извлече политически дивиденти. Нетаняху обаче добива ореола на политик, който не е успял да следва последователно политическата си линия, и това може да съкрати престоя му на премиерския пост въпреки новата му роля на миротворец.

Ключови елементи на "Меморандума от Уай ривър"