Спечелването на президентските избори в САЩ от демократа Клинтън и идването на власт на Лейбъристката партия във Великобритания поставиха началото на завръщането на левите партии във властта. Днес освен в САЩ и Великобритания леви правителства управляват във Франция, Германия, Италия, а въобще от петнайсетте страни - членки на ЕС, само в две, в Испания и Ирландия, управляват партии от десния политически спектър.

Заливането на развития свят от лявата вълна предизвика както теоретични, така и чисто практически спорове, свързани с възможностите и перспективите пред управлението на левите партии.

Докато в теоретичен аспект политическото наследство все пак дава яснота и прави възможни асоциациите въз основа на минал опит, практическите аспекти пред лявото управление, свързани с изискването левите партии да управляват най-развитата част от света в принципно нови икономически условия, поставя поне два въпроса - има ли неразрешимо противоречие между съвременната социалдемокрация, икономическата глобализация и егалитарното общество и прави ли наследството на неолиберализма заедно с настъпващата глобализация дистрибутивните цели на социалдемокрацията неблагоразумни, най-малко що се отнася до традиционните принципи на социалдемокрацията(традиционния социалдемократизъм).

Обвиненията

В книгата си "Отвъд лявото и дясното. Бъдещето на радикалната политика" Антъни Гидънс (един от критиците на управлението на Тони Блеър) излага тезата, че новият радикализъм и изоставянето на традиционните представи за ляво и дясно в политиката произтичат от три основни предпоставки: глобализация, детрадиционализация и социална рефлексивност, а Гидънс е изцяло скептично настроен относно възможностите на правителствата да произвеждат социална справедливост в смисъла, в който този термин е традиционно възприет.

Според защитниците на либералните икономически и социални модели, между логиката на глобалния пазар и целите на социалдемокрацията съществува сериозно противоречие, чийто корен произтича от дистрибутивната природа на социалдемокрацията.

Според нейните противници изграждането на социалната държава противоречи на развитието на съвременната икономика. Един от аргументите е, че при отворен глобален пазар преразпределянето на националното богатство чрез лостовете на данъчната политика и засилването на ролята на държавата в икономиката водят до деконцентрация на капитали и тяхното изтичане към страни, предлагащи по-изгодни икономически условия.

Да се продължи системното излагане на аргументи от този род е лесно поради това, че те са подкрепени от многобройни примери от реалния икономически живот, както и поради това, че редица изследователи от лявото политическо пространство също твърдят, че глобализацията препятства възможностите на правителствата да използват традиционните институции за реализиране на целите на социалдемокрацията, като например прилагането на кейнсианските методи за повишаване на заетостта и данъчна политика, насочена към намаляване на социалното неравенство.

Защитата или формулата на "третия път"

Терминът третият път носи негативен привкус в страните, осъществяващи преход към пазарни икономически системи. В Русия той дори има своя собствена ментална традиция, морална аргументация и отразява вековните опити за промяна в руското общество.

Третият път е и името на новата теоретична конструкция, обединяваща усилията на социалдемократическата мисъл в Европа, която се опитва да аргументира едно по-продължително левоцентристко управление, което да надскочи критичния минимум от един или два мандата, познат от предишни периоди на социалдемократически възход.

Това, което се опитва да реши социалдемокрацията чрез третия път днес, е да докаже, че разполага с нови инструменти, с които да направи целите на егалитарното общество постижими в новите икономически условия.

Третият път предлага два аспекта на теоретичното предизвикателство - икономически и социален. Те се застъпват в разработките на Франк Вандербрюке (бивш лидер на соц. партия в Белгия и преподавател в Оксфорд), един от главните теоретици на третия път.

В основата на негово изследване стои въпросът как глобализацията влияе на социалдемократическата политика и какво е взаимоотношението между целите, необходимостта (разбирана като ограничителните условия) и оправдания прагматизъм в политиката.

Третият път отрича, че глобализацията в икономиката е нов процес и въз основа на това разглежда възможностите за влияние на правителствата върху националните икономики.

Синтезът на третия път отрича, че правителствата са загубили традиционните лостове за влияние върху националните икономики, и подчертава различието между разбирането за "международна икономика" и "глобалната икономика", чиято основна характеристика е промененият модел на търговия и нарастващата независимост на икономическите субекти.

Защитниците на третия път посочват, че разбирането на "глобалната икономика" като "международна" е признак за терминологична неяснота, който води до построяването на погрешна логическа верига, отричаща ефективността на традиционните социалдемократически инструменти.

Социалният аспект на третия път акцентира на нарастващите диспропорции в развитието на глобалния трудов пазар.

Макдонализацията на света създава погрешната представа, че след като Макдоналдс присъства във всички страни, тогава в глобален мащаб могат да се прилагат универсални социални и трудови стандарти.

Идеолозите на "Третия път" обаче подчертават разликата между начина на развитие на дейностите, свързани с търговията, и сферите на дейност като заетостта, които нямат търговски характер.

Третият път подчертава тезата, че икономическите, от една страна, и културните и социални промени, от друга, не са непременно свързани, като се опитва да аргументира тезата за изграждането на такава логика на икономическото развитие, при която традиционните принципи и цели на социалдемокрацията не са заложник на спиралата на икономическото развитие.

Това, което се получава при компилирането на различните аргументи в полза на създаването на третия път, е социаллиберална конструкция, чието възприемане в крайна сметка зависи от това дали се приемат или отхвърлят егалитарните теории и свързаното с тях разбиране за икономическа и социална справедливост.

Всъщност шансовете за продължителен престой на социалдемократите във властта зависят по-скоро от решаването на изцяло практически и откъснати от политическата теория икономически въпроси.