Твърдението, че САЩ имат глобално влияние и глобални интереси, със сигурност не противоречи на нито един учебник по международни отношения, но при формирането на американската външна политика има такива интереси, цели и геополитически зони, които се определят като стратегически и поради това винаги имат приоритет при определяне на американските външнополитически ангажименти.

Като такъв се възприема азиатско-тихоокенският регион, чието значение за САЩ постепено нарасна след края на двуполюсната международна система на студената война.

Отношенията на САЩ с държавите в азиатско-тихоокеанския регион най-общо могат да се разделят на три: с държави като Китай и Япония, партньорството с които се разглежда като стратегическо, както в икономиката, така и в сферата на сигурността; със страни, в които САЩ имат само икономически интереси; и с такива, които са важни за Америка предимно от гледна точка на спазването на принципите на демокрацията и човешките права, тоест на най-общите принципи, които САЩ налагат като фундаментални при формирането на международния ред.

Уроците на кризата

Срещата на страните от АПЕК, на която присъства вицепрезидентът на САЩ Ал Гор, и азиатската визита на американския президент отново фокусираха вниманието върху отношенията на САЩ с държавите в тази част на света. Темата за икономическото възстановяване бе централна по време на японската визита на американския президент.

Основните теми, които присъстваха в японско-американската икономическа дискусия, бяха: създаване на финансова архитектура, която да предотврати сегашните и да се справя по-успешно с бъдещите проблеми, особено в условията на огромно увеличаване на количеството и скоростта на движение на капиталовите потоци, което е основна характеристика на днешните финансови пазари, и важността от полагане на основите на икономически растеж за японската икономика, което е едно от условията за преодоляване предизвикателствата на икономическото свличане на целия регион.

Япония се нуждае от подобряване на банковото законодателство, което да укрепи състоянието на японските банки, в чиито портфейли застрашително увеличиха присъствието си лошите кредити, както и от вече започналите от правителството на Обучи мерки за намаляване на данъчното равнище и общественото финансиране.

Японският изолационизъм

Американската позиция, изразена от Клинтън в Токио, бе в подкрепа на разрастването на свободната търговия и нерегулираните пазари, което контрастира с протекционистичната търговска политика на Япония в ключови сфери като риболова и търговията с дървен материал.

Като знак за изолационизъм от японска страна бе отчетено блокираното приемане на споразумение за създаване на свободна търговска зона в тихоокеанския регион в девет ключови сфери на стойност 1.5 милиарда долара по време на срещата на АПЕК по-рано този месец, което породи недоволство сред повечето страни от АПЕК.

САЩ дори изтъкнаха, че като член на Световната търговска организация и като най-голямата икономика в Азия на Япония се разчита да насърчава свободната търговия, а не да блокира разширяването й.

Токио получи още съвет да извърши дерегулация на телекомуникациите и транспортните компании, което според американския опит ще доведе до разкриване на нови работни места.

Обект на разговори в Япония станаха и регионалната сигурност и разпространението на ядрените оръжия. Япония се намира в най-трудния период след Втората световна война, когато страната трябва да отговори на многобройни предизвикателства във външнополитически план.

Тя трябва да преодолее засилващия се страх от китайската икономическа и геополитическа конкуренция, ядрените предизвикателства на някои азиатски страни и не на последно място икономическата конкуренция на САЩ и нарастващата им близост с Китай.

Традиционният японски изолационизъм контрастира с новите предизвикателства пред Токио и с американските разбирания за минимума от ангажименти, които Япония трябва да поеме в Азия, и поради това тя е насърчавана от САЩ да разшири регионалната си политика.

Според американската позиция едно по-трайно ангажиране на Япония в азиатския регион и засилването на връзките й с Китай в областта на азиатската сигурност, ядреното разоръжаване и макроикономическата политика ще подобри външнополитическите й позиции.

Неизвестните на Корейския полуостров

Корейският полуостров е ключов в американската визия за сигурността в Източна Азия и това за пореден път бе доказано при визитата на Клинтън в Сеул.

Посещението на Клинтън в Корея съвпадна с обявяването на спад на БВП и потреблението съответно с 6.8 и 12 процента за деветте месеца на тази година. Въпреки икономическите проблеми обаче разговорите в Сеул се съсредоточиха в сферата на сигурността и конкретно върху новите ракетни програми на Северна Корея.

Клинтън оповести в Сеул, че САЩ ще следват изключително твърда линия спрямо Пхенян. Това предупреждение дойде по повод на информацията, че Северна Корея разработва нов ракетен комплекс, който може да бъде използван за атаки срещу южния й съсед.

Пхенян отрече, че разработва нови проекти, в противоречие с подписаното през 1994 г. споразумение със САЩ за ограничаване на ядрените оръжия, но от Вашингтон възприемат ядрените предизвикателства на Северна Корея и степента на заплахата за сигурността на Корейския полуостров като сравними с политиката на Ирак в Персийския залив.

Клинтън вече назначи бившия министър на отбраната Уилям Пери за координатор на американската политика по отношение на Северна Корея, а Вашингтон и Сеул разработиха нов по-агресивен отбранителен план за 38 паралел, който разделя двете страни.

Според него при евентуална военна инвазия от север стратегическата цел няма да бъде възпиране на опасността, а навлизане в територията на Северна Корея, превземане на Пхенян и установяване на нов политически режим.

Разкриването на този нов план се различава качествено от американската стратегия по време на корейската война през 1950 - 1953 г., която имаше за цел възпиране и отбрана на 38 паралел.

Новият план е индикатор за рязкото влошаване на отношенията между САЩ и Северна Корея и бе оповестен само два дни след като американското министерство на отбраната представи своя доклад относно американската стратегия за Източна Азия.

Азиатската обиколка на Клинтън с изключение на новото развитие в отношенията с Пхенян препотвърди американските икономически и геополитически ангажименти в региона и не подмина и тази група страни, където САЩ имат интереси относно спазването на демократичните принципи и човешките права.