В навечерието на своята 50-годишнина НАТО се приготвя да навлезе в новия век. Северно-атлантическият съюз ще посрещне новото хилядолетие в принципно нови условия и трябва да се справи с реалностите, които поставя промяната на международния живот най-малко в три основни аспекта: преформулиране на основните принципи на организацията; нуждата от изграждане на нова дългосрочна концепция за сигурност, която да отговаря на променените условия в системата на международни отношения, и изграждане на жизнена структура на алианса, която да е адекватна на предизвикателствата пред организацията.

Нуждата от промяна

Създаването на НАТО е следствие на установилата се след Втората световна война двуполюсна международна система, в рамките на която алиансът се изгражда като структура за колективна отбрана, в отговор на съветското предизвикателство.

В условията на двуполюсен свят НАТО обединява държави със сходни политически и светогледни ценности с цел да защити Западна Европа от съветската заплаха. През годините до разпадането на системата на студената война обаче статуквото в международния ред бавно, но системно се променя.

В края на осемдесетте години вече се виждат оформящите се контури на новите предизвикателства в международната политика. Въпреки това разпадът на комунистическия блок постави НАТО в изцяло нова геополитическа ситуация, за която съюзът не бе подготвен и това налага преформулиране на основните принципи и цели на организацията.

След излизането от двуполюсния свят основна характеристика на международния живот станаха несигурността и геополитическите конфликти. Заплахата за страните от НАТО изчезна в нейния предишен вид, но на нейно място се появиха принципно нови дестабилизиращи фактори.

На дневен ред излязоха въпросите за глобалната и регионалната несигурност, свързани пряко с контрола върху ядрените оръжия и процесите на разпад в бившия Съветски съюз и бивша Югославия.

Всичко това наложи необходимостта да се преразгледат основополагащите принципи на НАТО и алиансът започна преструктуриране на изградената система за колективна отбрана срещу конкретна опасност в система за колективна сигурност. Новата цел - сигурността

С разпада на старата международна система се промениха както разбирането за сигурност, така и изискванията и условията за практическото й осигуряване. Цели региони и държави, които по силата на циментиралата статуквото предишна международна система заемаха периферни позиции, понастоящем са фактор за определяне на политическата стабилност в цели региони.

В новите геополитически условия през деветдесетте години в Европа и Азия се появи огромен вакуум в сигурността. Разпадът на Съветския съюз и Югославия постави на дневен ред въпросите за контрол върху конвенционалните и ядрените оръжия, за промяната на границите и свързаните с това проблеми за спазване на човешките права и демократичните принципи в региони, в които се извършват изключително динамични обществени промени.

Във връзка с това пред НАТО стои задачата да формулира параметрите на една нова концепция за сигурност, която да бъде адекватна на променената геополитическа обстановка и новите предизвикателства.

Понастоящем пред страните от НАТО стоят два основни вида практически предизвикателства, чието решаване е пряко свързано с каузата на сигурността: регионални, свързани със страни от третия свят, като Ирак и Северна Корея, които са източник на регионална несигурност, външна по отношение на страните от алианса и глобални, свързани с предизвикателства като международния тероризъм и престъпността, както и други проблеми, имащи световен обхват и засягащи пряко вътрешната сигурност на държавите от Северноатлантическия съюз.

Новата структура

Изграждането и операционализирането на новата концепция за колективна сигурност са пряко обвързани с процеса на промяна в институциите и изграждането на нова структура на НАТО.

От новата концепция за сигурност зависи по-нататъшното институционално изграждане на съюза, както и свързаният с това въпрос дали НАТО ще разширява обхвата си и ще приема нови членове, или в средносрочна перспектива ще запази сегашната институционална формула плюс трите нови страни членки - Чехия, Полша и Унгария.

Вътре в страните, членки на Атлантическия съюз, съществуват две схващания за бъдещето на НАТО - изолационистко, което иска поставяне на ограничения пред разширяването на съюза, и такова, което счита, че развитието на пакта и изграждането на новата визия за сигурност са обвързани с постепенното разширяване на обхвата на организацията посредством приемането на нови членове.

Ако надделее схващането, че процесът на разширяване трябва да продължи, неговите конкретни параметри ще бъдат обвързани с комплекс от показатели за това доколко всяко ново отваряне на границите на НАТО ще води до повишаване на сигурността вътре в съюза, както и дали новите членове ще са фактор за повишаване на регионалната сигурност.

Преди срещата във Вашингтон

Основните въпроси, които са определени за разглеждане на срещата през април 1999 във Вашингтон, са три: приемането на Чехия, Полша и Унгария; дефинирането на бъдещата роля на алианса, включително отношенията със страните партньори (въпрос, по който ще се изложат позициите на страните членки за развитието на НАТО за години напред), и накрая приспособяването, обновяването и готовността на НАТО да отговори на предизвикателствата в областта на сигурността на XXI век.

Подготовката за един от най-важните форуми на НАТО вече започна. На срещата на Съвета на министрите в Брюксел през тази седмица предмет на дискусия станаха актуални проблеми като участието на сили на НАТО в разрешаването на косовската криза, както и ангажиментите на алианса в Босна и Херцеговина.

Освен това на тази сесия на съвета бе оповестено подготвянето на стратегия, чиято цел е да продължи процеса на разширяване, като същевременно операционализира ангажимента на съюза към политиката на отворени врати и подпомагане на страните, кандидати за членство, да достигнат стандартите на НАТО.