Споменаването на Босна и Херцеговина никога не е навявало приятни асоциации. За тези, за които международната политика е единствено част от вечерните новини, Босна означава насилие и война. За други, чието поле на професионална реализация е дипломацията, Босна е символ на един тъжен компромис. За чиновниците от Европейския съюз Босна означава неуспех. Днес обаче войната и насилието принадлежат към кошмарите на миналото, а в Босна предстои провеждането на вторите свободни избори за президент и парламент, след като през 1995 г. бе подписан дейтънският мир и се роди федерацията Босна и Херцеговина.

На 12 и 13 септември в Босна ще се проведат едновременно президентски и парламентарни избори. Изграждането на политически институции, легитимни и за трите общности, бе достигнато чрез мъчителен процес на преговори и бе резултат от трудно постигнат компромис. Така например в структурата на президентската институция на босненската федерация бе заложен тристранен ротационен принцип, като в президентството влезе по един представител на трите общности.

На първите избори за председател на президентството беше избран мюсюлманският представител Алия Изетбегович, а за негови заместници бяха избрани хърватинът Кресимир Зубак и сръбският представител Момчило Краишник, определени чрез вътрешни избори съответно в мюсюлманската, хърватската и сръбската общност в Босна.

Двама от тях, Изетбегович и Краишник, са кандидати на своите партии и за предстоящите избори, а новият хърватски кандидат за президент на Босна се казва Анте Желавич. Предишните, първи президентски избори се проведоха на 14 септември 1996 г., като Изетбегович бе избран за председател на тристранното президентство въз основа на получения най-голям брой валидни гласове.

Преди сегашните избори в Босна има осем основни политически партии, които се състезават за 42 места за двукамарния парламент. Дейтънският мир раздели босненската федерация на две административни общности: хърватско-мюсюлманска и сръбска, за които са определени съответно 28 и 14 места в камарата на представителите.

Представените партии в сегашния босненски парламент са мюсюлманската Коалиция за цялостна и демократична Босна, водена от Алия Изетбегович и Харис Силайджич, Хърватски демократичен съюз с лидер Анте Желавич и Сръбска демократическа партия с лидер Драган Калинич.

След изборите през 1996 г. бяха създадени партиите "Коалиция слога" на президента на Република Сръбска Биляна Плавшич, Сръбска радикална партия на Република Сръбска и партията "Хърватска инициатива", които също ще спорят за места в камарата на представителите.

Въпреки мира в Босна и предстоящите втори свободни избори във федерацията има сериозни настроения за ревизиране на дейтънските мирни споразумения. Те идват главно от страна на част от радикално настроеното население в Република Сръбска.

Две седмици преди провеждането на изборите в Босна и Херцеговина държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт пристигна във федерацията, за да подкрепи мирния процес и провеждането на вторите свободни избори в историята на страната.

Олбрайт дойде в Босна от Загреб, където имаше трудни разговори с хърватския президент Франьо Туджман и още при пристигането си бе категорична, че ревизиране на мирните споразумения от Дейтън няма да има и властите в Босна трябва да съсредоточат усилията си върху интеграцията на трите общности и върху проблема за връщането на бежанците.

С дейтънските споразумения бе сложен край на продължилата 42 месеца война и бе създадена федерацията Босна и Херцеговина, разделена на сръбска република и Хърватско-мюсюлманска федерация.

На среща с президента на Република Сръбска Биляна Плавшич и с премиера Милорад Додик Олбрайт даде неформалната си подкрепа за политиката на двамата сръбски лидери, като заяви, че международната общност е готова да окаже помощ за икономиката и възстановяването на Босна само ако бъдат стриктно спазвани дейтънските споразумения.

Плавшич и Додик са представители на умерените политически кръгове в Република Сръбска за разлика от радикалите, които са недоволни от дейтънските споразумения и многократно са искали ревизирането им. САЩ подкрепят умерените сръбски политически лидери и изискват от тях да положат повече усилия за интеграцията на трите общности в Босна.

Становището, изразено от премиера на Република Сръбска Додик, бе, че международната общност трябва да помогне на Босна с повече възможности за подобряване на процесите на взимане на решения и да намали състава на умиротворителните сили във федерацията.

Междувременно част от избягалите от войната сръбски семейства се завърнаха по домовете си в Мостар и Бръчко. Бръчко е единственият град в Босна, в който администрацията, полицията, съдът и другите институции са съставени от представители и на трите общности във федерацията.

По време на посещението си държавният секретар на САЩ не се срещна с члена на колективното президентство на Босна Момчило Краишник. Олбрайт умишлено избра програма на срещите си, при която разговори да бъдат провеждани само с политически кръгове, подкрепящи споразуменията от Дейтън.

Един от аспектите на американската политика по отношение на Босна и Херцеговина се изразява в изолация на крайните политически фракции на трите общности, които искат преразглеждане на статуквото. Според американските виждания столицата Сараево трябва да бъде отворена за трите общности и да бъде не само административен, но и интегративен център на федерацията.

В Сараево има сериозни жилищни проблеми, след като в опразнените от бежанци жилища са настанени ветерани от войната или някои от първите, завърнали се в босненската столица. Официалните власти отказват да принуждават хората да напускат жилищата заради завръщането на законните им собственици, докато не им бъдат осигурени нови домове.

На разговорите с Олбрайт освен инфраструктурни и комуникационни проблеми Изетбегович изложи плановете си за изменение на принципа на съвместното държавно управление. Проектът му предвижда правителството да бъде оглавявано от един председател, който да замени досегашното тристранно председателство.

След срещите си с официалните власти и политическите лидери Мадлин Олбрайт се намеси в изборната кампания с обръщение към избирателите, което акцентира на факта, че трябва да бъде преодоляно разделението в Босна. Американският държавен секретар лансира тезата за избор между място в Европа и изолация.

Американските планове са подкрепени от обещания за конкретна финансова помощ и предвиждат осигуряване на средства за възстановяване на тези региони, които излъчат кандидати, подкрепящи споразуменията от Дейтън, докато изборът на радикални кандидати ще бъде свързан с отказ от икономическа помощ.