В последните дни на века часовникът на американската политика започна да работи на два циферблата. На първият от тях, той отброява първите минути на новия президент Буш, а на вторият стрелките скъсяват престоя на Клинтън в Белия дом. В оставащите за него по-малко от 350 часа той ще се опита да влезе в историята на дипломацията като човекът, намерил ключа към най-дълго продължилия конфликт в световна история - този в Близкия изток.

Шансовете на Клинтън обаче не са особено големи поради две обстоятелства: продължаващото в Близкия изток насилие и последните изследвания на общественото мнение в Израел. Те посочват, че между 51 и 53 процента от израелските граждани са противници на плановете за мирните споразумения, изготвени от администрацията на Клинтън. Изследванията са поръчани от двата най-големи израелски вестника Йедиот и Ахронот и показват още, че популярността на премиера в оставка Ехуд Барак е спаднала драстично.

Друго, макар и непредставително, изследване на Галъп допълнително разколеба правителството в Израел, дали да започне преговори с палестинските власти. То показва, че Барак ще получи подкрепата на едва 24 % от избирателите, ако вотът за премиер се провежда в последните дни на 2000 г.

Това е най-ниското измерено ниво на доверие към Ехуд Барак, след като дойде на власт през юли 1999 г. Като прибавим към това, че в кабинета в оставка има различия по отделните въпроси на споразумението, както и факта, че то беше окачествено като прекалено общо от палестинците, шансовете за начало на нов кръг консултации отслабват значително.

Ако не бъде постигнат внезапен обрат, налице са всички условия за ново отлагане на преговорите. Клинтън е в самия край на мандата си, израелския кабинет е в оставка и няма политическа подкрепа да прави непопулярни политически ходове, а палестинците не виждат бъдеще за споразумение, което може да бъде ревизирано от новите администрации в Израел и Вашингтон.

Какво предложи Клинтън на двете страни?

* Палестинците да получат 95 % от Западния бряг.

Израел изглежда склонен да обсъжда тази точка, но палестниците искат в проекта да има карта и график за изтеглянето на Израел, които да станат част от евентуалното споразумение.

* Израел да задържи поселищата си около Йерусалим, но да напусне между 60 и 70 поселища на територията на Западния бряг и ивицата Газа.

* Израел да контролира през следващите 20 години 3 % от Западния бряг, на територията на град Хеброн и 1 % от ивицата Газа.

Тук палестинците са особено внимателни към всяка запетайка в плана, защото ако тези условия се изпълнят, Израел ще запази контрол върху поселищата близки до границата на страната от 1967 г. Същевременно това условие е болезнено за Израел, защото според него, около 40 000 еврейски заселници трябва да напуснат домовете си. Това означава, че израелските квартали по Западния бряг и ивицата Газа ще трябва да бъдат концентрирани в ънклави и тези еврейски заселници, които не желаят да напуснат сегашните си домове ще останат да живеят под палестински суверинитет.

* В замяна на петте процента израелска земя на Западния бряг палестинците трябва да получат компенсации извън ивицата Газа.

Израел би се съгласил на това условие, но палестинците искат местата и размера на земята да бъдат предварително фиксирани и да станат част от споразумението.

* Израел трябва да осигури безопасен коридор с широчина между 10 и 17 километра, който да започва от Йерусалим и да свършва при Мъртво море.

* Палестинците трябва да получат свещените за тях убежища около джамията Ал Акса, но Израел трябва да има контрол върху еврейските свети места и археологическите обекти, които се намират под повърхността на предвидената за палестински контрол територия.

По тази точка палестинците искат контрол и върху подземията и археологическите обекти под свещените за тях места. Предишните мирни преговори в Кемп Дейвид бяха блокирани точно по въпросите свързани със статута на тези, свещени едновременно за араби и евреи, места.

Израелскопо правителство обяви публично, че е съгласно да отстъпи от твърдата си позиция за пълен суверинитет върху Храма на хълма (Харам ал-Шариф за мюсюлманите) и местата на известните библейски еврейски храмове. Израел обаче не подлага на преговори мястото известно като Стената на плача, което се намира на западния склон на хълма.

* Западната граница на Палестинската държава ще бъде т. нар. "Зелена линия", по долината на река Йордан. Тя ще се охранява от международни сили за сигурност, които могат да бъдат премахнати само при споразумение между Израел и Палестина.

* Израелските войски ще охраняват "Зелената линия" 3 години, след което трябва да отстъпят зоната за сигурност по границата на международни сили.

* Новата палестинска държава ще има собствени въоръжени сили, но няма да има право да притежава тежко въоръжение.

* Израел трябва да признае официално жертвите и страданията на понесени от палестинците в резултат на войната от 1948 г.

* Всички палестински затворници, които излежават присъди трябва да бъдат пуснати на свобода от Израел.

* Палестинците трябва да получат контрол върху традиционните арабски поселища в Йерусалим

По тази точка те отново искат подробни детайли, свързани с бъдещето на еврейските поселища в арабските части на града.

* Споразумението да гарантира на близо 3.6 милиона палестинските бежанци правото да се завърнат на територията на днешен Израел, в земите на бъдещата Палестинска държава. На малка част от тях ще бъде позволено да се съберат със семействата си и да останат в земите под, които остават по суверинитета на Израел. Част от споразумението ще бъде план за помощ за тези палестинци, които изберат да останат извън пределите на палестинската държава.

Тази точка среща твърдия отказ на Израел, който се страхува, че ако това условие се изпълни палестинцитеще станат мнозинство в границите на сегашен Израел.

Кой иска да има споразумение?

Досега, като че ли единствените заинтересовани от започване на преговорите между двете страни са отиващият си американски президент Бил Клинтън и израелският премиер в оставка Ехуд Барак. За Клинтън пробив в Близко-източния мирен процес би означавал гарантирано място в дипломатическата зала на славата, а за Ехуд Барак почти сигурен втори мандат.

Кой опонира на споразумението?

На първо място това са радикалните крила и политически партии на израелци и палестинци, като палестинският Хамаз и дясната партия Ликууд, на бившия военен министър Ариел Шарон. Според Ликууд, Барак използва плана на Клинтън и мирния процес, за да засили позициите си в предстоящите избори, теза която не е лишена от логика. Шарон твърди, че Барак не е в състояние да преговаря, защото няма необходимия кредит на доверие, въпреки че едва ли лидера на Ликууд е човекът, който може да донесе мир, след като даде повод за ескалация на насилието през септември 2000 г.

От другата страна радикални ислямисти като "Хамаз" и лидера им шейх Ахмед Яссин също са заинтересовани от провал на преговорите, които означават намаляването на популярността на Арафат сред палестинците. Хамаз са принципни противници на всякакви отстъпки по отношение на Израел, а лидерът им шейх Яссин е най-сериозният конкурент на Ясер Арафат. Не на последно място са и организациите на еврейските заселници, за които началото на нов кръг мирни преговори е свързано със заплаха от напускане на домовете им.