Споменаването на бивша Югославия отдавна се е превърнало в сигурен начин за внасяне на скептицизъм или лошо настроение във всеки разговор, касаещ международната политика. Така беше по време на сръбско-хърватската война, по време на продължилата 42 месеца босненска криза, така е и сега, в разгара на косовския конфликт.

През изминалите години гледките на насилие от телевизионните екрани, имащи за начална точка бивша Югославия, постепенно се превърнаха в нещо обичайно и станаха запазена марка за тази част от Европа. Сегашните новини, свързани с Косово, предизвикват едновременно загриженост, песимизъм и раздразнение.

За разлика от предишни кръвопролития на територията на бивша Югославия, сега дипломатите на водещите страни в международната политика притежават опит и би трябвало да имат ясна представа за вариантите, по които може да се развият събитията в Косово със или без международна намеса.

Светът "в действие"

Военната намеса на НАТО в Косово от ден на ден се превръща от все по-вероятна в неизбежна. Преди евентуалното започване на военна акция на НАТО неизбежно възникват аналогии с Босна, където международната общност, също както и сега в Косово, не успя да изработи навременна и единна позиция относно степента и начините за намеса и разрешаване на кризата.

Обстоятелството, което подкрепя варианта за по-бързото решаване на косовския конфликт, е, че сега позициите на Европа и Америка относно използването на военна сила са по-близки. Все пак има разлики между вижданията на Вашингтон и тези на европейските столици.

САЩ настояват НАТО да действа самостоятелно, без да иска одобрение от Съвета за сигурност на ООН, поради категоричния отказ на Русия да подкрепи операция на НАТО на територията на Югославия.

Британската позиция не е толкова ясно изразена, но лейбъристкото правителство счита, че неспазването от страна на Югославия на приетата от Съвета за сигурност резолюция за Косово и нарушаването на параграф 7 от устава на ООН са достатъчен аргумент, който отваря пътя за намеса на НАТО в конфликта.

От френска страна предпочитат да бъде гласувана нова резолюция в Съвета за сигурност, която да включва формулировката "всички необходими мерки", която според френските дипломати ще даде възможност да се преодолее руското вето.

Що се отнася до Германия, там бившето християндемократическо правителство бе дало подкрепата си за използването на военна сила в Косово, ако това е необходимо. Позицията на Германия обаче може да се усложни, при положение че спечелилата изборите левоцентристка коалиция все още не е сформирала правителство.

Позицията на Москва е най-ясна в сравнение със становищата на другите европейски столици. Руската страна е противник на военната намеса на НАТО в Югославия на всяка цена дори ако Милошевич не изпълни нито едно от дадените обещания.

Тази неотстъпчивост относно Косово се засилва и от факта, че в момента в Русия управлява правителство, водено от бившия външен министър и хардлайнер в усилията си да спре разширяването на НАТО на Изток Евгений Примаков.

Русия има принципно отношение към НАТО и разглежда всяка бъдеща намеса на Атлантическия съюз в Косово като посегателство срещу една от малкото й останали сфери на влияние.

Като отстъпка в руската позиция може да се разглежда планът за замяна на военната интервенция на НАТО със започване на дългосрочна мисия за мониторинг в Югославия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, представен от югославския премиер Момир Булатович.

Какво се иска от Белград?

Към Белград има четири основни искания, с които сръбските власти ще трябва да се съобразят. Първото, което трябва да направи сръбското правителство, е да прекрати военните операции срещу албанските сепаратисти.

Като второ условие международната общност поставя изтеглянето на сръбските сили за сигурност от Косово. Третото искане към сръбските власти е да предоставят пълен достъп за хуманитарните организации, както и да изпълнят всички международни изисквания, свързани с участието на мисии на международни организации в Косово.

Последното условие, с което ще трябва да се съобрази Белград, е да започне преговори, да ускори завръщането на бежанците и да предостави възможност за самоуправление на албанското малцинство.

Краят на ерата Милошевич или Милошевич завинаги

На практика Слободан Милошевич и приближените му носят основната част от отговорността за събитията, случили се на територията на бивша Югославия през последните осем години. Сега Милошевич използва опасността от евентуални удари на НАТО, за да увеличи поддръжката си и да разпалва сръбския национализъм.

Неговият режим се опитва да изкопчи отстъпки от Запада в замяна на изтеглянето на специалните части от Косово и приемането на американския план за провинцията. Ако се стигне до политическо решение на кризата, възможност, която намалява с всеки следващ ден, или офанзивата на НАТО се ограничи само до нанасяне на частични ракетни удари върху сръбски обекти, Милошевич може да остане на власт.

Ако сръбските действия предизвикат по-сериозна военна намеса на НАТО в Косово обаче, той едва ли ще успее да избегне политическите последствия. Още повече че косовската криза има и своите чисто финансови измерения като например планираното през тази седмица от югославското правителство увеличаване на данъците за финансиране на разходите за отбрана.

Милошевич успя да се задържи на власт през целия посткомунистически период благодарение на липсата на реална политическа алтернатива от страна на демократичните опозиционни партии. Тяхната слабост и различията им проличаха най-ясно след протестите срещу управлението на сегашния режим, започнали в края на 1996 г.

Още тогава се видя, че сръбската опозиция не е хомогенна и не притежава достатъчен политически ресурс да управлява страната. Тя беше лесно разделена чрез задкулисни политически маневри, а пасивността на нейните лидерите беше осигурена чрез персонални услуги, предоставени им от Милошевич.

На другия фронт югославският президент се справи още по-лесно и интегрира към себе си националистическите сръбски формации, като привлече техните лидери във властта. Все пак въпреки стабилните вътрешни позиции косовската криза може да се окаже последният коз на Милошевич, който да го задържи на власт.

Независимо от конкретните параметри, времето и усилията, необходими за това, решение на косовския проблем ще бъде намерено. След него режимът в Белград ще се изправи пред нови реалности, а изпитаната рецепта на кръга около югославския президент за отклоняване на вътрешното недоволство чрез разпалване на политически конфликти може да стане неизползваема с разрешаването на последната голяма опасност за сръбския национализъм - Косово.

Тезата, че Милошевич се чувства далеч по-комфортно по време на криза, е отдавна известна, но картата на сръбския национализъм, на която той залага, отслабва с времето и едва ли икономическите реалности, пред които ще се изправи Югославия след косовската криза, ще могат да бъдат игнорирани чрез ново експлоатиране на политическата ирационалност.

Друг сериозен аргумент в полза на близкия край на ерата на Милошевич е, че докато при предишните югославски конфликти центърът на напрежение бе далеч от Белград, сега той е твърде близо, а недоволството на международната общност този път е съсредоточено точно в сръбската столица, а не в периферията на републиката.

Косовската криза дойде в момент, когато срещу режима на Милошевич се надига вътрешна съпротива и постепенно в Югославия се създаваха настроения за политически и икономически реформи. И докато недоволните от сегашното управление в Белград бяха разединени и отслабени чрез задкулисни политически сделки, в Черна гора, където изборите за президент бяха спечелени от прозападно настроения политик Мило Джуканович, настроенията срещу икономическия и политическия диктат на Белград са доста силни.

Твърде възможно е и едно бъдещо излизане на Черна гора от федеративна Югославия, ако в Белград на власт остане кръгът, близък до президента Милошевич, и по-специално Булатович, чието правителство си остава непризнато от черногорския президент.

Все пак на всяка прогноза за отстраняване на Милошевич от власт в краткосрочен период от време трябва да се гледа скептично, защото понастоящем и това, което е останало от разделената и слаба опозиция на сегашния режим, е на път да бъде премазано от валяка на президентската администрация.

В сръбското общество почти не съществуват сфери, които да не са под пряк правителствен контрол. Наскоро бе проведена чистка и в средите на Белградския университет, студентите от който изиграха основна роля в миналогодишните протести срещу управлението на Милошевич.

Последният удар, който правителството нанесе върху опонентите си, бе приетата на 5 октомври забрана за ретранслиране на западни телевизионни и радиопрограми, чието съдържание беше окачествено като "психологическа и пропагандна война на Запада" срещу Сърбия.