Два поредни мандата за президент-демократ са прекалено дълъг период за републиканците в САЩ. В известен смисъл Републиканската партия винаги е гледала на президентската институция с погледа на мисионер, вярващ, че точно той трябва да води Америка през препятствията на времето.

Освен това републиканците не без основание считат себе си за основатели и носители на политическата и менталната традиция на американската свобода и винаги са били ревностни последователи на управленска формула, получена от синтеза на либерална икономическа мисъл, консерватизъм в религиозната и публичната сфера и реализъм в международната политика.

Америка завършва XIX в. и влиза в XX в., водена от Републиканската партия. След президента Уилям Маккинли, управлявал между 1897 г. и 1901 г., в Белия дом влиза Теодор Рузвелт, който е държавен глава на САЩ от 1901 г. до 1909 г.

Така Съединените щати започват XX в. с републиканско управление. След Теодор Рузвелт до днес Америка е управлявана от още десет президенти, излезли от средите на Републиканската партия. Сред тях са оставилите трайна следа в световната политика имена като Айзенхауер, Никсън, Форд и Рейгън.

Демократите и властта

През последния век демократите успяват да влязат в Белия дом седем пъти. Техни президенти са били консервативно настроеният Удроу Уилсън, Франклин Делано Рузвелт, Хари Труман, Джон Кенеди, Линдън Джонсън, Джими Картър и сега Уилям Клинтън. Уилсън е първото голямо име на демократите през XX в.

Той застава зад тезата, че в политиката съществуват универсални принципи и морални норми, върху които трябва да се изгради международният ред. Уилсън налага в Америка и на световната сцена политическия идеализъм и създава Обществото на народите, което по-късно се превръща в ООН.

Следващият демократ, президент на САЩ, е Рузвелт. Той показва на света чрез своята програма, наречена "Нов курс", как да бъдат ремонтирани дефектите на класическата пазарна система, полага практическите основи на социалдемокрацията и става американският президент, чието наследство има най-голямо влияние върху западната политическа практика след Втората световна война.

След него идва Хари Труман, който управлява САЩ от 1945 г. до 1953 г. Труман е известен с шегата си "домът ви се нуждае от ремонт тогава, когато краката на пианото пробият пода" - нещо случило се в неговия собствен дом.

Той обаче е и американският президент, когото войната, атомната бомба, а впоследствие желязната завеса и студената война поставят в политически условия, нямащи прецедент в световната история.

Мразен извън САЩ заради хвърлянето на атомната бомба над Япония, Труман развива вътрешните социални реформи на Рузвелт, като инициира правителствена програма, включваща увеличаване на социалната сигурност, програма за пълна заетост, разгърнато жилищно строителство и развитие на бедняшките квартали - проект, станал известен като "Феър дийл".

След Труман и осемгодишно управление на републиканците за президент на САЩ е избран Джон Кенеди. Джей Еф Кей, както го наричат, далеч надминава Клинтън в сексуалните си апетити. Извън връзката си с Мерлин Монро обаче Кенеди започва най-мащабната и дългосрочна експанзия на американската държава в икономиката и публичната сфера и започва програми за премахване на бедността и социалното неравенство. Кенеди е известен още с призивите си за равни права за всички американци, за създаване на ново гражданско законодателство и с кампанията си за световен мир.

След като е убит, мястото му заема Линдън Джонсън, който продължава неговата линия и я доразвива в проект за създаване на силна средна класа в САЩ, наречена "Програма за създаване на велико общество". При управлението на Джонсън започва и войната във Виетнам. След края на мандата му и нова осемгодишна пауза на власт отново идват демократите.

Новият президент Джими Картър постига редица успехи във вътрешната си политика. Той изгражда национална енергийна стратегия, провежда реформи в сферата на административното обслужване, развива околната среда и започва кампания за издигане в култ на човешките права.

Точно фанатичното преследване на спазването на правата на човека обаче става основната пречка пред успехите на Картър в международната политика, където той е твърде непоследователен.

Последният демократ, държавен глава на САЩ, Бил Клинтън, стана най-младият президент на САЩ. Той дойде на власт в условията на икономическа криза и съсредоточи усилията си в преодоляването на застоя в американското общество.

Нетипично за традицията на Демократическата партия, Клинтън стартира програма за редуциране на бюджетния дефицит и за намаляване данъците на дребния бизнес. Администрацията му проведе реформи в обществените училища, изработи нова национална здравна стратегия и направи подобрения в социалната система.

В края на първия мандат на Клинтън американската икономика излезе от периода на криза, а оценките за неговото управление и за постиженията му на международната сцена бяха високи.

"Завръщането на морала" в политиката

Клинтън дойде на власт след 12-годишно републиканско управление, започнало с президентството на Роналд Рейгън през 1980 г. С Рейгън започна нова епоха в американската история. Държавата се отказа от кейнсианските икономически рецепти и минимизира намесата си в икономиката.

Успоредно с това Рейгън започна кампания за преоткриване на, както той ги нарече, традиционни за Америка ценности като семейство, религия и умереност в публичната сфера. С Рейгън на власт дойде ново поколение политически лидери и постепенно в обществото започнаха да се завръщат консервативни нагласи и ценности, противоположни на тези през шейсетте и седемдесетте години. В резултат на всичко това 80-те години станаха период на икономически и военен възход за САЩ.

Икономическата политика на Рейгън бе продължена от Джордж Буш, който управлява страната в съвсем различни условия. По време на неговия мандат САЩ останаха единствен световен лидер, но регионалните конфликти и предизвикателства за Америка в международната политика се увеличиха.

Управлението на Буш бе обърнато към защитата на американските интереси на международната сцена и остави на заден план решаването на вътрешните социални проблеми, което логично доведе до победа на демократите на президентските избори през 1992 г.

Атаките срещу президента - за честта на партията

В последните месеци светът стана свидетел на кампания, която се превърна в топсъбитие за всички медии - от телевизионния новинарски лидер CNN до последната локална радиостанция или местен вестник. Личните проблеми на американския президент влязоха във всеки дом, а цялата афера около съдебния процес и скандалите за секс и лъжесвидетелство няма исторически прецедент.

Всъщност уникален е не самият случай, а по-скоро вниманието, което му бе отделено. Причините личният живот на американския президент да стане обект на такъв интерес са най-малко четири.

Те са: установената в САЩ консервативна политическа традиция; наличието на определен тип легитимни за цялото общество норми на поведение; функционирането на медии, които от посредник, рефлектор и анализатор на процесите, протичащи в публичното пространство, са се превърнали в крупен производител на събития и новини, и провеждането на целенасочена политика за дискредитиране не само на Клинтън, но и на Демократическата партия.

На практика настоящата кампания срещу американския президент е част от започналия процес на засилване влиянието на консервативните кръгове в американското общество върху политическия елит.

Сексскандалите на Клинтън разгневиха голяма част от различните религиозни организации, както и елитите на влиятелните етнически общности в САЩ.

Разкритията около тях се появиха в период, когато на мода се завръща въздържанието в сексуалния живот, когато има сериозен натиск за преоткриването на ценности като традиционното семейство и когато в обществото се завръщат норми на поведение, целенасочено подлагани на разрушаване през предходните три десетилетия.

С разкритията около сексуалните афери на Клинтън започна и новата кампания на републиканците за завръщането им в изпълнителната власт.

Първото препятствие пред тях са предстоящите през тази есен частични избори в Камарата на представителите, но най-важната битка от политическата война между двете големи американски партии се води за мястото в Белия дом, поради което всяко издание на републиканците, било то печатно или електронно, фокусира вниманието към неизпълнените обещания и дефицита на истина в думите на президента.

В предизборната си програма републиканците акцентират върху два основни пункта: програма за осигуряване на по-добри училища и проект за намаляване на данъчните ставки.

Новата кампания за образование е наречена "Децата на първо място" и обещава повишаване нивото на преподаване, стипендии за учещите се от по-бедни семейства, подобряване на условията в училищата и децентрализация на учебната система.

Централно място в кампанията на републиканците заема проект, озаглавен "създаване на работни места и икономически растеж". Като част от този проект е и планът "Арчър" за намаляване на данъчната тежест.

Той предвижда отделяне в специален фонд на 80 милиарда долара от очаквания бюджетен излишък на САЩ за обезпечаване на планираното намаляване на данъците през следващите пет години.

Републиканците искат намаляване на здравните осигуровки за работещите на свободна практика и на данъците върху спестяванията и обещават специални данъчни облекчения за фермерите и за работещите във военната сфера.

Републиканското мнозинство в долната камара на Конгреса иска още премахването на брачния данък, отмяната на който ще облекчи бюджета на 48 милиона семейства средно с 243 долара годишно. Друг обект на планирани реформи е данъчното законодателство, което според Републиканската партия е прекалено сложно и голямо по обем.

Сравнено с Библията, която съдържа 773 000 думи, и с Декларацията за независимост, в която има 1337 думи, неговите 7 милиона думи наистина изглеждат твърде много, а техническото изпълнение на разпоредбите му струва на американците 200 милиарда долара и 5.4 милиарда часа годишно.