В обстановка на глобална икономическа криза и серия регионални политически предизвикателства започна петдесет и третата сесия на Генералната асамблея на ООН в понеделник. Още на старта всички държави побързаха да изложат тези проблеми, които според тях изискват неотложни решения. Темите, които доминират обаче, са свързани със световната сигурност и с нарастващото напрежение в световната икономика.

Тероризмът и ядрената опасност

По въпросите на сигурността най-настойчив бе призивът на американския президент Клинтън, който поиска обединяване на усилията на международната общност в борбата с тероризма.

Той подчерта, че заплахата от тероризъм в световен мащаб нараства и макар САЩ да са основната мишена за повечето екстремистки организации, международният тероризъм не е американски, а световен проблем.

Клинтън нарече фундаментално погрешна тезата, че тероризмът на 90-те години е последствие от сблъсъка между цивилизациите и по-специално между Запада и ислямския свят, и обяви, че САЩ ще провеждат политика на приятелство и зачитане на страните от мюсюлманския свят.

Конкретните мерки в борбата с тероризма, които той предложи, са: отказ от укриване и даване убежище на терористични организации, прекратяване на поддръжката за терористична дейност и предотвратяване на възможностите терористичните групировки да използват оръжия за масово унищожаване.

Клинтън каза още, че САЩ ще се обвържат и с усилията на ООН и ще подпомагат изпълнението на УНИЦЕФ и другите програми на ООН. Думите му обаче бяха лишени от конкретност на фона на казаното от генералния секретар на организацията Кофи Анан, който поиска от САЩ по-силна подкрепа за действията на ООН и адекватна финансова поддръжка на организацията.

Анан критикува САЩ и за нанесените от тях ракетни удари върху Афганистан и Судан като отговор на атентатите срещу американски обекти.

Особено внимание предизвика иранското присъствие. Иранският президент Хатами призова присъстващите на сесията на Генералната асамблея да направят реформи в Съвета за сигурност, като част от опитите да се започне нов етап от борбата с международния тероризъм.

Хатами поиска още намеса на ООН за спиране на гражданската война в Афганистан. На присъствието му бе отделено повишено внимание поради факта, че това е първата поява на ирански държавен лидер пред Генералната асамблея след 1986 г.

Хатами анонсира желанието на Иран за нов етап във външната политика на страната, свързан с нейното отваряне към света, като същевременно отхвърли визията за изграждането на еднополюсен международен ред, доминиран от САЩ. Иранският президент постави въпроса за отмяна на икономическите санкции срещу страната му и предложи една от ислямските държави да получи постоянно място в Съвета за сигурност.

Той аргументира това предложение с факта, че в ислямския свят живеят повече от един милиард души, които трябва да имат в Съвета за сигурност свой представител, ползващ се със същите привилегии като петте постоянни члена.

Промените в глобалната икономика

По отношение на състоянието на световната икономика американската делегация трябваше да изслуша най-много критики, след като Кофи Анан наблегна на факта, че САЩ дължат 1.6 милиарда долара на бюджета на ООН.

Другите критики бяха свързани с отказа на американския Конгрес да отпусне допълнителни средства, за да увеличи оперативните възможности на Международния валутен фонд.

Въпреки искането на президента Клинтън републиканското мнозинство в долната камара на Конгреса блокира отпускането на нови средства за подпомагане на МВФ, което не позволява на фонда да изпълнява стабилизационните си програми по отношение на изпадналите в икономически кризи икономики.

На фона на това доста критично прозвучаха и други думи на Анан, който каза, че е крайно време светът да преоткрие връзката между мир и икономическа стабилност.

Той подчерта, че срещу започналата в Азия финансова криза, която впоследствие се разпространи в Русия и оказа сериозно влияние на пазарите в Северна Америка и Европа, не е имунизиран никой и че е отминало времето, когато седемте най-развити нации са имали възможността да решават икономически въпроси с глобален обхват.

Анан каза още, че икономически проблеми не трябва да бъдат оставяни в ръцете единствено на финансовите министри и централните банкери, и призова за започване на широка международна дискусия под егидата на ООН, посветена на изграждането на "нова световна финансова архитектура" и определяне на адекватна политическа рамка, към която да бъдат приложени новите насоки.

Реалностите и новият международен ред

САЩ навлязоха в период, когато за президента е значително по-трудно да прокарва своите и правителствените инициативи във външнополитическата сфера.

Републиканската партия започна мащабна кампания срещу Клинтън и подготвя завръщането си на власт, като същевременно блокира голяма част от инициативите на президента и правителството, което отслабва възможностите за реално влияние на САЩ върху икономическите и политическите процеси и вкарва принудително американската външна политика в изолационистки период.

Вътрешните проблеми на американския президент карат политическия и финансовия елит извън Америка да предявява нарастващи претенции към САЩ за промени на международната сцена.

Аргументите са свързани с това, че предизвикателства като глобалната икономическа криза, увеличаващата се несигурност в световен мащаб, свързана с разпространяването на оръжия за масово унищожаване и нарастването на заплахата от тероризъм, и увеличаването на бедността в третия свят изискват промени в сегашната структура на органите на ООН, на другите международни институции и намаляване на прякото влияние на САЩ върху тях.

Голяма част от предлаганите промени не са плод на нови идеи и въпреки че се предлагат като мерки за изграждане на силно международно сътрудничество, всъщност са част от опитите за намаляването на американското влияние за сметка на регионални претенции.

Що се отнася до изграждането на нов тип международно сътрудничество, действително не може да се оспори нуждата от подобряване на сегашните институционални условия. Оттеглянето на САЩ от ролята на световен полицай обаче едва ли ще доведе до повишаване на ефективността и единомислието при решаването на международните проблеми.

Факт е, че дори в сегашната си позиция на световен лидер САЩ често са принудени да действат едностранно поради възможността един от петте постоянни члена на Съвета за сигурност да блокира процеса на взимане на решения.

И докато претенциите за отслабване на американското военно и политическо влияние засега идват предимно от страни извън западния свят, все повече привърженици сред западния икономически елит набира идеята за създаване на нови по-стабилни международни икономически институции, които да не бъдат зависими, както МВФ, от решенията на американския Конгрес.

Очевидно е, че със сегашните си възможности МВФ и Световната банка не са в състояние да осигуряват световната икономическа стабилност.