"Искам да се махна от тази страна." Това е най-често срещаната фраза, която произнасят хората в Босна и Херцеговина, а три години след края на войната в Босна има осем милиона мини, които остават символ на разделението.

Призраците на войната

Днес в Босна темата за войната не е табу, но измеренията на породената от нея криза са възможно най-широки. В икономическата сфера проблемите идват предимно от ниските доходи, които не позволяват да бъде забравено миналото и от липсата на възможности за развитие.

Постепенно се увеличава недоверието и недоволството към международните организации, които осъществяват мониторинг в страната. Три години след войната разходите за работата на мироопазващите сили значително надвишават помощта за развитие на икономиката, демократичните институции и възстановяването на инфраструктурата и комуникациите.

Нуждата от присъствие на определен военен контингент от сили на SFOR или IPTF не може да бъде оспорена, но присъствието на значителни военни сили не само че не помага с нищо за икономическото и институционално развитие на страната, но и създава психологическо неудобство.

Не е еднакво и отношението на международните организации към двете административни единици в Босна и Херцеговина. Международната общност подкрепя негласно развитието на Хърватско-мюсюлманската федерация, докато към Република Сръбска има сериозни резерви, свързани предимно със сръбските позиции относно връщането на бежанците от войната и с нежеланието на босненските сърби да изграждат общи институции с другите две общности.

Към Република Сръбска има негативно отношение, а на босненските сърби се гледа като на потенциални нарушители на Дейтънските споразумения. Това бе демонстрирано и при визитата на американския държавен секретар Мадлин Олбрайт в Босна, когато тя се срещна с босненския президент Алия Изетбегович и с президента на Република Сръбска Биляна Плавшич, но отказа да разговаря с члена на тристранното председателство на Босна Момчило Краишник, под предлог че е представител на радикално настроени политически среди.

Такъв е и Изетбегович, който бе лидер на крайните мюсюлмански сили по време на войната, но въпреки това получава одобрението на Запада. Той иска засилване на правомощията на федералната власт за сметка на самоуправлението в двете административни единици, а това не се приема в Република Сръбска и босненските сърби подкрепят тези партии, които се противопоставят радикално на този процес.

След сегашните избори САЩ по всяка вероятност ще трябва да променят отношението си към Краишник и сръбските радикали, за които се очаква да засилят позициите си във властта в Република Сръбска. Краишник и неговата партия печелят убедително вота за президент и парламент в селските райони и им трябва частична подкрепа в градовете, за да спечелят както президентското място, така и мнозинство в парламента на Република Сръбска.

Недоволството от статуквото в Босна и политическите измерения на кризата се изразяват в нарастваща подкрепа за радикалните политически формации на трите общности. Сърби, хървати и мюсюлмани предпочитат да се обърнат към радикалните партии, отколкото да дадат гласа си за умерените политически формации.

Това създава проблеми, защото, докато в хърватско-мюсюлманската федерация Изетбегович има спечелени вътрешни и външни позиции, за сърбите външните предпочитания са индикатор за вот в обратна посока.

И ако на власт в Република Сръбска дойдат радикалите, международната общност ще трябва да се съобразява с този факт. Основният проблем, който слага бариера пред изпълнението на Дейтънските споразумения и възпрепятства интеграцията на общностите в Босна е нежеланието на по-голямата част от сърбите да загубят независимостта си по посока Сараево.

В Република Сръбска има нарастващи страхове, че центърът на вземане на решенията, отнасящи се за тази административна общност, ще се измести от Баня Лука към Сараево и това ще даде по-големи възможности за контрол върху сръбската част от Босна от страна на мюсюлмани и хървати.

Тези очаквания засилиха подкрепата за партиите, които предлагат в предизборните си програми запазване на независимостта на Република Сръбска от Сараево. Умерените партии като коалиция "Слога" на Биляна Плавшич, останаха в затруднено положение, защото трябваше да съобразяват предизборната си кампания с международните изисквания. Това даде сериозни предимства на сепаратистки настроените сръбски партии, които не желаят по-нататъшна интеграция на Република Сръбска в Босна, както не са съгласни и с връщането на мюсюлмани и хървати на тяхна територия.

Най-сериозни обаче са психологическите последствия от войната. На практика основната причина за нежеланието за отваряне на двете административни единици една към друга е недоверието. Сегашният психологически климат в Босна изключва възможността за по-нататъшна интеграция, инициирана от средите на босненските сърби и на мюсюлмани и хървати.

Това е и основната пречка пред стриктното спазване на Дейтънските споразумения. За прилагането им не съществуват нито желание, нито възможности отвътре и те трябва да бъдат налагани силово от международната общност, което ги прави още по-непривлекателни.

Неуспехът на американската политика

Американският държавен секретар Мадлин Олбрайт посети Босна десет дни преди изборите, като една от целите на посещението бе да осигури подкрепа за умерените партии в Република Сръбска. В хърватско-мюсюлманската федерация визитата на Олбрайт помогна на президента Изетбегович, с когото Западът иска да работи.

В Република Сръбска обаче негативните настроения от американската политика в региона са по-силни и това доведе до намаляване на влиянието на президента Биляна Плавшич в консервативно настроените региони на страната.

Нейната партия, коалиция "Слога", има подкрепата на избирателите в по-големите населени места, но губи катастрофално в селските райони, където по-популярни са Сръбска демократска странка и социалистическата партия. В същото време сегашният член на тристранното председателство на Босна и Херцеговина, националистът Момчило Краишник, с когото Западът отказва да работи, печели огромната част от вота за президент на Република Сръбска в селските райони.

На практика неуспехът на подкрепените от запад сръбски партии ще трябва да доведе поне до частично преразглеждане на американската стратегия относно Република Сръбска. Иначе е твърде възможно да се стигне до безкомпромисни позиции, от което никой в региона няма интерес, с изключение на най-крайните сръбски националисти.

Дейтън - неработещото решение

Дейтънските споразумения донесоха мир на Босна и това не се оспорва от никого в двете административни единици. Условията на този мир обаче, както и неговата институционалната рамка, са постоянно атакувани от представители и на трите общности. В действителност легитимирането на мирните споразуменията в сегашния им вид е непосилна задача.

В резултат на всичко това, е твърде възможно изборите да доведат до нова политическа ситуация в Босна. От американска страна са категорични, че няма да има дори частична ревизия на Дейтънските споразумения. Това обаче може да доведе или до радикализиране на отношенията в Босна, или до продължаване на сегашното състояние, в което изградената федеративна структура практически не работи.

Мирът и интеграцията не могат да бъдат налагани силово при несъобразяване с реалностите в Босна. Институционалните параметри на мирните споразумения очевидно не могат да функционират в този вид и това на един или друг етап ще доведе до частичното им ревизиране.