Теоретиците на прехода към пазарна икономика признават своето безсилие, що се отнася до възможностите за създаване на монолитна и изчерпателна теория за преобразуване на бившите социалистически общества в пазарни. Постепенно в годините след разпада на социалистическата система се очертаха два подхода при преобразуването на бившите комунистически системи: либерално-реформистки и командно-административен.

В политическата практика често за пример са давани два варианта, близки до очертаните два теоретични подхода. Те са китайският модел, при който протича либерализация в икономиката за сметка на публичната сфера, и моделът на политически реформи, при който първо се установяват демократични политически институции. Спецификите на хърватския преход са такива, че той не влиза в чист вид в нито един от вариантите, макар да притежава доста от белезите на командно-административния модел.

Изграждането на една нация или закъснелият национализъм

Хърватско е католическа страна и нейната територия е била част от Австро-Унгарската империя. След Първата световна война и разпадането на Австро-Унгарската империя се появяват националните държави на чехи и словаци, на австрийци и на унгарци, а Хърватско е включено в експеримента, наречен Югославия, и става заложник на амбициите на Белград.

Хърватите нямат своя независима държава до разпада на Югославия през деветдесетте години. Поради тази причина Хърватско едва днес изживява своята национална еманципация за разлика от другите европейски страни, където този процес започва още през миналия век и завършва между двете световни войни.

Хърватите едва след разпадането на Югославия започват да изграждат своя национална култура, история, език и собствени институции. По време на този процес хърватите решават проблеми, които смятат за приоритетни национални задачи, въпреки че част от тях контрастират с възгледите на международната общност за състоянието на региона на бивша Югославия.

Обликът на новата хърватска държава и състоянието на политическите институции и партийната система в огромна степен са повлияни от еманципацията на Хърватско и югославската война, започнала през 1991 г.

По своето политическо устройство Хърватско е парламентарна демокрация и има полупрезидентска система на управление. Отличителна черта на хърватската политическа и партийна система е липсата на реална политическа алтернатива на управляващия Хърватски демократичен съюз (ХДС) - партията, оглавявана от настоящия президент Франьо Туджман.

От създаването на независимо Хърватско партията на Туджман няма сериозна конкуренция на президентски, парламентарни или местни избори. На президентските избори през миналата година президентът Туджман спечели почти 62 процента от гласовете на избирателите.

Съизмерими с тези резултати са и гласовете, които получава неговата партия на парламентарните избори. Липсата на реална политическа конкуренция на управляващата партия води до почти авторитарно управление на президента Туджман. Именно поради този факт Туджман и правителството на ХДС са обект на постоянни международни критики.

Обвиненията към Загреб

Последната международна критика към хърватското правителство бе отправена при посещението на американския държавен секретар Мадлин Олбрайт в Загреб в края на миналата седмица. Олбрайт обвини хърватските официални власти в спиране на демократичните реформи и в етническа нетолерантност.

Американският държавен секретар изрази и несъгласие с протекционистичната политика на хърватските власти по отношение на хърватското население в съседна Босна и Херцеговина, което е числено превъзхождано от сърби и мюсюлмани. Американската позиция третира босненските хървати като част от независима Босна и иска тяхната еманципация от Загреб, както и пълното им интегриране с останалите общности в Босна.

Всъщност Босна е главният проблем в отношенията между САЩ и Хърватско и становището на САЩ относно босненските хървати е, че те трябва да действат независимо от Загреб, що се отнася до въпросите на босненска тематика. Официалното становище на Загреб, на което САЩ се противопоставят, е, че между хърватите не може да има граници.

Американският отговор на това се изразява в становището, че САЩ няма да подкрепят идеята за Велико Хърватско, както не подкрепят и сръбските амбиции за изграждане на Велика Сърбия. Олбрайт критикува хърватските официални власти и за това, че управляват недемократично страната.

Тя подчерта, че на медиите се налага цензура, което бе отречено от президента Туджман. В действителност и трите програми на държавната телевизия, както и почти цялата хърватска преса и държавните радиостанции са под правителствен контрол.

Що се отнася до новинарските емисии, наличието на политическо влияние дори не може да бъде прикрито. Олбрайт наблегна и на факта, че ако Хърватско иска да се интегрира към инициативи като програмата на НАТО "Партньорство за мир", трябва да постави ударение върху спазването на европейските стандарти.

Хърватското правителство е критикувано и за това, че не е изпълнило част от условията на дейтънския мир като дадените обещания за обратно приемане на бежанците от сръбски произход и поетите ангажименти за наказване на военните престъпления, извършени от хървати. Хърватско отказва да репатрира сто и осемдесет хиляди сръбски бежанци, които напуснаха страната след края на войната.

Неизвестните пред хърватската икономика

Икономиката на страната е относително затворена поради факта, че хърватското правителство се стреми да провежда протекционистична политика и да формира собствен национален пазар. В края на месец юли МВФ предупреди Хърватско да намали своя текущ дефицит в платежния баланс и да реформира банковия сектор, за да избегне повишаващия се риск от икономическа криза.

МВФ препоръча още на хърватското правителство да ускори приватизацията, да спре нарастването на заплатите и да постави ограничения пред отпускането на заеми за предприятията от държавния сектор. МВФ настоява Хърватско да подобри банковото си законодателство и управлението на банковия сектор.

Фондът предупреди, че страната има бързо увеличаване на раздаването на банковите кредити и на получаването на чуждестранни заеми, което може да доведе до икономическа криза. Сегашният текущ дефицит в платежния баланс е близо два пъти по-голям от този за 1997 г., който се оценява на 12.5 процента от БВП.

След 1994 г. правителството се надява на приходи от традиционно развития в страната сектор на туризма, но равнището на приходите от туризъм за 1998 г. е под очакваното. Все пак Хърватско има постоянен икономически растеж и ниска инфлация, но това се дължи по-скоро на отсъствието на характерните за други страни в преход особености, като наличието на висока корупция и развит нелегален икономически сектор, отколкото на структурните предимства на хърватската икономика.

Перспективите

Въпреки американския натиск хърватските официални власти едва ли ще се откажат от опека над босненското хърватско малцинство. Управлението на Туджман няма да предприеме и вътрешни реформи с цел стимулиране на политическата конкуренция, докато притежава силна електорална подкрепа.

Всъщност неговата партия е толкова популярна в страната именно заради същите действия, които и носят международно неодобрение. Естествено вътрешно недоволство от икономическата политика и авторитарното управление на правителството съществуват и наскоро в Загреб бяха организирани протести от пенсионери и социално слаби, които пък бяха предшествани от искания за демократизация на страната.

Тези протести бяха локализирани в Загреб и бяха твърде слаби на фона на масовата подкрепа за Туджман. Като цяло обаче хърватската икономика функционира добре и въпреки проблемите в банковата система националната валута е стабилна, а инфлацията много ниска. Харизматичният президент Туджман има още няколко коза, които помагат на правителството да функционира нормално.