800 дни са малко повече от две години. Толкова време е необходимо на Симеон ІІ, за да изведе България от "мизерията", дума, която използва самият той, за да окачестви ситуацията, в която живеят българите.

Няколко са въпросите, които веднага изплуват във връзка с царската заявка.

Първи въпрос: Къде беше царят през подтискащата в спомените на българите зима на 1996 -97 г?
Отговорът: В Мадрид!

Втори въпрос: Кого подкрепи царят на парламентарните избори през 1997 г.?
Отговорът: ОНС - формация едновневка, със спорен политически морал, която възкреси "политически трупове". Единствената сериозна партия в ОНС беше Движението за права и свободи.

Трети въпрос: Ще съм много благодарен на всеки, който ми каже каква е политическата идентичност, споделяна от Симеон ІІ? Какъв е той, християндемократ, социалдемократ, социалист и т.н.? Верен ли е на монархическия си статус?
Отговорът: Преди десет години, по време, на участие във "Всяка неделя ", царят бегло намекна, че е социалдемократ. Що се касае до това, дали е склонен да пренебрегне монархическия си статут, е нужно да напомним, че бе готов да се кандидатира за президент на България. Или поне заяви това, преди година пред руския вестник "Известия".

Четвърти въпрос: Внася ли нещо ново в българската политика Симеон ІІ? Спомага ли за развитието на политическата ни система?
Отговорът: Според мен, не! Той създава партия, като използва личното си влияние. "Един човек - една партия". Справка - името на формацията "Национално движение Симеон ІІ". Нали точно в този дух са най-тежките обвинения, оправени от политическите противници на СДС към настоящия премиер Иван Костов - че е направил от СДС собствена административна структура. Царят не казва също, въз основа на каква идентичност ще се изгради новата формация. Патриотичните нотки и умилението не са достатъчни. Те ни връщат в началото на 90-те, когато всички гласувахме за общи, мъгляви и светогледни политически перспективи.

Пети въпрос: Наистина ли царят си мисли, че може да допринесе за създаване на "нов политически морал в България"?
Отговорът: Не знам! Ако мисли така значи е твърде наивен. Не е сериозно да очакваме, в негово лице "спасителя на България". Този политически театър сме го гледали нееднократно. Дали царят си вярва, че ще може да удържи, под контрол личната политическа етика на всеки от депутатите, които ще вкара в парламента. Нали политиката е "изкуство на възможното", а не на обещанията. Тя се гради върху интересите на големи групи хора, не върху личните представи и морала на един човек. Политическият морал идва с развитието на демокрацията и политическите институции, а не с гръмката заявка на един човек, който разчита на личното си обаяние.

Ако царят не мисли, че може да допринесе за създаване на "нов политически морал в България", но въпреки това го казва, тогава лъже.

Всъщност Симеон ІІ има място в българската политика. С влизането му в нея, България ще загуби последния голям мит и последната голяма илюзия, че е възможно някой да дойде на бял кон и да реши проблемите й. Политическият експеримент на царя ще доведе до укрепването на демокрацията ни. Но не заради гигантския принос на самия Симеон ІІ, а заради усилията на самите нас, които всеки ден създаваме едно европейско и развито общество.