Два месеца преди изборите СДС започна да се измъква от низходящата част на политическия си цикъл. Сега сините и партньорите им имат 70 дни, време, което е твърде кратко в политиката, за да убедят избирателите в предимствата си и да ги накарат да повярват, че трудните години са останали зад гърба им.

В краткия период от време изборния ден - 17 юни, нито една партия няма да време да извади специални стратегически козове от ръкава си. Все пак всяка партия ще има своя шанс да впечатли избирателите в "последната минута". В крайна сметка при завъртане на изборното колело, дори аполитичните хора попадат във политическия водовъртеж и голяма част от тях отиват пред урните.

Още преди националната си конференция, пред СДС имаше две тенденции на развитие. Първата бе да се отворят към обществото и да интегрират максимум хора към изпълнението на политическите си цели. За това бе нужно синята партия и управляващото мнозинство да отговорят на актуалните обществените нагласи.

Те бяха: нетърпимост към клиентелизма и корупцията, искания за по-либерална икономическа политика и създаване на условия за повишаване на жизнения стандарт. Към тези три основни обществени изисквания периодично се прибавяха теми като, престъпността, дебата за войната в Косово и т.н.

Втората тенденция бе свързана със сериозно капсулиране на синята партия, загуба на доверие и в крайна сметка румънски сценарии, при който управляващата дясна партия на Петре Роман не успя дори да влезе в парламента. Разбира се криза от този мащаб не бе възможна, у нас. Все пак реална бе опасността СДС да слезе под един критичен праг на доверие, който би я запокитил в опозиция поне за четири години.

Въз основа на това, която от двете тенденции щеше да се случи, бяха възможни три, нека ги наречем идеални политически сценария за СДС и коалиционните му партньори.

Песимистичният сценарий

Той бе свързан с капсулирането на СДС. Проиграването му означаваше: националната конференция от миналата година да се превърне в политически пазарлък, да се спре навлизането на нови лица в ръководството на партията, да се "натиснат" отгоре тези местни структури, които инициират някаква кадрова политика различна от тази на ръководството. В резултат щеше да се наложи политическа линия на постепенно отслабване на СДС.

Разиграването на този сценарий бе свързано с внимателно подготвен политически компромис между властовите пластове вътре в СДС. В НИС трябваше да влязат влязат хора с "политически чадър". Така в СДС нямаше да се случат двете най-важни неща: да се декапсулират структурите и да се изравни цикъла на партийно развитие с този на обществените очаквания. Много хора твърдят, че този сценарий вече се е случил.

Оптимистичният сценарий

Той бе свързан с пресичане на целеполагането на ръководството на СДС с това на членовете и симпатизантите му. Ръководството трябваше да позволи на местните структури да издигнат най-приемливите за тях личности, и след това да бъде определен новия политически курс на партията. В НИС трябваше да влязат личности, които могат да хармонизират политиката на СДС с обществените очаквания, така както синята партия успя да направи в периода 1996 - 1997 г.

Реализирането на този вариант означаваше СДС заедно с коалиционните си партньори от ОДС да станат дългосрочно доминираща политическа сила.

Този сценарий не се изпълни. На миналогодишната национална конференция на СДС бяха заложени "организационни бомби". Най-вредната от тях се оказа преизбирането на Христо Бисеров за главен секретар на СДС. В последствие изключването му от синята партия с шумен скандал и обвинения към Иван Костов натрупа допълнителни негативи към политическия образ на СДС.

Реалистичният вариант

Това е вариантът, който се случва. Изпълнението му води към запазване на доминиращите позиции на СДС и ОДС след предстоящите избори. Той стана възможен, след като на "Раковска" 134 постепенно започнаха да си възвръщат загубените през последните две години позиции. Силните козове на СДС са европейската линия на партията, излизането от нея на фигури с ниско обществено доверие и липсата на конкурентен политически курс от страна на опозицията.