Терминът "Тъмна стаичка" всъщност е една от политическите метафори, характерни за демокрациите. "Тъмната стаичка" дава възможност да "гласуваме на светло" и вотът на всеки избирател да бъде "защитен" от политически посегателства. В тъмната стаичка, всеки гласува с ясната преценка, коя политическа партия е спечелила симпатиите му в резултат на конкуренция на идеи и конкретни политически програми.

В предстоящите избори "Тъмната стаичка" е символ на онова крилато "Вервайте ми", което върна политическите емоции и начина, по който се формира политическото представителство направо в 1990 г. когато избирахме между "копнежите за демокрация" на брадясали дисиденти по пуловери и интересите на партийната комунистическа номеклатура.

Политическата заявка на Симеон ІІ направи "Тъмната стаичка" наистина място, в което хората гласуват "на тъмно". Царят изкриви политическата конкуренция и я пренесе в неполитическата реалност на приказките, където се говори за "добри" и "лоши" герои. Ирационалното му политическо поведение направи невъзможно осъществяването на смислен и програмен политически дебат преди парламентарните избори.

Няма никакво значение, нито каква е политическата програма на царската коалиция, нито какви са лицата в листите на царя, защото рационалните аргументи не са сериозен фактор при формирането на подкрепата за НД "Симеон ІІ". Старата метафора, че ако сложиш магаре на първо място в листите на СДС в София или Пловдив, то ще влезе в парламента, днес важи с пълна сила за царската коалиция и то в национален мащаб.

Виртуалната политика на "Тъмната стаичка"

Нека си представим, че личностите, които представляват "Национално движение Симеон ІІ" се явяваха на избори без удобния царски параван. Лишени от политическата марка "Симеон ІІ", на всички кандидати, които днес са в царските листи щеше да се наложи да печелят избиратели с конкретни политически послания. В подобна ситуация, сегашната царска формация сигурно би стояла в социологическите изследвания, някъде дълбоко под 4 %-та бариера.

Присъствието на уважавани и успели хора в царските листи, трудно може да скрие политическия безпорядък, и отсъствието на обща политическа идентичност в сглобената за изборите коалиция. Всъщност трудно бихме могли да си представим всички тези хора събрани под един политически покрив, ако на него не е написано "Национално движение Симеон ІІ".

Царската коалиция е интересен организационен и политически феномен. Тя присъства изцяло виртуално на политическата сцена, а Симеон ІІ е едниственият политически лидер, който демонстрира открито, че няма пряко отношение към политическият дебат, който води собствената му формация и дори се дистанцира от него.

Така, в известен смисъл, царската коалиция, става все по-малко царска. От една страна виждаме как кандидатите за депутати на НДС ІІ се опитват да бъдат адекватни на актуалната политическа ситуация, а от друга Симеон ІІ, който носи идентичността на коалицията е изцяло дистанциран от политическия дневен ред.

Царят присъства в политическото пространство единствено под формата на символика. Най-подходящият пример за участието му в изборите е Симеон бъде сравнен с "политическа марка", която е дадена на заем до изборите или в краен случай с човек, който дърпа конците в сянка.

Естествено има и друг вариант – да си представяме Симеон ІІ като толерантен политик, който не иска да влиза в преидзборните водовъртежи. Този образ на царя обаче също е свързан с непоемане на политическа отговорност и допълнително го отдалечава, както от българския политически живот така и от реалните проблеми на страната ни.

Зад политическия параван

Формулата, чрез която Симеон ІІ присъства в българската политика – "гарант на движението без да бъде формален субект на власт и отговорност" - е опасна, като политическа теза и като модел на поведение, защото измества взимането на политически решения от институциите към скрити властови центрове и подменя вота на избирателите.

Ако т. нар. стълбове на "двуполюсния модел" СДС или БСП например, загубят изборите, структурите им могат да потърсят политическа отговорност от ръководствата си и да сменят. Това, формално, важи и за всички останали значими политически партии, които се явяват на парламентарните избори.

Единствено при "Национално движение Симеон ІІ" не е ясно, кой ще носи политическа отговорност при евентуално неуспешно управление. Точно това е ключовият аргумент в обвиненията на всички политически формации към царската партия. Той изразява и основното различие между “Национално движение Симеон ІІ” и всички останали водещи политически формации.

Царската коалиция присъства само виртуално на политическата сцена, а всички останали формации са реални политически субекти и могат да бъдат контролирани от членовете и от избирателите си.

Реално, политически субект "Национално движение Симеон ІІ" не съществува. То е коалиция от партии с нулева социална значимост, а коалиционното споразумение между тях така и не бе оповестено публично. Неяснотата около това споразумение създава много въпросителни за поведението на царската коалиция в бъдещия парламент.

Дистанцията на Симеон ІІ от политическия живот и от актуалните обществени проблеми поставят плътна завеса пред бъдещото политическо поведение на царската коалиция. Към настоящият момент, на практика отсътва отговор на въпроса "Каква политика ще води НДС ІІ в парламента"?

Полузагатнати отговори могат да бъдат открити в политическата програма на НДС ІІ. Като цяло обаче тя също е конструирана на принципа "Вервайте ми!". Програмата е механичен сбор от противоречиви тези и насоки и не е подкрепена с конкретни ангажименти в две насоки, които най-силно интересуват избирателите – заетост и доходи. Като цяло, програмата прилича повече на опит да се угоди на всички изибиратели, отколкото на документ, който е писан, за да бъде изпълняван.

В либералната от икономическа гледна точка програма например, има сериозни противоречия. В нея съжителстват няколко противопорожни икономически мерки. От една страна се говори за радикална данъчна реформа и политика на нулев бюджетен дефицит, а от друга за повишаване на доходите, пенсиите, социалните помощи и детските надбавки.

Ако приветстваме икономическите ангажименти в програмата на НДС ІІ, то тогава трябва да изхвърлим коша за боклук цели раздели като "Социална политика", "Здравеопазване", "Екология" и "Култура и наука", защото поетите в тях ангажименти изикват или радикални реформи в структурата на институциите и законодателството или амбициозна програма за публични инвестиции. Пъвото е слабо вероятно, а второто е в противоречие с намеренията на икономическия екип на НДС ІІ за радикална данъчна реформа.