Симеон ІІ постепенно се превръща в "български политически феномен", който след време ще влезе в академичните зали и ще бъде даван като пример в най-разнообразни аспекти на политическите науки - от политическа теория до изборен маркетинг.

Защо присъствието на Симеон ІІ в българската политика е феномен?

Първо, Симеон акумулира безпрецедентно обществено доверие, играейки изцяло собствената си роля - тази на цар - а не на политически лидер, който консолидира отчетливи и вече обособени обществени интереси.

Второ, той бе легитимиран като основен политически субект в политическата ни система, без да се индентифицира с нито един от нейните стълбове: републиканска държавна структура, парламентарна демокрация, политически плурализъм, ясно дефинирани национални приоритети. Стъпвайки, като героя-спасител на политическата ни сцена, Симеон възприе подхода да играе възможно най-гъвкаво в позициите си по въпроси, които стоят в основата на конституционното ни устройство.

Трето, без да формулира какво и да била политическа теза, идентичност или да даде програмна основа на присъствието си, Симеон изцяло, благодарение на личната си харизма, успя да преформулира, макар и временно начина, по който се структурира политическото представителство.

Четвърто, въпреки заявката, че "Национално движение Симеон ІІ" е политическа алтернатива на досегашното управление и на всички преди него от последното десетилетие, Симеон ІІ всъщност е алтернатива на българската политическа система, което го поставя извън нея. Затова е съвсем нормално, царят да не взима становище по нито един от принципните въпроси, свързани както с актуалната политическа обстановка, така и въобще с държавното устройство и институциите на страната.

На пето, но не на последно място стои фактът, че Симеон за разлика от другите български политически лидери не е субект на политическа воля и не носи политическа отговорност.

"Национално движение Симеон ІІ" е "политическа марка" дадена на франчайзинг. Казано с други думи, царската коалиция е политическият еквивалент на възможността да продавате утвърдена марка хранителни продукти например, ако отговаряте на определени условия и естествено си заплатите за използването на търговската марка.

Политическата марка "Симеон ІІ" вече послужи като трамплин за хора, които до днес не са се занимавали с политика, както и на такива, които към актуалния момент не са имали шанс да попаднат в листите на друга политическа сила. Царската коалиция се изгради в отсътвие на всякакви други консолидиращи фактори, освен желанието за присъствие във властта. Хората които влизат в царските листи, нямат нито общ политически светоглед, нито са свързани чрез едни и същи организационни критерии.

Влизането на "Национално движение Симеон ІІ" в парламента има няколко измерения

Първото е, царското движение наистина да се окаже носител на нов тип политическо поведение в следващото Народно събрание, независимо от това дали коалицията на Симеон ще бъде първа или втора парламентарна сила. В този случай присъствието на царската коалиция в парламента ще изпълнява функциите на коректив на бъдещото правителство. Това може да доведе до ускоряване на реформите и до сериозно повишаване на доверието към цялата ни политическа система.

Защо този сценарий е невъзможен или поне труден за изпълнение? Основно заради това, че голяма и хетерогенна група от хора с различини политически принципи и интереси, която не е свързана организационнно, трудно може да защитава ясен политически модел на поведение и ясни политически цели. Съвсем друг е и въпросът, че "Национално движение Симеон ІІ" тепърва предстои да открие политическите си приоритети.

Вторият вариант е царската коалиция да се окаже в положението на политически застъпник на разноородни икономически интереси. Този вариант крие много неизвестни, защото всеки опит за проиграването му не е обезпечен информационно, което означава, че всички спекулации в тази посока, поне засега са "изстрели на тъмно".

Защо този вариант е опасен? Възможността за присъствие на голяма и нехомогенна парламентарна група, създава предпоставки за подмяна на реалните функции на парламента с политически лобизъм и директна защита на корпоративни интереси. Прекият резултат от присъствието на такава парламентарна група може да се прояви в две насоки - да доведе до парламентарна нестабилност или групата да бъде разцепена, като част от нея "изтъргува" политическата си подкрепа за бъдещото правителство.

Реалното проиграване на подобен вариант след изборите, ще доведе до поява на огромна завеса в българската политика, която ще отдели процесите на взимане на решения от политическите институции. Зад тази завеса ще се създаде "черен пазар на политическо влияние", който ще изземе редица функции от законодателната и от изпълнителната власт.

Третият вариант е да не бъдат оправдани огромните социални очаквания, които се появиха в резултат на заявката за власт на "Национално движение Симеон ІІ" и през следващата година отново да се явим на избори. Този вариант, макар и с кратка продължителност е лош за страната, защото ще ликвидира политическата стабилност в България и ще замрази всякакви интеграционни процеси.

Четвъртият и в общи линии най-вероятен вариант е следващото правителство да бъде сформирано като програмно, около ясни и конкретни външнополитически и вътрешни приоритети и да изиграе политическата роля на служебен кабинет, при функциониращ парламент.