Царят започва управлението си облечен в политически костюм, в който липсва панталона

Симеон Сакскобургготски е първият български кандидат за министър-председател, който прие мандата за съставяне на правителство от президента без да усмивка. Нещо повече бившият цар изглеждаше като човек, който съжалява, че въобще се е захванал с политика, вместо да демонстрира увереност във възможностите си и тези на НДСВ. Твърде вероятно е Симеон Втори наистина да си дава сметка, че ще управлява в условия без прецедент не само в българската политика, но и въобще.

Царят е гол!

За да влезеш сериозно в политиката очевидно са достатъчни добро облекло и подобаващи обноски, но за да се задържиш на власт е необходим "политическият костюм", който Симеон не може да облече, защото не разполага най-малко с едната от двете му основни части - партия и парламентарна група.

В най-добрият случай сега Симеон разполага само с едната и е изложен да стои полугол на политическата сцена. Царят ще трябва да побърза с регистрацията на НДСВ по закона за политическите партии, защото без организационна структура, която да оказва подкрепа на парламентарната група, на аморфната царска коалиция ще бъде доста трудно да запази доверието на неспособните да "обичат" задълго избиратели.

В отсъствието на каквато и да политическа структура, която да пази НДСВ от центробежни сили, царската парламентарна група може да бъде запазена единствено чрез самоизолация и своеобразен политически вакуум. Разбира се има няколко месечен период, в който никой от депутатите на НДСВ няма да има сериозна причина за несъгласия с политиката на коалицията. Участието в парламента и изпълнителната власт обаче несъмнено ще създаде различни центрове на власт в НДСВ - нещо което се случва при всички управляващи мнозинства.

В такъв случай в една политическа организация започват различни конфликти: организационни, които касаят структурирането и прилагането на общите политически цели; идентичностни, когато неизбежно се появява разминаване на декларирани намерения и реална политика; лобистки, когато отделни части на една парламентарна група защитават различни и често влизащи в конфликт интереси; личностни и т.н.

Ако продължим да си служим с метафори, политическата партия е панталона на политическия костюм, без който трудно се оцелява в политиката. Обратно, наличието на сериозна политическа организация не води до поява на заплаха за дадена партия, ако тя няма собствена парламентарна група.

Друг доста сериозен проблем пред новото правителство на НДСВ е, че не разполага със собствен кадрови потенциал за управление. Единствената възможност царската коалиция да използва готова "кадрова банка" е да се опре на Движението за права и свободи за попълване на държавната администрация. В такъв случай НДСВ ще бъде изключително зависимо от малкия си коалиционен партньор.

Естествено НДСВ могат да опитат да попълват администрацията с изцяло непартиен подход или да разчитат на кадрите излъчени от предишното управляващо мнозинство. Това обаче крие опасност от възникване на ситуация, при която администрацията ще остане без механизми за контрол. Тогава правителството ще трябва да отделя сериозни ресурси, за кадрова политика, функция, която по принцип изпълняват по-скоро политическите партии.

Така, ако тези фактори започнат да работят против НДСВ, новото правителство може да бъде изправено пред комплексен проблем: да има кадрови дефицит или администрация, която не е лоялна на политическите цели; парламентарната група да не разполага с политическа и обществена подкрепа; и в НДСВ да започнат различни организационни, лобистки или личностни конфликти.

Големите обещания

Правителството на Симеон Сакскобургготски трябва да започне работа по изпълнение на най-сериозното си обещание - борбата с корупцията. Ако НДСВ не използва политическата си инерция, за да осигури нормативна среда за намаляване на корупцията и не успее да прокара поне част от предварителните си намерения за намаляване на лицензионните режими и т.н., то Симеон Втори ще изгуби сериозна част от кредита си на доверие.

Шансовете за неуспех на НДСВ по темата "Корупция" ще се увеличават, ако парламентарната група на НДСВ не успее да използва парламента, като институция, за ефективна борба срещу корупцията. Досега нито едно управляващо мнозинство не успя да използва достатъчно потенциала на законодателната власт в управлението на страната. Така Народното събрание бе по-скоро инструмент за прилагане на партийна политика и правителствени решения отколкото институция за създаване на адекватно законодателство.

Второто сериозно обещание на Симеон Сакскобургготски е да повиши чувствително жизнения стандарт. Сега новото правителство ще трябва да избира между това да изпълнява популистки обещания или да продължи провежда реформистка политика. 800-те дни и обещанията за безлихвени и ниско лихвени кредити всъщност са най-големия политически гаф на царя. Обещанията на Симеон акумулираха сериозни социални очаквания, които не могат да бъдат върнати назад и за това най-вероятният провал на новото правителство ще бъде точно на тази политическа писта.

Третият фактор, който би трябвало да мига като сигнална лампичка пред НДСВ е фактът, че и БСП и ОДС са в опозиция. Двете големи партии имат сериозни политически структури, които са с висока представителност за населението на страната. Досега всяко правителство бе изправено пред това да води политически дебат с опозицията на един фронт. Сега НДСВ ще трябва да води политически битки на два фронта - от едната страна ще бъде притискано да изпълнява социалните си ангажименти, а от другата да не спира интеграцията на страната в посока НАТО и ЕС.

Първият политически неуспех на НДСВ

Разбира сред прогнозите, как ще стои новата правителствена коалиция на политическата сцена има и сериозно място за оптимистични варианти. От гледна точка на един по-консервативен поглед върху политиката и на основа на предизборните обещания на НДСВ те изглеждат все по-малко вероятни.

В предизборната кампания Симеон Втори обяви, че ще създаде правителство на възможно най-широка основа. На политически език това означава, че или НДСВ трябваше да спечели убедително мнозинство от поне 130 - 140 места в парламента или Симеон да създаде максимално широка след изборна коалиция. И в двата случая НДСВ щеше да получи огромно национално съгласие около приоритетите си в аванс. Царската коалиция не успя в това си начинание и това е първият й политически неуспех. НДСВ няма убедително мнозинство от 130 депутати, за да управлява без да й се налага да "търгува" подкрепа.

НДСВ не успя също така да привлече ОДС в правителствената коалиция. Участието на ОДС в нея би намалило до възможния минимум рисковете пред управлението на царската коалиция, защото би осигурило политическа приемственост. С други думи НДСВ щеше да получи лоялна администрация и твърда политическа подкрепа на ясна политическа основа.

Сега вместо правителство на широка коалиционна основа Симеон Втори ще управлява с подкрепата на по малко от 60 % от депутатите и ще има срещу себе си организирана на два политически фронта опозиция. Твърде вероятно е царската коалиция да загуби обещаната подкрепа на ОДС в парламента, веднага след обявяването състава на новото правителство, ако в него има хора с агентурно минало.