Резултатът от предстоящите президентски избори може да катализира различни и доста интересни политически процеси.

Най-вероятният изход на изборите - втори мандат за Петър Стоянов - позволява най-лесни политически прогнози.

Стоянов успя да си изгради необходимата дистанция от СДС, за да не бъде политически обвързан като президент и това, в голяма степен е приемливо за всички основни политически сили, макар и част от тях да не си го признават.

Изборът на Бонев за президент може да се окаже добър вариант за СДС и лош за БСП, а този на Първанов може да постави начало на възход за левицата.

Петър Стоянов да не бъде избран за президент

Към Петър Стоянов са отправяни редица обвинения, че води конформистка политика. Една от тезите преди изборите е, че избирането му за втори президентски мандат с подкрепа на НДСВ заличава разделителните линии в дясното пространство и това ще доведе до стабилизиране на НДСВ за сметка на СДС. Ако Стоянов трябва да води принципна политика и да си сътрудничи с НДСВ, то за СДС не остават много политически възможности.

Симеон Сакскобургготски вече намекна, че подкрепата за Петър Стоянов е компромис от страна на НДСВ, срещу който движението очаква да бъде легитимирано в Европа и в Европейската народна партия (ЕНП). След избора на Стоянов за втори мандат с подкрепата на НДСВ, която е гаранция, че движението ще води политика на приемственост, отпадат почти всички пречки за приемането на царската коалиция в ЕНП, след регистрацията й като партия.

Изборът на Стоянов за втори мандат може да се тълкува и като засилване на позициите на тези политически крила в СДС, които лобират за добри и дори коалиционни отношения с НДСВ. Ако е вярна тезата, че в момента, вътре в СДС, има не едно, а няколко СДС-та, то при успех на Петър Стоянов всяко от тях ще иска да се идентифицира с него при борбата за надмощие в партията.

Така Стоянов може да се окаже ключова фигура, която да катализира конформистки процеси вътре в СДС и да сближи бившите и сегашни управляващи. Този вариант устройва идеално, както НДСВ, така и левицата, която вече започна да брои дните до връщането си на власт при провал на кабинета Сакскобургготски.

От тази гледна точка цената на добрите отношения между СДС и НДСВ не може да бъде подлагана на компромис - тя е единствено успешно дясно управление и реформи.

Бонев - "Силният президент"

Бонев се легитимира, ако не като враг то поне, като политически неприятел на СДС. Той вече обяви, че ще работи за успеха на сегашното правителство на НДСВ. Публична тайна е, че и част от царската коалиция работи за кампанията на Бонев.

От тази перспектива изборът на Бонев за президент е полезен за СДС, защото ще даде възможност и основания на синята партия да стои достатъчно далеч от управляващото мнозинство, да реши вътрешните си проблеми и да се съхрани за властта. Ако Богомил Бонев стане президент, в политическото пространство ще се появят ясни разграничителни линии, които са невъзможни, ако Стоянов бъде преизбран.

С избора на Бонев се скъсват дори и най-хипотетичните възможности ОДС и СДС да бъдат свързвани с властта. В същото време НДСВ получава неудобен президент, който вече е доказал, че термини като политически принципи и политическа лоялност са фразеология изпразнена от съдържание.

Спечелването на изборите от Бонев ще принуди СДС да се съсредоточи върху това да бъде силна и сериозна дясна опозиция на един безличен кабинет какъвто, се очертава да бъде този на Симеон Сакскобургготски.

Изборът на Богомил Бонев за президент, който на пръв поглед би трябвало да сложи край на пребиваването на Георги Първанов като лидер на БСП може да се окаже полезен за БСП.

Левицата и нейният лидер отдавна стоят на ясни позиции по отношение на НДСВ и СДС. За социалистите отношенията НДСВ - ОДС са проблем на дясното пространство.

Ако в СДС не са си научили уроците от историята, това означава, че проблемите на сините от Беровия период ще се повторят.

Тогава СДС беше яростна опозиция на съставения с мандата на ДПС и поддържан в парламента от БСП кабинет на Беров. СДС внесе 7 вота на недоверие на правителството на Беров. В крайна сметка обаче БСП успя да обясни на избирателите, че СДС носи отговорност за провала на кабинета Беров и за всички негативи от този период.

Твърде вероятно е, дори при избор на Петър Стоянов за втори мандат, БСП да успее отново да изиграе хода с "политическата отговорност" в своя полза и да убеди избирателите, че евентуален провал на НДСВ е провал на дясната политика и на всички десни партии.

Георги Първанов - Защото съм на ваша страна

БСП печели при всяко развитие на президентските избори. Левицата няма губещ ход, ако сама не си го създаде. Загуба може да инкасира единствено настоящото ръководство на БСП, ако Георги Първанов остане извън втория тур на президентските избори.

БСП в лицето на лидера си Георги Първанов за пореден път и много умело използва тезата за отговорността. Позицията на БСП е ясна. Правителството на Иван Костов беше дясно, това на НДСВ също е дясно.

На отминалите парламентарни избори избирателите решиха, да оставят СДС в опозиция. Ако управлението на НДСВ е неуспешно, за което има всички индикации още от сега, познайте къде остават негативите и къде пасивите - левицата идва на власт, СДС е в дългосрочна опозиция, а провалът на НДСВ поставя коалицията на Симеон Сакскобургготски на ръба на политическата смърт.

Единственото, което трябва да правят Първанов и БСП е да не грешат. Те могат да си позволят да изчакат грешките на политическите си опоненти. Тезата, че евентуалният провал на НДСВ е и провал на дясното управление събира НДСВ и СДС по един политически покрив, където обаче те не са и най-вероятно няма да бъдат. В крайна сметка обаче е важно на кого и на какво ще повярват избирателите.

Това, което обикновенно се случва!

Най-вероятният изход от изборите е кандидатът с най-висока подкрепа Петър Стоянов да бъде избран за втори мандат.

По трудно обаче ще бъде българската партийна система да се структурира така, че да гарантира политически алтернативи.

Това означава след конференцията си през месец февруари СДС да се консолидира, да подобри обществения си образ и отново да започне да задава политически стандарти в дясното пространство. От другата страна БСП вече е задала параметрите на своята политика към всяко дясноцентристко управление и се готви за властта при провал на кабинета Сакскобургготски.

Ако обаче НДСВ се провали в управлението, а СДС не осигури политическа алтернатива, това означава властта да бъде поднесена на тепсия на левицата. От това като цяло губи политическата система, защото преминаването на властта от една партия в друга ще се превърне в цикличен процес, който се осъществява болезнено, винаги след управленски провал и при липса на политическа конкуренция.

При започналия от премиера Симеон Сакскобургготски системен процес на делегитимиране на демократичните процедури и механизмите за взимане на решения установени в българската Конституция, може да стигне до един вариант, които макар и хипотетичен е достатъчно стряскащ - провалът на НДСВ да се отъждестви с провала на парламентарната и демократична система в България.

Ако при сбъдването на подобен катастрофичен сценарий България не разполага със стабилни партии или поне със стабилен президент, които да гарантират прехода от едно управление към друго, последиците за страната са неизмерими.