Преди срещата в Прага България има само един шанс, институциите да изпълняват национален проект, а не интересите на отделните кланове в управлението.

Срещата на НАТО в Прага е най-важната дата в политическия ни календар от 1989 г. насам и възможност ясно да разберем кой на какви позиции стои в българската политика. В следващите месеци ще разберем дали БСП само декларативно подкрепя членството в НАТО и дали от СДС са готови да помогнат на Симеон, за да може България да бъде част от Запада. Ще получим и отговор на въпроса какви са целите на царя.

За съжаление преди срещата в Прага опасностите пред страната, като че ли са повече отколкото можем да понесем. Бумерангът наречен "клиентелизъм и корупция" вече прерязва пръстите на НДСВ, докато коалиционния му партньор ДПС открито се готви да управлява с БСП. В същото време различните групировки са готови да свалят правителството, което подкрепиха само преди 8 месеца, за да го заменят с неясно какъв политически урод.

Към проблемите на страната се прибавя и пълната неяснота за позициите на групировките, които за пръв път след правителството на Беров имат възможност да играят любимата си роля - кукловод на институциите.

За съжаление България не може да понесе втора "беровизация". Втори подобен експеримент може напълно да разруши крехката ни демокрация, да превърне институциите в придатък на корпоративно-кланови интереси и да феодализира обществото до състояние в което, всеки проект за интегрирането ни с развития свят да стане невъзможен.

НДСВ - "Разведряване" или феодализация

Влизането на Симеон в политиката бе представено като национален проект, като лакмус за обединяване на българите около националните приоритети. Обществото погрешно възприе появата на царя като глътка въздух след 12-годишната вътрешнополитическа “Студена война”, водена между "комунисти" и "антикомунисти".

За да може да изпълни подобна мисия обаче на НДСВ бяха необходими две неща. Първо Симеон доктринално да признае и следва националните приоритети - членство в НАТО и ЕС. Второ, да се даде категоричен знак, че Симеон ще зачита конституцията и институционалните рамки, които тя задава.

Нито едно от двете неща не се случи. Вместо да стъпи на националните приоритети приети с консенсус Симеон ги подмени с примитивна по конструкция и звучене социална утопия. В резултат, днес всички гледаме сапунен политически сериал, в който замаяни зрители обсъждат битието на героите, докато чакат последния епизод на щастлива развръзка. Не е ясно обаче дали бюджета на филма ще стигне дори за производството на половината серии.

Второто, което Симеон не прави е да изпълнява обещанията си докато спазва конституцията и зачита институциите.

Двете условия, които царят не изпълни трябваше да станат основа на "Новия морал" в българската политика. След тях идването на "Новото време" би трябвало политиците да са по-честни, икономическите групировките да са вън от властта, а избирателите да получават информация как се управлява страната. Това не се случи и в резултат обещанието за "Нов морал" се превърна в най-голямата лъжа изричана на българската политическа сцена.

Феодализирането на политиката

Още с влизането си в политиката царят показа архаичните си разбирания за политическата система. Схващането на Симеон за упражняването на власт е толкова близо да модерната концепция за държавност, колкото днешната политическа архитектура на Европейския съюз, до Франция на Луи XIV или Германия на Бисмарк.

На 6 април Симеон не поиска национален консенсус около програмни цели, в основата, на който да бъдат поставени институциите на страната. Той си присвои ролята да бъде център на националното обединение и пресечна точка на политическия консенсус - фигура, от която зависи възхода или упадъка на България. Практическият пример за това бе опита да се вкарат всички основни политически партии в управлението на страната. Казано на прост език Симеон каза "с мен има бъдеще, без мен не".

В най-добрият случай такова искане е колкото неморално толкова и грешно. С него Симеон се опита да постави политическите партии в ситуация на взаимозависимост от управлението и политиката на НДСВ. Да се прилага такава формула в демократична политическа система означава да се "феодализира" политиката. Единственият резултат от прилагането й би бил разпад на политическите принципи, идеи и структури и свеждането на политическия процес и управлението до междуличностни отношения и социална йерархия от феодален тип. При такава ситуация обаче всяка перспектива и всяка промяна е социален мираж.

Кланове вместо институциите

В резултат на прилагания от Симеон управленски модел започна процес на ерозия в отношения между институциите. Всяка от трите власти: парламент, правителство, и съдебна власт започна да води политика на своя собствена територия, която все по-малко се пресича с територията на обществените интереси. Следствие на това е, че административните структури все повече наподобяват отделни кланове, отношенията между които се регламентират не от правни норми, а от взаимообвързаността на лични интереси.

Ако днес няма открита война между властите и отделните структури в тях, единствената причина е, че 8 месеца след изборите процесът на феодализация на институциите не е толкова напреднал. Когато обаче общият интерес между отделните кланове в управлението изчезне, може да започне институционален разпад.

Така модерната при предишни правителства фраза "война на институциите" днес е заменена с "феодализация на институциите".

Войната на институциите е болезнено състояние, присъщо за всяко общество, което се преживява структурни промени. Тя е серия от личностни или институционални битки, в които участниците се стремят да разширят обхвата на правомощията си. Тези битки обаче са ограничени в предварително зададени институционални рамки. "Войната на институциите" има когато обществото преживява промяна в концепцията и осъществяването на държавността, когато хора и институции се адаптират към нов правов ред.

Феодализация на институциите в демократична страна означава разпад първо на публичната сфера и после на обществото до персонално-кланови отношения на взаимозависимост. Тези отношения са антипод на правовия ред и не позволяват поставянето и постигането на общонационални цели. Казано по друг начин, ако управлението се крепи на взаимозависимост между отделни хора и на поставянето на нечия целесъобразност над законите, тези които не са страна в тези отношения обикновено остават в нещо като "паралелен свят" - те нямат дори минимално влияние върху управлението и не участват в преразпределянето на националния продукт.

Феотдализацията е свързана с прекъсването на връзките между конституционно регламентираните връзки между институциите и с налагането на алтернативни модели на управление. Всички досегашни правителства - дори това на Любен Беров - не излизаха извън институционалните рамки зададени в конституцията. Сегашното правителство направи точно обратно - игнорира Конституцията. Докато Виденов, Костов намираха грешни или верни решения за управлението в рамките на институциите, настоящия кабинет провежда заседанията си в частни резиденции, говори за целесъобразност вместо за законосъобразност, търси начини да заобикаля закона, а не да го прилага, крие публична информация, вместо да я предоставя на обществото, представлява групировки, а не избиратели.

Клановото управление срещу управлението на закона

Вътрешният министър нарушава закона, като не допуска комисията по досиетата до архивите, право, което тя има след като е спазила съответната законова процедура. Обяснението е "Няма да допусна да ми влачат и мъкнат от архивите". Финансовият министър подготвя държавни договори, по маниера и с процедурите, с който един договор се подписва в частна фирма с обяснението “договорът е добър за страната”. Ситуацията наподобява феодален владетел, който пази ревниво подземията си или голяма семейна фирма от средата на XIX век, в която решения за начина на живот на много хора взима само един от тях.

Примерите са много, но всички те имат една обща черта - да се управлява безотчетно и да се разшири властта извън закона. Такъв модел на управление нарушава принципите на политическото представителство и води до упражняване на власт извън регламентираните правомощия на институциите. Това е първата стъпка към израждане на демокрацията в авторитарно управление! Нещо повече, след нея, остава единствено то да бъде легитимирано официално.

Днешното правителство успешно подменя единственият критерий за това дали едно управление е добро или лошо - това дали спазва закона. Публичните институции, демократичната политическа система, плурализма и правовата държава имат смисъл единствено при спазването на закона. Всички други резултати от едно управление - икономическо развитие, жизнен стандарт, външна политика и т.н. - освен спазването на законите са второстепенни и се легитимират, чрез избори.

Авариен изход

Днес огромният проблем е, че затънало във всекидневните си икономически проблеми българското общество игнорира феодализацията на обществения живот и дори често я одобрява. Нарушителите на правилата и процедурите изглеждат силни и компетентни хора, които се справят с проблемите. С такива герои и в подобна социална и политическа среда не могат да се поставят или изпълняват национални цели, защото не може да бъде постигнат обществен консенсус.

Най-важният въпрос за страната днес е, как едновременно да бъде спрян процеса на феодализация на обществото и как да продължи модернизацията на страната.

Най-добрата възможност е да се опрем на наследените и приети с консенсус национални цели да бъдат преследвани, а не изоставяни. Такава цел е възможността България да получи покана за членство в НАТО. Погледната в перспектива тази цел е единствената обозрима възможност за постигане на национално обединение. С оглед изключително на постигането й си заслужава едно неработещо правителство да бъде притискано за да остане на власт.

Въпросът е, дали правителството на Симеон, което игнорира конституцията и законите си заслужава да бъде подпомогнато за постигане членство в НАТО за България. Отговорът на този въпрос е да, защото поканата от Прага ще ни донесе социални и политически стандарти, които трудно могат да бъдат нарушавани.

Ако това правителство "катастрофира", неполучаването на покана за НАТО ще стане добър повод вината за неуспехите може да бъде приписана на демокрацията, институциите и законите, а не на тези, които не ги спазват. Нещо повече, изпускането на шанса от Прага ще остави България част от изтока и “сива зона” за неопределен период от време.

Сега най- важния въпрос в отношението към управлението на НДСВ е не кой е срещу него, а защо? Да сме негови противници, защото нарушава законите очевидно си заслужава. Не си струва обаче то да бъде сваляно от власт заради интересите на групировките или, за да могат ДПС и БСП или дори СДС да съставят следващото правителство.