С поведението си преди вота на недоверие и двете опозиционни партии СДС и БСП обезсмислиха самия вот.

От вот на недоверие към неуспешното управление на правителството на Симеон Сакскобургготски, на практика вотът на недоверие се превръща в средство за политическо съревнование, в рамките на опозиционното пространство.

Това показва две неща. Първо, че независимо от това каква политика е води, правителството на НДСВ, не е реално застрашено от опозицията, защото срещу него няма ясно изразена силна политическа алтернатива.

Срещу политиката на НДСВ в момента стоят две относително слаби от гледна точка на парламентарната подкрепа опозиционни тези.

На пръв поглед, наличието на две алтернативни виждания за управление в рамките на опозиционното пространство, би трябвало да създаде по-сериозна конкуренция на идеи за управление. Като се има предвид съотношението на силите в Народното събрание обаче, настоящата ситуация създава предпоставки правителството да бъде на власт независимо от това дали управлява добре или не.

Второ, имаме ситуация непозната за българската политическа сцена от последните 12 години. Вместо политическата конкуренция да се води между управляващи и опозиция, тя е в рамките на опозиционното пространство.

Основната политическа битка отново е между СДС и БСП, които вече гледат към следващия парламент. Правителството е оставено да се движи само на една писта и никой не го застрашава сериозно. Това състояние може да удължи живота на управлението практически до края на четири годишния му мандат.