Тъжната оценка след година управление на НДСВ е, че България се управлява в условно наклонение. Политическата лексика на премиера и изказванията в стил "това е интересна идея", "ще видим" и "когато това е необходимо" внушават точно такова усещане за перспектива, каквото имахме и през периода на късния Тодор Живков, на опашките за хляб в петък следобед и по време на десет годишното чакане за Лада и панелен апартамент.

Това което царят каза и пропусна

Царят каза, че "в обществото ни липсва необходимата обективност и повече позитивизъм, които да доведат до преодоляване на черногледството". Той обаче не каза, че правителството не е направило нищо, което да донесе позитивизъм и да намали черногледството. Премиерът продължава да не отговаря на въпросите свързани с управлението и дава тон за пълна непрозрачност на "текущата политика", както самият я нарича. В резултат хората не могат да планират ежедневието си, а бизнесът не може да прогнозира развитието си.

Второто нещо, което царят не каза е "Къде е новия морал"? Симеон обясни, че обществото очаква прозрачност и яснота. Той обаче не каза, защо след година управлението става все по-неясно и все по непрозрачно. Сакскобургготски не обясни също, защо самият той наложи стил на мъгляви обяснения и догадки. Не каза също, защо само за година НДСВ допусна огромен брой политически скандали и обвинения в корупция. Най-сериозните от тях са пълното затъмнение около договора с "Краун ейджънс", сделката по управление на външния дълг и настоящата продажба на Булгартабак.

Сделката за Булгартабак е емблематична с участието на митичната за българската политика фигура на Майкъл Чорни и с поредната груба намеса на Русия във вътрешните ни работи. Булгартабак е поредния пример за това, как настоящото правителство позволява скандални намеси на Москва във вътрешните ни работи и това по начин и с методи, непознати дори от комунистическия период.

Третият отговор, който царят не даде е "Защо днес българите са по-бедни отколкото преди година"? Вместо отговор на този въпрос, премиерът каза, че от НДСВ се "очаква с нетърпение да продължи действията за ограничаване на безработицата, за повишаване на доходите и жизнения стандарт" - една болезнено вярна и тъжна констатация.

Иначе за едната година пред страната се появиха няколко доста тревожни тенденции.

България започва да прилича все повече на зле функционираща корпорация. Основните акционери и мениджъри на тази корпорация нямат координация по между си и са заети предимно с това да присвояват активите. Подобна ситуация създава представа за политическа нестабилност. Гледана отвън България изглежда все по-малко като страна способна да изпълнява ангажиментите си.

Налице е още непознат в обхвата и мащабите си срив на доверие към институциите. Спуканият балон с предизборни обещания на НДСВ затвърждава общото усещане за "социално отчаяние". Излъганите очаквания създават психологически климат на "болшевизация" на обществото. Хората, които искрено повярваха в "чудото" днес са смазани по-скоро психологически, отколкото физически. Те разпознават настоящото управление като поредното "излъгало" и затвърждават представите си за политиката и политиците като "място където се лъже" и като за "хора които отново ще излъжат".

Резултатът от това е, че всички политически институции в страната губят доверие. А когато обществото припознава един социален и политически ред като несправедлив, то инстинктивно се стреми да го промени. Носталгията по комунизма, която става отдушник за една част от обществото е само едната страна на усещането за липсата на перспектива. Другата по-опасна страна е, че в отчаянието си да постигне някакъв успех, едно системно лъгано общество е изкушено да посегне на най-сериозното си достижение - демокрацията.