Политическите различия сред управляващите са толкова сериозни, че вместо покана за НАТО, новия политически сезон може да донесе разпад на парламентарното мнозинство. След него възможностите са две, кабинет на групировките или избори, а за 8 милиона българи единствената перспектива остава да гледат "На всеки километър" по националната телевизия.

През последните два месеца управляващите затвърдиха образа на мнозинство, което не може да управлява, чийто премиер не знае и не може да отговаря на конкретни въпроси и чиито правителство има най-малко четири позиции по всеки въпрос - една на НДСВ, друга на ДПС, трета на БСП и четвърта на икономическата групировка стояща зад съответния министър или депутат.

Краят на "политическото мнозинство"

За "политическо мнозинство" можем да говорим когато партиите търсят механизъм за постигане на общи политически цели, вече одобрени от обществото на избори, а не заради механичния сбор на повече от 120 депутати, които да пазят правителство, което никой не харесва. "Политическото мнозинство" се разпада когато партиите не могат да постигнат, дори привидно, съгласие за защита на обществени интереси.

Настоящото парламентарно мнозинство бе създадено след изборите, с неизвестно за обществото коалиционно споразумение. В него НДСВ има двама коалиционни партньори - един официален и един който се крие в тъмните ъгълчета на властта, без да поема ангажименти към избирателите. Цялата управленска формула все по-ясно придобива очертанията на партизанин, чиято задача е да е се примъкне до близката мандра и да прибере кокошките от околните къщи.

Конкретен пример за партизанщина и за отсъствие на политика е продажбата на Булгартабак. Тя показва как едно правителство и мнозинство подменят националния интерес със интереса на собствената си политическа клиентела.

Сделката за Булгартабак е политически интересна с три неща. Първо, заради нея се появиха първите непреодолими разделителни линии в управляващото мнозинство и то се разцепи най-малко на две части. От едната страна остана НДСВ и или поне една част от него, а от другата официалния коалиционен партньор ДПС и неофициалния БСП. Второ, по тази сделка регистрирахме най-острата публична и безпардонна намеса на Русия във вътрешните ни работи от поне десетилетие насам. И трето, за пръв път българска партия, застана открито срещу интересите на държавата, като защити хора и икономически интереси определени от самата държава като "заплаха за националната сигурност". Участващите в управлението ДПС се противопоставиха на официалната българска позиция за Чорни и Ершов, по която има приемственост между настоящи и бивши управляващи, а Доган публично оглави ПР кампанията в защита на Чорни.

От стратегическа сделка с национално значение Булгартабак се превърна в "политическа софра", която хората във властта не успяха да си разделят. От една страна НДСВ застана зад "Табако кепитал", а от другата ДПС и министрите на БСП защитиха интересите на Чорни и открито изразиха позиция различна от тази на собственото си правителство. Единственото общо нещо между политическите групировки в кабинета е, че нито една не защити националните интереси.

Продажбата на холдинга доведе до е ясно, публично изразено разцепление в управляващото мнозинство. То е резултат от битка на несъвместими корпоративни интереси, а не от конкуренция на различни политически и управленски алтернативи. Всъщност конфликтът, дали Булгартабак да бъде продаден на Чорни или на спряганите за близки до правителствени кръгове "Тобако кепитал партнърс" измести истинския проблем около тютюневия холдинг. Той е свързан с неуспеха на правителство да привлече стратегически инвеститор.

След като сделката е факт на дневен ред идват два важни въпроса: "Възможно ли е да има работещо правителство, когато ключови министри се противопоставят на политиката му? и "Защо премиерът Сакскобурготски не реагира?" Означава мълчанието му, че няма представа какво става в страната, че друг контролира част от министрите, или е нещо трето, вероятно по-лошо и от първите две?

Партизанското мнозинство

Откритото лобиране на политици, синдикати и медии за Чорни по сделката за Булгартабак роди термина "криминално мнозинство". Улисани в мощната ПР акция да направят от Чорни почтен бизнесмен, защитниците му забравиха простия факт, че не възможно да го защитават без да застанат срещу институциите - тоест срещу позицията на българската държава. Вместо да се основават в политиката си на документите и решенията на българските държавни институции ДПС, министър Калчев, синдикатите, част от медиите взеха обратната страна. Най-яркия пример за отношението на новородената "свита на Чорни" към държавата дойде от профсъюзният лидер Тренчев който каза "Казват, че Чорни е заплаха за националната сигурност. Защо трябва да вярвам на някакви идиотски генерали. Не го казвам в негова защита, а като правозащитник". Да не вярваш на "идиотските генерали" които действат в рамките на легитимни институции вероятно е допустимо. Да лобираш срещу интересите на държавата обаче прилича повече на партизански акт отколкото "правозащитна де йност".

Партизанщината е демонстративно незачитане на институциите и реда. Във властта тя се изразява в непрекъснат стремеж да се нарушават обхвата и правомощията на институциите. Извън властта партизанщината се реализира чрез правен нихилизъм. Демонстративното незачитане на институциите може да бъде видяно във почти всяко действие на настоящите управляващи от изборите до сега. То поражда стремеж към незачитане на институциите и закона. Когато правителството упражнява власт извън институциите и не спазва границите им, всички останали играчи също се стремят към разширяване на възможностите си, чрез нарушаване на законите. Такова поведение отваря вратата на криминалното малцинство към властта. Следващата стъпка е създаване на "криминално мнозинство" в парламента. Веднъж структурирано, то слага край на всяка възможност за защита обществени интереси и означава отсъствие на политика.

Правителство на криминалното малцинство

Разпадът на настоящото парламентарното мнозинство е твърде вероятен след като партиите в него не могат да формулират общи политически цели. След срещата в Прага и независимо от нейния резултат допирните точки между коалиционните партньори ще са толкова малко, че единствена опора за мнозинството остава възможността да се обедини около общи корпоративни интереси. Така парламентарната спойка ще се осъществява въз основа на задкулисни, неполитически механизми, а не заради изпълнение на публично поети пред избирателите ангажименти. Това де факто означава правителство на криминалното малцинство.

Кой ще управлява?