Съкратен вариант е пубрикуван във в. Труд, 23 октомври 2003

Местните избори се провеждат в условията на променяща се политическа система. Има няколко важни процеса, които вече повлияха при вота за общински листи и при първия тур за избор на кметове. Те са оформянето на политически център, променото разбиране на обществото за това какво е политиката и в резултат разбиването на твърдите електорални ядра на основните партии

Политическият център

Една от най-важните промени е оформянето на политически център. Той все още е с неяни контури и с неясна политическа идентичност. Не е ясно дали ще бъде зает НДСВ или от друга формация, не е ясно също дали ще бъде с либерална идентичност. Създаването на ясен политически център обаче е полезен процес, който ще доведе до увеличаване на политическия плурализъм. Наличието на център прекратява механичната ротация във властта и създава повече възможности за политически избор. Ако политиката и специфичен пазар на власт, идеи за управление и ресурси то наличието на център е гаранция, за отсъствие на политически монополи. Ако у нас се утвърди ясно структуриран, като идентичност и представителство център, ще се подобри политическия продукт, който партиите поднясат на обществото. Тоест избирателите ще могат да избират между повече на брой личности и по-ясни конкрутни алтернативи.

Важен ефект от появата на политически център е начина, по който се формират мнозинствата във властта. Ще се създадат предпоставки за постигане на политически консунсус, като основа за всяко управление, а не като краен вариант, когато няма друга възможност.

Промяна в представителството

Друг изключително важен фактор, който катализира развитието на политическата система е промяната в изискванията на избирателите. Тя води до промяна в начина на политическо представителство. Българското общество вече е много по-различно от средата на 90-те. Днес има средна класа, която макар и тънка обществена прослойка, има все по-нарастващо влияние върху общественото мнение и процесите в страната. Разбира се има и голяма група българи, която определя себе си, като "загубила" от промените в страната. Всичко това води до промяна в изискванията на избирателите към политиката. Днес противопоставянето комунизъм-антикомунизъм е ценностна, а не политическа идентичност, както бе в началото на 90-те. Върху тази ценностна идентичност няма политически монопол. Обратно, доказването на принадлежност към определени ценности и принципи изисква, конкретни действия за постигането им в ежедневието, а не размахване на политически лозунги.

В този смисъл, партиите, които олицитворяваха светогледното противопоставяне комунизъм-антикомунизъм, ще имат все повече трудности при задържането на електоралните си ядра. Проблемите в СДС са пример за това. Същото се отнася за БСП, която въпреки управлението на няколко социалистически правителства се провали в това си да направи по-малко бедни дори собствените си поддръжници.

Днес избирателите искат да гласуват за ясни политически субекти, които могат да осъществят на практика политическите си идеи. Това означава по-конкретно и по-ясно представителство на отделните социални и политически интереси. Неуспехът на политическите партии, да защитават тези интереси ще води до бърза ерозия на идентичността им и до политически кризи. Един от начините, по който обществото търси на изход от такава криза е политическата фрагментация. В местните избори тя се материализира чрез големия брой партии и кандидати в местните избори.

Протестният вот в нови дрехи

През последните 13 години бяхме свидетели на протестен вот, който сменя правителства и парламентарни мнозинства. Сега ставаме свидетели на политически протест, вътре в "партийните семейства". Появата на протестен вот вътре в партиите, срещу собствената им политика, е феномен за българската политическа действителност. Присъствието пред урните на недоволни хора, които до вчера са били част от твърдите партийни ядра, показва, че партиите не представляват адекватно интересите на членовете и симпатизантите си. Това води до наличие на голям брой хора, които или с неудоволствие пускат бюлетините, с които са свикнали, или въобще не отиват до урните. Действието на вътрешнопартиен протестен вот намалява избирателната активност, увеличава броя на меките електорални ядра и прави изборите непредсказуеми.