Десните партии имат нуда от нови лица и ясен политически модел, в. Труд, 15 януари 2005

Пет месеца преди парламентарните избори, в медиите и сред сериозна част от обществото, се налага разбирането, че участието на НДСВ като водеща партия в следващото управление е добър вариант за страната. Разбира се чуват се доста аргументи против това, но техният брой е значително намалял спрямо януари 2004 г., когато НДСВ беше стигнало дъното на обществена подкрепа. През последната година, както БСП, така и десните партии не успяха да акумулират освободеното от НДСВ политическо доверие, за да направят политическа заявка за убедително спечелване на парламентарните избори. Резултатът от провала на дясната и лява опозиция на излъчат приемливи за страната алтернативи съвсем закономерно възстанови доверието в НДСВ и превръща настоящия премиер в кандидат за следващ мандат.

Основният коз на НДСВ и ДПС обаче все още не е изваден на политическата сцена. Той е толкова прост и видим, че често напълно потъва в морето от политически спекулации. Става въпрос за коалицията "НДСВ - ДПС". Отчитайки изминаващият мандат като успешен, двете партии най-вероятно ще преговарят заедно за съставяне на следващото управление на страната. Едва ли едната от тях ще получи толкова сериозна политическа оферта, която да я накара да развали настоящия коалиционен модел. Запазваннето на настоящата управляваща коалиция има редица предимства, сред които демострация на приемственост, запазване на либералния модел на управление, представителство на широк кръг икономически, социални и етнически интереси в управлението на страната. Продължаването на партньорството между НДСВ и ДПС може да създаде центристки блок от 80 - 90 депутати в следващия парламент. Наличието на такава коалиция оставя само един възможен вариант за съставяне на правителство без НДСВ и ДПС, а именно управление в което участват и БСП и СДС. Разглеждането на такава формула обаче би било подигравка с политическите принципи, следователно не си заслужава да бъде обсъждано.

Какво позволява на НДСВ и ДПС да излязат в толкова комфортна ситуация в навечерието на парламентарните избори. Този въпрос преминава през следващия, а именно какво предлагат левицата и десницата на избирателитте.

БСП, която все още държи първото място в електоралните очаквания, като че ли прави всичко възможно да загуби привилегията на най-харесваната от избирателите партия. Последният от серията лоши политически ходове е предложението на Станишев за изтегляне на българският контингент от Ирак. С него БСП, която традиционно претендира, че има в редиците си достатъчно на брой кадри с опит в сферата на сигурността и външната политика, всъщност издава пълната си некомпетентност в тези области.

На първо място изтеглянето на българските войници от Ирак едва ли се харесва на българските военни. За тях участието в международни мисии означава повече възможности за кариера, по-добро заплащане, по-голяма сфера на влияние върху вътрешната политиката и участие в осъществяването на концепциите за сигурност в международен мащаб. С предложението за намаляване участието на български военни в международни мисии БСП губи поддкрепата на огромната част от това професионално съсловие.

На второ място изтеглянето ни от Ирак не е особено по вкуса и на общественото мнение. Българското общество вече свикна с участието на български воиски в международни мисии. То повишава самочувстивето на българските граждани, справедливо създава "героичен образ" на българските военни и ни дава самочувствието, че макар и малка страна сме играч в процеси с глобално значение. Участието на части от Българската армия в международни контингенти, лекува комплекса ни за провинициализъм и създава елитно и професионално военно съсловие, от което България има нужда. Вместо да разбере това, БСП прилага некомпетентно идеологическите клишета "Изток - Запад" във вътрешната политика на страната. Така една позиция на левицата фокусира вниманите на обществото върху погрешните разбирания на БСП за България и света и даде отговор на въпроса, "Защо на предстоящите избори БСП няма да успее да се превърне в партия на мнозинството българи". Позицията на левицата бе толкова нескопосана, че срещна категоричното публично порицание от иначе предпазливото в оценките си ДПС.

Докато БСП се самоизолира политически, СДС и десните партии са на път да попаднат в поредния капан, изплетен от сините политически лидери. След епохални усилия идващи от обществото и медиите, СДС най-после публично се обяви за съставяне на предизборна дясна коалиция. Къде е грешката? В три неща - във времевия момент, в носителите на тезата и човешкият ресурс, както и в разбирането как се направи дясно-центристка коалиция.

Ръководството на СДС започна да говори за дясна коалиция една година след началото на тази дискусия в обществото. Повече от година политическата енергия на синята партията бе разпиляна в безмислени вътрешни дебати, преминали дори в конфликти. Днес обществени очаквания, че коалиция на дясната опозиция може да спечели изборите не съществуват. Вместо тях, сериозна част от обществото има нагласата, че евентуален втори мандат на НДСВ и ДПС е напълно приемлив. На този политически фон плахите опити на сините лидери да преминат към коалиционна риторика, вече изглеждат като опит за оцеляване.

Освен сериозно закъснение, влакът на дясното обединение пристига на политическата гара и с подменен екипаж. Политици от СДС, които преди два месеца публично се обявяваха за самостоятелно явяване на изборите, днес говорят за дясна коалиция. Това поведение подменя истинските тези и цели за съставяне на дясна коалиция. Те бяха последователно изразявани и ясно обяснявани от бившият президент Петър Стоянов, през последните две години. Политическите му аргументите бяха приемани от ССД, ВМРО, БЗНС-Народен Съюз и другите по-малки десни формации, но не и в ръководството на СДС. Днес обаче най-яростните противници на коалиционната теза в СДС, са готови да я реалилизират.

На трето но не на последно място сред проблемите на СДС и респективно на десницата е липсата на ново поколение политици. Слабо политическо подмладяване има само в СДС-София, но то се случи въпреки ръководството на СДС, а не с помощта му. По-голямата част от десните партии днес се представляват от същите политически физиономии, които създадоха кризата в десния политически спектър. Тук особено внимание за съжаление се фокусира отново върху СДС, където "реформистката" политика на Надежда Михайлова деизинтегрира допълнително синята партия. СДС загуби много популярни лица, без ръководството на партията да инвестира политически усилия в изграждането на ново политическо поколение.

Обществото не е компютър, който политиците могат да стартират в изгоден за тях режим. Избирателите достатъчно ясно разбират кога партийните лидери изразяват оригинални тези, кога имат политическа визия, кога преследват единствено конюнктурни интереси. Затова и отсъствието на твърд ангажимент за партньорство в дясното пространство води към създаване единствено на "биографична коалиция", която има за цел да спаси кариерите на няколко сини лидери. Всичко това поставя СДС в много лоша ситуация. По-малко от шест месеца преди изборния ден, синята партия не е наясно с политическия модел на участие в изборите. Освен в СДС това създава огромна бъркотия и в дясното политическо пространство. Утвърдилите се като перспективни партии на местните избори БЗНС, ССД и ВМРО са принудени да се съобразяват с променящите се политическите прищевки на Надежда Михайлова и тясното и обкръжение.

Последните обръкващи сигнали в дясното протранство дойдоха с напускането на петима общински съветници на ССД. Излизането им от групата на Свободните демократи в Общинския съвет на София очевидно не е политически ход, а изцяло обслужва структурирането на икономически интереси. То обаче е симтоматичен пример за проблемите на софийската дясна коалиция. Тя бе направена набързо от СДС, за да оправдае загубата на изборите за кмет в София. Дори постигането в последствие на дясно мнозинство чрез преговори, не може да скрие конфликтите на икономическа основа. Те са пречка пред постигането на стабилност в една дясна коалиция. Тези конфликти водят и до това, че десните в София не успяват да задържат стабилни политическите групи в местната власт. Благодарение на Иван Костов в общинският съвет на София се появи квазиполитическа група от общински съветници. Сега напусналите ССД съветници добавят нов щтрих към проблема с представителството. Столичния общински къвет е на ръба да загуби политическото си представителство и да стане изцяло арена за битки на различни икономически интереси. Урокът за десните тук е, че трябва да утвърдят ясни политически критерии за номиниране на кандидати за депутати в следващия парламент. Ако не успеят е твърде възможно днешните проблеми в софийската коалиция да се пренесат в следващото Народно събрание.

Днес дясното политическо пространство много наподобява развален светофар, който прозволно променя сигналите си. Това обърква дясно-центристките избиратели и значителна част от тях съвсем закономерно се ориентират към по-стабилно изглеждащото в момента НДСВ. За СДС изходът е смяна на лидера и ръководството, но в синята партия доминира мнението, че подобна смяна би срутила партията преди парламентрантие избори. Иронията обаче е, че именно липсата на ясна политика от страна на нястоящото сини лидери маргинализира СДС. За по-маките десни партии става все по-възможен вариантът, при който явяването на избори отделно от СДС може да донесе ясна разпознаваемост и по-добри перспективи отколкото участието в голяма коалиция, в която партията лидер демотивира избирателите.