Сбърканата политическа концепция, която десницата от 90-те години създаде политическо цунами, което е на път да отнесе едно политическо поколение., в. Труд, 24 януари 2005

След падането от власт на ОДС пред българската десница имаше два пътя - да приеме загубата вглеждайки се дефекти си или да обвини външни фактори за проблемите си. Политиците от ОДС под ръководството на Иван Костов избраха вторият път. Те нарочиха НДСВ и Симеон Сакскобургготски за виновни за загубата на изборите през 2001 г. Можем ли да твърдим, че настоящият премиер е виновен за разпада на ОДС? Такова твърдение би било параноично бягане от отговорност. Царят по-скоро успя да се възползва умело от родилните дефекти на българската десница.

След загубата на парламентарните избори пред десницата все пак имаше добра перспектива. НДСВ предложи преговори за съставяне на правителство първо на ОДС. Неспособни да преглътнат загубата, Костов и екипът му се хвърлиха в истерична кампания срещу НДСВ. Отказът от преговори с НДСВ, все пак не е най-грешният ход на десните. Политическият елит ОДС направи най-голямата си политическа грешка, след като вече бе в опозиция. Водещите политици на синьото управление насочиха политическата си енергия към създаване на вътрешна конфронтация, вместо към това да измислят модел, който да прелегитимира десницата през този парламентарен мандат.

Така най-сериозните удари и конфликти в дясното пространство дойдоха отвътре, а не извън него. Достатъчен пример са отношенията между партиите в софийската коалиция. Техен генератор не е БСП, НДСВ или ДПС. Те са резултат предимно от неспособността на десните партии да измислят общ политически проект. Първият крещящ пример за конфликти в десницата дирижирани от собствените й лидери са президентските избори през 2001 г. В нея, приближени на тогавашният председател на СДС г-н Костов обикаляха клубовете на синята партия, за да обясняват, че Петър Стоянов не е изборът на СДС за президент. Той самият допусна грешки в една кампания, в която партиите от ОДС не само не го подкрепиха, но е работиха срещу кандидатурата му за втори мандат. В резултат десницата загуби възможност, чрез президентската институция, да формира националните политически приоритети.

Политическата алчност на част от бившите вече лидери на СДС и ОДС прекрати предсрочно политическите перспективи за цяло политическо поколение. Това поколение постави началото на прозападната трансформация на страната ни, но в същото време успя за кратък период от време да покаже най-нелицеприятните си черти. Затова има сериозна опасност то да не получи историческо признание и да бъде запомнено предимно с мащабни корупционни скандали.

Политически елит на ОДС не използва огромния обществен кредит на доверие получен на изборите през 1997 г. Въпреки първите две години на успешни икономически реформи, заслуга предимно на тогавашният икономически министър Александър Божков, страната ни излезе от управлението на ОДС с монополи в стратегически сектори като телекомуникациите, инфраструктурата, енергетиката, транспорта. Нещо повече, през последните две години от мандата на ОДС, от реформистката партия СДС се превърна в централизирана структура, която произвеждаше всичко друго, но не и дясна политика. Достатъчно е само да си припомним министрите от втория кабинет на Костов. Днес по-голямата част от обществото не помни имената им. Това е симптоматичен пример за кадровата политика на десницата при управлението на ОДС. Водещата в него партия СДС, не инвестира в създаване на следващо политическо поколение, което да прелегитимира десницата, след падането й от власт. Резултатът е видим. Вече четири години десницата не е способна да измисли приемлива за собствени й избиратели политика. Политическата й тактика се ограничаваше до това да повтаря, как настоящото правителство няма да изкара мандата си, а доверието в премиера ще се срути. Това се случи в края на 2003 г., когато рейтингът на НДСВ достигна рекордно ниските 6%. Това бе изключителен шанс за десницата. Нейните лидери обаче се оказаха политически некомпетентни да си върнат доверието на избирателите. Вместо да тръгнат нагоре по политическата крива, десните партии изпаднаха в нова фаза на разпад. Днес е съвсем видно, че те не са в състояние да подчинят поведението си на общи политически цели. Вместо партньорство, десните политици продължават да създават политически конфликти. Когато, по време на местните избори, БСП изсипа тонове политически компромати срещу Стефан Софиянски, ръководството на сините не защити управлението на СДС в София. С мълчанието си, загубилият син кандидат за кмет, Надежда Михайлова дори поощряваше атаките срещу Софиянски. Така СДС загуби изборите в София, а ръководството му така и не успя да обясни, защо приема Софиянски е неуспешен кмет, а сините съветници успешни.

След местните избори разделението между лидери и партии бе публично легитимирано, а политически и междуличностните конфликти бяха институционализирани. Напук на политическата логика обаче, изборните резултати предоставиха нов шанс на дясната опозиция. Гласовете получени от СДС, ССД, БЗНС, ВМРО и другите десни партии, даваха много добра политическа основа на десницата, да създаде дясна коалиция и да претендира за следващото управление. Този шанс бе проспан и проблемите се задълбочиха. Ръководство на СДС прекара повече от година в това да блокира дясното обединение и в началото на изборната 2005 г. десницата осъмна забъркана в тежки скандали. Политическите атаки срещу по-малките десни партии може да оставят СДС без партньори в навечерието на изборите. Тогава участието на сините във властта ще минава единствено през приеманата доскоро в СДС за унизителна ситуация - да зависи благоволението на НДСВ.

Стигаме и до последният шанс, който десницата пропиля - да направи стабилна политическа коалиция за управление на София, която да превърне в национална. Вместо да поемат политически ангажименти по между си и към избирателите си, десните в София легитимираха битките между различни икономически интереси. За съжаление синьото ръководство отново носи лъвският пай от вината за това. Разцеплението на СДС доведе до разпад на мнозинството в общинския съвет. Отцепването на костовистите в общинският съвет постави мнозинството в СОС на санитарния минимум. Конфликтите около Софийски имоти, позициите на "малката коалиция" БЗНС-ДП-Гергьовден и скорошното отцепване на петима съветници от групата на ССД довършиха разпада на дясното мнозинство в София.

От тук нататък изглежда крайно трудно изпадналите в междупартийни и междуличностни конфликти десни партии да успеят да съставят работеща коалиция за парламентарните избори. Дори да създаде предизборна коалиция обаче, на десницата вече ще бъде трудно да убеди избирателите в искреността на политическите си намерения.

Непрекъснатите удари, които си разменя десните лидери имат ефект на политическо цунами, което разрушава институционалните основи на българската десница. Най-лошата прогноза е зад борда на политическият кораб да изпадне не просто политическото поколение на прехода, а с него да потъне и политическата конструкция на десницата. Иронията е, че трусовете предизвикали "политическо цунами" бяха предизвикани вътре в десницата и сега заливат създателите си.