Желая съвсем искрено успех на дознателите от 4-то районно управление на МВР в гр. София в опитите им да разкрият виновните за зверския побой срещу Огнян Стефанов. Те имат нужда от такъв, защото амбициозния проект на премиера Станишев, ДАНС се занимава предимно с репресии срещу журналисти, а не със защитата им.

Няма как да не подмина и фактът, че нито една официална държавна институция не бе излязла с позиция за престъплението срещу Огнян Стефанов повече от 24 часа след него.

Последната ми статия в блога е от 12 август. Причината да не пиша е проста. Чувствам, че на върховете на пръстите ми се събират много искри и доста остри и радикални думи. И не искам да ги хвърлям в публичното пространство.

Иначе бих написал, че първият човек във властта е “…” (в кавичките бих поставил редица квалификации и дори обидни думи). Те обяче няма да решат огромния проблем в управлението на страната.

Защото институциите ни са в състояние на “политическа гангрена на всички нива”, започнала от момента, в който в тях влязоха кадри на БСП. Всеки, който иска да ми опонира може да направи това свободно и да си потърси сериозни аргументи. Аз ще изложа следните:

- България изостана в икономическото си развитие от Румъния след 2006 г. (година след като БСП пое властта)

- България получи абсолютна категорична оценка на “корумпирана страна” от ЕС

- Партийните функционери на БСП начело с г-н Румен Петков яспаха да наложат цензура и страх в главните редакции на водещите български медии

- За пръв път от последното социалистическо управление от 1996 г. - 1997 г. редица сектори в българската икономика, в това число енергийния са изправени пред криза на ръба на фалита

Мога да продължа да изброявам дълго, както и да изпиша доста агресивно редове пълни с крайни оценки за правителството. И всички ще са заслужени. Само, че от тях не следва никакво решение. Затова се надявам на две неща:

1. Ново правителство още в началото на 2009 г. Пътят до него минава през политическа криза и затова то не е най-добрият вариант. Уви в настоящата ситуация кризата идва, но не заради световните пазари, а заради изключително некадърното управление на правителството на БСП, НДСВ и ДПС.

2. За запазване на финансовата стабилност в страната. Струва ми се, че банковата ни система и икономиката ни като цяло са на прага на първата мащабна криза, която страната ни ще посрещне в пазарни условия.

Първо Бойко Борисов призова всички опозиционни депутати да бойкотират работата на парламента. После Иван Костов прикани за национален бойкот, който да включва кметовете и общинските съветници от опозицията. Стратегията на г-н Костов включваше призив за тотален бойкот на правителството. После ни казаха да спрем да плащаме данъци.

С този призив вероятно, за да не остане по-назад, председателят на СДС Пламен Юруков поиска от гражданите да повишат градуса на революционното напражение и обяви, че в СДС вече я обсъждали. Депутатът Иван Сотиров обясни, че няма такова нещо. Юруков каза, че се шегува, но всъщност било сериозно.

Призивът му бе последван от Петър Москов от ДСБ, които по принцип не дават интервюта за вестник “Труд”, но по изключение и с цел да се обърне към масите г-н Москов каза, че опозицията искала да “канализира гнева” на гражданите. Много националсоциалистически призив, който издава или определени идейни залитания, или което е по-вероятно политическа некомпетентност.

Следващата стъпка бе на Бойко Борисов. Той заяви, че ГЕРБ искали да дойдат на власт на редовни избори и да не дестабилизират държавата. Към него след ден добави “няма да управляваме с Атака” и “ще се борим да спечелим изборите и да съставим правителство сами”.

Това вероятно е прозвучало като “протегната ръка” към другите опозиционни партии. И така въпреки напълно неадекватните изказвания на премира станишев, че едни бизнесмени му били казали как от ГЕРБ ги рекетирали, но той не бил разследващ орган, опозицията в лицето на ГЕРБ, СДС и ДСБ се събра и реши да организира… подписка за сваляне на правителството.

Стъпките за канализирането на недоволството

1. Опозицията излиза от парламента

2. Опозиционните кметове и общински съветници напускат местната власт

3. “Обединената опозиция” започва национален бойкот

4. Окрилен от храбрите си “лидери” народът спира да плаща данъци

5. Опозицията се съединява с освободените от данъчното бреме народни маси и канализира недоволството им

6. С общи усилия започва събирането на подписка за сваляне на властта

Сега очакваме следващата стъпка. Ето и моите предложения към опозицията:

1. Написване на текст за песен с леко меланхоличен латино аранжимент

2. Организиране на серенада с акустични китари под прозорците премиера Станишев и президента Първанов на първите два номера на Дондуков, докато двамата пишат писма в подкрепа на Дмитрий Медведев и Владимир Путин в подкрепа на руската инвазия в Грузия.

3. Подаряване на кошница с цветя на министър-председателя Сергей Станишев

Дано господ опази избирателите от тази решителна, способна и политически подготвена опозиция. Остава само едно нещо - всички хора, които не харесват тройната коалиция да си намерят нормална политическа партия.