Един велик народ се бори за демокрация и това, като че ли остава в периферията на общественото внимание у нас засенчено от родните избори. Милиони иранци казват, че не искат режима на Ахмадинеджад и са готови за повече демокрация. Това показва две неща. Първото е, че ислям и демокрация са съвместими (справка Турция, която объркани български политици като г-н Сидеров замерват с фалшиви обвинения родени в българските реалности) и второ, че в Иран има гражданско общество. За тези, които не знаят по случайност иранците не са араби. Те са перси, наследници на велик народ и на велика империя. Прекарайте няколко минуми в Wikipedia, за да прочетете повече за Иран (Iran).
Докато ние в България слушаме словоблудствата на БСП, включително срамните брътвежи на Меглена Плугчиева, която нарече “показването” пред медиите на 5 километра недовършена магистрала “успех за правителството”, младите иранци творят история. Струва ми се, че техният стремеж към сводоба и демокрация трябва да бъде подкрепен?
Между другото, ако искате атестат за това, доколко родните социалисти са обърнати към демокрацията и доколко наистина подкрепят демократичните режими в Близкия Изток, попитайте г-н Станишев и другите международници на БСП дали подкрепят режима на Ахмадинеджад.
Но да се върна на иранската тема. Мосави е един от умерените политици на Иран. Той е архитект и преподавател по професия. От 1981 г. до 1989 г., когато аятолах Хомейни създава ислямска република в Иран, Мусави се оттегля от политиката и се връща към архитектурата и към академичния живот. 20 години след оттеглянето си той реши да се върне към активна политическа кариера и се кандидатира за президент на Иран. Целите му са: да институционализира и установи социална справедливост в Иран, да въведе принципите на равноправието и безпристрастността в иранския обществен живот, да върне свободата на изразяване и политическия плурализъм, да се бори с корупцията и да ускори процеса на приватизация и икономичеки реформи в Иран, и накрая да извади страната от състоянието на “икономика на милостинята” (alms-based economy).
На отминалите избори настоящият президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад бе обвинен в една от най-крупните изборни измами иранската политическа история от привържениците на Мусави, а именно в манипулиране на милиони подадени бюлетини. Резултатът от изборите в Иран бе обявен по доста необичаен начин от официалните власти. Резултатите бяха обявени на порции и в проценти, вместо да бъдат съобщени провинци по провинция каквато е традицията в избирателната система на Иран.
По време на обявяването на резултатите процентът между Ахмадинеджад и Мисави варираше, но в много малки граници. Настоящият президент Ахмадинеджад се представи добре в селските райони на Иран. Противно на традицията в иранската политика всеки кандидат твърдо да печели в родния си регион и на очакванията на агенциите, официалните власти обявиха много нисък резултат за Мусави в родната му провинция. В крайна сметка обаче няма убедителни доказателства, които да доказват изборните измами. Затова те са обект на политическия интерпретации.
По-важно е обаче, че в големите градове на Иран и сред образованите хора се наблюдава нарастващо желание за реформиране на политическите принципи на ислямската революция (политическия ислям), залегнали в политическото устройство на страната. Така, че напрежението и сблъсъците около президентските избори са по-скоро борба на две обществени тенденции, а не сблъсък на привърженици на две политически фигури.
