Чух за смъртта на Майкъл Джексън докато бях фокусиран върху нещо друго и първо не успях да реагирам на новината, нито пък да мисля върху смъртта му.
Нека ви кажа как аз разбирам Майкъл Джексън. В ученическите ми години, той бе за момичетата, докато за мен бяха Accept, Iron Maiden, W.A.S.P., Bon Jovi, Rainbow, Deep Purple, Whitesnake, Motley Crue и т.н. През 80-те си мислех музиката на Майкъл за диско, за лигави песнички. Тогава обаче бях на 14.
Десет години по-късно като студент започнах да се заслушвам в песните на му, а по-късно си купих негови CD-та и си записах стари парчета на The Jackson 5. И открих в музиката на Майкъл много позитивна енергия, много фънк и уникален стил.
Никога не ми е бил любим музикант, но с удоволствие щях да отида на някой от концертите му, ако смъртта не бе го застигнала. Изпитвам дълбоко уважение към музиката на Майкъл Джексън и смятам, че той заслужава суперлативите, с които бе засипван през годините.
За съжаление последното десетилетие донесе предимно удари по имиджа му, скандали, обвинения в педофилия и какво ли още не. Той изглеждаше зле затрупан от болести и от страха си от света. Ако съдим от весникарските статии и жълтите хроники, то близките му се бяха отдалечили от него. Музиката също май бе напуснала Майкъл в последните години от живота му или поне така изглеждаше. Дали е било така или “кралят на попа” щеше да се завърне на върха няма да разберем никога. Няма и нужда. Просто слушайте музиката му и си спомняйте за него с усмивка.
