За едни той е Гоце, исторически факт, който не може да бъде отречен. За други е най-успешният ляв политик, който България е имала след 1989 г. Както и да го виждаме обаче, г-н президентът е много по-подготвен отколокото изглежда, а това май е едно от най-важните в политиката. Не ме разбирайте погрешно. Не съм се наредил сред почитателите на г-н Първанов и нямам такива намерения. Нека обаче да разгледаме последните ходове на г-н президента, за да видим как той успява да печели политически ярдове.
“Първанов 5 години се въртя и мъчи да стане надпартийна фигура и почти успя и сега ГЕРБ за няколко месеца ще го върнат в ляво”, това горе-долу ми каза днес приятел, докато обсъждахме първата лъжичка икономически предложения на Георги Първанов, която предшества форума, на който той ще представи икономическите си виждания. Първата реакция на източници от ГЕРБ на тези предложения беше директна, вероятно искрена и в определен смисъл невъзпитана. Директна, защото на президента бе казано завоалирано, че не му е работа да се бърка в икономиката, вероятно искрена, защото през последните години г-н Първанов направи немалко, за да подкрепя косвено ГЕРБ (дали те са го искали е плод на друга дискусия) и невъзпитана, защото има начини, по които е възпитано да се говори с един държавен глава и такива, по които е невъзпитано. Но нека погледнем ситуацията от различни ъгли.
Ако не харесвам Георги Първанов?
Ако не харесвам Георги Първанов, трябва да ви кажа, че е политически невъзпитано той да влиза на територия, на която на институцията му няма правомощия. Българският президент няма преки отговорности в управлението на икономиката и не може да реализира никакви политики в икономическата сфера. Поради това всяко изказано публично предложение от негова страна е политически безотговорно, защото поставя правителството под обществено напрежение. Тоест действа като квази институция, която пречи на нормалния ритъм на функциониране на държавната машина.
Президентът подкрепяше тройната коалиция, която въведе плоския данък и тогава не изрази сериозни аргументи против въвеждането му. Нито пък излезе с различен план за икономиката. Сега когато края на втория му мандат приближава г-н Първанов, вместо да се придържа към ролята на политик, който гледа на държавата над плоскостта на политическото ежедневие, той смело влиза в него. Причината разбира се е, че г-н президента иска да остане център на реална политическа власт и след като излезе от “Дондуков” 2.
Нещо повече, г-н Първанов проявава рядка непочтеност към партията си, като в момент, в който БСП е разбита след корумпирано и слабо управление, той излиза със собствен политически проект. Вместо да го предостави на БСП и да помогне на изпадналата в колапс червена партия да излезе с някакви идеи за държавата.
В предишния мандат Георги Първанов бе “пазител на правителството”, своеобразен задкулисен център на власт, с оглед на реалните си правомощия. Днес той като, че ли дава заявка да се превърне в политически полюс, в бъдещата лява политическа алтернатива на г-н Борисов и на ГЕРБ. И за това му е необходима активна позиция, дори с цената на това БСП да бъде политически разбита.
Ако харесвах Геогрги Първанов?
Ако харесвах президента бих казал, че в политиката няма вечно статукво и затова е добър този политик, който може да моделира процесите, да се адаптира към тях и да остава център на влияние и власт. В този смисъл социалистите, които искрено искат да има левица, поне формално алтернатива на ГЕРБ, би трябвало да обожават г-н Първанов. Нали той назначи Сергей Станишев от международен секретар на БСП за председател на партията, а после скрои тройна коалиция, за да го направи премиер. Нали, всъщност без него БСП нямаше да види мандат, пълен пък хич.
Благодарение на него, цяла плеяда некадърни обази от комунистическата държава бяха прелегитиримани в днешна “модерна” България, а някои дори закичиха и орден Стара планина на реверите си.
Всъщност шансът на БСП да се върне в управлението скоро е колкото на глух на да стане диригент (с извинение към хората с увреждания за примера). С новата си икономическа платформа Георги Първанов реално може да рестартира изобщо възможността у нас да има стабилна левица. Защото е очевидно, че това е невъзможно със сегашната проядена от политически пороци БСП.
С или без Георги Първанов
Всъщност г-н Първанов веортано няма особени шансове да се прелегитимира политически след края на втория си мандат. Причинита е проста и по-силна от всичко. Включително и от геополитическите му приятели. И тя е, че обществото ни ще спре да го харесва в първия момент когато стане бивш президент и реши подобно на други, да се завръща към активна политика. Причините да бъде отхвърлен са две. Първо, в демокрациите е необходимо наистина един политик да има изключителни постижения за страната си, за да му позволи обществото всякакви маневри. Второ, България е изоставаща страна в Европа и хората у нас имат сериозна причина да искат промяна всеки път когато има избори.
Така, че опитите на г-н Първанов да играе по-активна роля в политическото ежедневие, отклокото приляга на президентската институция всъщност трябва да бъдат приемани без излишен драматизъм. Част от тях са достойни са усмивка, други пък може би заслужават внимание. Така е в развитите демокрации. Възпитанието в политическото общуване е норма. А от него трябва да извличане само най-доброто.
