В последните години Google стана универсално лекарство. Имащ поща в GMail. Не помниш дата, отиваш в Google. Трябва ти информация за дадено събитие, пак там (всъщност Wikipedia е по-добра идея)… не знаеш как се пише дадена дума, пак в търсачката. Човек остава с впечатлението, че голямата G e номер едно навсякъде. Да, ама не както казва Петко Бочаров.
Докато се чудех дали да пиша за политика в блога си, дали изобщо да пиша (все пак едно от задълженията като имаш блог е да пишеш) и ако все пак реша да пиша, то за какво, попаднах на готина Twitter директория с известни профили. И там виждам как Google има (към момента на писането на тази статия) 1 681 252 последователи, а актьорът Аштън Кътчър - 3 721 088 фенове, които следат профила му.
Бедни ми Google… колкото и да е готина и интересна търсачката със всичките и джаджи, тя със сигурност не е по-готина и по-интересна от личността на един актьор. Чудя се само дали ако Петър Димитров от БСП си отвори профил в Twitter за колко време ще бие Кътчър? Според мен, ако казва на глас каквото му минава през главата, със сигурност ще twit-изира държавата за 2 седмици.
