Десницата 3 месеца преди изборите

Днес (20 февруари), стана почти окончателно ясно как ще се явят на парламентарните избори опозиционните десни партии. Коалицията БЗНС-ССД-ВМРО изглежда в най-добри позиции, особено след като БЗНС успя да инициира някакво обединение на земеделския вот. Партията с председател г-жа Мозер получи добри резултати на метните избори през 2003 г., а сега наличието на единен земеделски субект ще подпомогне много коалицията, която получава все повече шансове да бъде наследник на ОДС, от варианта и с политическата му идентичност от 1997 г. ВМРО е политическа сила с подкрепа около 1% - 1.5% от всички избиратели. При нормална избирателна активност от 60% - 65 % обаче този дял нараства. Третата партия в коялицията, Свободните демократи, имат впечатляващи резултати на местните избори. Тогава партията на Стефан Софиянски, получи 6% ог гласовете на избирателите в национален мащаб. Между избирателните профили на трите формации няма несъвместимост и вероятно няма да има конфликти по време на изборната кампания. Затова е напълно вероятно коалицията БЗНС-ССД-ВМРО да спечели повече гласове от страна на избирателите с десни убеждения, отколкото конкуренти се в същото електорално пространство - СДС и партията на Костов.

Партията на бившия премиер, започва да навлиза в добра форма преди изборите и с крайните си послания се заявява като алтернатива. Друг е въпросът, че позициите на Костов отблъскват по-голямата част от избирателите и не създават възможност ДСБ да си изгради електорална периферия. Партията на Костов остана без коалиционни партньори 4 месеца преди изборите.

В най-лоша ситуация обаме е СДС. Благодарение на пълната неспособност на г-жа Надежда Михайлова да инициира политически идеи и да следва последователна политическа линия, синята партия загуби основната си претенция "да бъде първа в дясното пространство" още пред изборите. Дори СДС да получи процент или два повече от другите десни партии, то тя вероятно ще остане трета след БСП и НДСВ и така ще изпадне във второстепенни позиции. Ако не може да влияе при формирането на управлението на страната или не е най-голямата опозиционна партия и особено с настоящото ръководство СДС ще загуби стойността си в българската политика и ще изчезне като значима партия. Най-лошото е, че членовете и симпатизантите на партията приемат безмълвно все по-самаляващите се политически цели и възможности на партията без да търсят отговорност от политическото й ръководство. Така в един момент, вече няма да има значение дали лидера на партията ще бъде сменен и с кого, защото за СДС може да се окаже невъзможно да върне предишната си политическа тежест.