Криза на политическата олигархия

Без да има социални и политически основания за това, преди няколко дни в българския парламент започна политическа криза, при която управлението загуби парламентарното си мнозинство.

Настоящата политическа криза е специфична и се отличава от всички познати кризи през отминалите години след 90-та по един важен показател.

Тя е криза на политическата олигархия

Нито една значима социална прослойка, не генерира политически сигнал, който да създаде обстановка близка до настоящата парламентарна криза. Тоест може за пръв път в демократичното си развитие след 90-та година, България преживява изкуствено създадена властова криза, произведена изцяло в нечий политически кабинет. Защо?

В основата на предизвиканата парламентарна криза стоят неуредените интереси между партиите, част от управляващото мнозинство - НДСВ - ДПС - Новото време. Една неправилно подготвена политическа сделка, по която управляващите не успяха да постигнат съгласие доведе до това, че НДСВ избяга от две поредни заседания на парламента, в деня за парламентарен контрол.

Неспособността на НДСВ и примиера да разберат, как по обществено легитимен начин се формира подкрепа за управление доведе до това, че България загуби стратегически инвеститор. Според последните новини (към 11 часа на 7 февруари 2005) "НДСВ, ДПС и "Новото време" ще подпишат споразумение за взаимодействие и сътрудничество", дори е възможно управляващото мнозинство да успее да запази настоящото правителство.

Това вече дава класически пример за това, че настоящата криза бе измислена, създадена, а вероятно ще бъде и разрешена в кабинетите на з-те политически партии.

Оставането на настоящото правителство на власт може да създаде лош политически прецедент? След като веднъж правителството е загубило парламентарна подкрепа, а мнозинството в парламента се е преконфигурирало, то би трябвало в страната да се оформи ново политическо статуктво. В класическата ситуация то би трябвало да доведе до нови избори.

Ако обаче заради спазарени властови позиции за ДПС и Новото време, правителството остане на власт, това е твърде лош политически знак към избирателите. Той означава, че от тук нататък, всяко коалиционно управление ще бъде съпътствано от скандали и политически изнудвания. По-малките политически партньори в бъдещите управляващи коалиции ще мислят повече, как да търгуват политическата си подкрепа, отколкото как да осигурят стабилност на управлението.

След взаимните обвинения между НДСВ, ДПС и Новото време, след като трите партии се провалиха да привлекат стратегически инвеститор в страната, след като конституционният ред бе нарушен от мнозинството информацията "НДСВ и ДПС приемат Новото време като част от управляващата коалиция и формират мнозинство, което да работи за изпълнение на националните приоритети, съобщи репортер на “Фокус”, от срещата на лидерите на трите политически сили." прилича повече на подигравка с избирателите отгоклоко на стъпка към преодоляването на проблема.

Разбира се политическата криза формално ще приключи поне формално. Във същото време обаче, никой няма да понесе отговорността за създадената политическа ситуация.

Излъганата опозиция

На фона на политическата договорка между трите управляващи партии изпъква неправилната оценка на опозиционните партии и особено на групата депутати около Иван Костов. Те се поддадоха на илюзията, че е възможно няколко опозиционни партии с коренно различни политически интереси, могат да пъддържат обща политическа позиция и дори да създадат общо правителство. В крайна сметка дори задкулисната договорка между управляващите е по-добра за страната, отколкото безпринципно обединение между разнородни политически формации. Оставащото на власт тройна коалиция, ще понесе политическата си отговорност на предстоящите избори и избирателите ще имат възможност да я накажат, ако не харесват политическите й действия. Никой обаче не би могъл да придвиди сега опасните политически прецеденти, които биха възникнали при макар и само четири месечно управление поддържано от БСП, ДСБ, СДС, БЗНС и Новото време. Такова би било убийствено за идентичността на дясна партия, като СДС, чиито избиратели са чувствителни към дори само към хихотезата, че е възможно СДС да има общи политически действия с левицата.

Добрата страна на отминаващата олигархична криза, е че дава шанс на автентичната парламентарна опозиция да убеди обществото в недостатъците на настоящото управление и да покаже политическа алтернатива. Това е и добър шанс особено за десницата да покаже визията си за управлението през следващите 4 години, ако разбира се има такава.