За изследванията на общественото мнение

Напоследък в медиите се завъртяха доста спорове около извадени от агенциите социологически изследвания. Социолозиге понякога подценяват това, че обществото не е длъжно да познава териминологията на социологическата наука и често не обясняват важни неща за направените изследвания. Това е първия фактор, който понякога обърква тълкуването на резултатите от изследванията.

Вторият фактор е свързан с дребни изкривявания, направени върху вече получените достоверни резултати. Разбира се от време на време агенциите злоупотребяват със статистическата (Стохастична) грешка. Често според поръчителя на изследването се завишават или намаляват данни, за да се повлияе на общественото мнение. Тези корекции обаче са в рамките на 1% - 2% и са несъществени, особено за по-големите партии.

Третият фактор е интерпретацията, която медиите дават на социологическите изследвания. С цялото ми уважение към журналистите, които отразяват съответния ресор, ми се струва, че те често подценяват въпросите свързани с методологията на съответното изследване, а вместо това дават приоритет на несъществени детайли. Би било добра идея, ако социологическата гилдия проведе семинар, на който политическите журналисти да бъдат въведени в начина на правене на изследванията и им бъдат показано, как се прилагат принципите на социологическата наука, при правене на изследвания на общественото мнение.

Понеже, аз самият не съм социлог, че си позволя да напиша само няколко кратки неща. На първо място, за да претендира за национална представителност едно изследване трябва да отговаря на определена методология и да се прави с не по-малко от 1050 - 1100 респонденти. Според учебникарският пример, всички единици от съвкупността (в случая хората с избирателни права) обект на изследване, трябва да имат равен шанс да попаднат в извадката (списъкът с респонденти, попаднали в изследването). Затова, респондентите се избират по ЕГН, с презумцията, че всеки български гражданин с избирателни права има единен граждански номер изследването не трябва.

В същото време трябва да имаме предвид, че обществената среда е доста динамична и стандартните методи на работа често не дават резултат при работата на терен от анкетьорите. Така например, много хора попадна в извадката не могат да бъдат открити на постоянния си адрес, други не желаят да бъдат интевюирани, поради липса на време, незаинтересованост, недоверие и т.н.

В същото време, един до скоро считан за ненадежден и непредставителен метод, този на телефонните интервюта, започва да дава по-добри резултати. Причината за това е високата телефонизация в градовете и дори в малките населени места. Съвкупността на хората с избирателни права, които имат стационарен телефон нараства.

В крайна сметка е необходимо да следим за няколко неща:

1. Дали при оповестяване на изследването е посочена статистическата грешка
2. Дали е уточнен четодът на изследване
3. Дали е указано за каква съвкупност от хора е представително съответното изследване
4. Дали е указан коректно времевия момент на изследването.