Мачът е НДСВ срещу БСП, а съдията ДПС

Днес 21 март, във вестник "Труд" излезе моя статия със заглавие "Мачът е НДСВ срещу БСП, а съдията ДПС". Социологическите проувания потвърждават заглавието на статията, като дават стабилна преднина на левицата и на управляващите от НДСВ, които макар и доста зад БСП са втора политическа партия, доста пред СДС и комичните му партньори. Никога не съм крил десните си убеждения и затова ми е много неприятно да видя СДС изпаднало, в унизителната ситуация да обяснява защо са му необходими коалиционните недорузумения на Надежда Михайлова. В България няма по екзотични политически субекти от настоящите "партньори", които Михайлова избра за СДС. Представете си как ще изглежда ОДС в предстоящата изборна кампания и как ще съчетаят стила на говорене на Михайлова, Любен Дилов и "земеделеца Янев". Нивото на политическите посланията ще бъде твърде близко до познатите ни от "Канал 2001". Ако смятате, че съм написал нещо пресилено или невярно, можете да отворите уеб страницата на СДС и да видите първия изборен плакат на ОДС...

Видяхтели предизборното послания "България това си ти - Започваме". Не знам как е за вас, но за мен това звучи повече като политическа заплаха отколкото, като послание.

Статията от вестник Труд, във варианта пред редакция от екипа на вестника можете да прочетете по-долу.


------
Мачът е НДСВ срещу БСП, а съдията ДПС
21 март, вестник Труд

България живее в динамична социална ситуация и се променя с темпове непознати за повечето от съвремениците им. Предстоящите парламентари избори ще се проведат в условия, когато страната ни вече ще е подписала договора си за присъединяване към ЕС, а самото членство ще е само технически въпрос. Това са първите български избори, когато хората няма да застанат пред урните водени от колективно чувство за неуспех. Познатото ни от периода на прехода усещане за липса на перспектива, вече не е същия мощен фактор, който оформя политическите симпатии и оставя отпечатък върху вота на избирателите.

Обществото ни вече не е разделено на две ясни идеологически категории. На политическия терен има поне формална конкуренция на перспективи и политици. Избирателите прилагат много по-конкретен подход при решението си за кого да гласуват и отивайки пред урните те няма да имат политически основания за песимизъм. Да, сериозна част от българите все още смятат себе си за неуспяли през последните 15 години. В този смисъл е възможно те да гласуват биографично и да претворят политически личните си успехи или провали. В същото време обаче отива ме на парламентарни избори, в които политиците и държавата са разтоварени от отговорността да обезпечат личната перспектива на всеки отделен избирател. За пръв път пред урните ще застанат значителен брой хора, които искат държавата да не им пречи, а не такива които искат тя да се грижи за тях.

Това е най-съществена разлика, която отличава тези избори от всички досегашни. В тях политическият дебат се оформя не около светогледен конфликт на идеологии, а около конкуренция на различни стандарти на политическо мислене. Това разделя политиците на две категории - такива, които усещат пулса на обществените изисквания и такива които работят със политически инструментариум от 90-те години.

Принадлежността към едната от двете категории е важен политически фактор, който ще раздели спечелилите от загубилите. За пръв път идеологическият избор "ляво - дясно" и "комунизъм - антикомунизъм" няма да бъде основен двигател на вота. Той задава единствено политическите контури, които партиите трябва да напълнят с политическо съдържание. Тези, които разберат този процес на промяна, вероятно ще получат резултати по-добри от очакваните преди изборите.

Как стоят основните политически играчи на фона на променените политически реалности?

Този въпрос ни препраща към политически прецедент. Твърде вероятно е за пръв път десницата да бъде второстепенен участник в изборите, а не решаващ фактор в следизборното статукво. Според социологическите изследвания десницата получава около една четвърт от местата в следващия парламент. Това са първите парламентарни избори, на които десните партии не се явяват, за да спечелят първото място. Архитектите на тази обидна за десницата перспектива Надежда Михайлова и Иван Костов оглавяват две от партиите с претенции в дясното пространство.

Ако за Костов и ДСБ четири процентната бариера е политическа цел, то синята партия е поставена от лидера си в най-унизителната ситуация, в която СДС попадало от създаването си насам. Нястоящата коалиция създадена от Михайлова е толкова лош избор, че според социолозите дава по-нисък резултат от този, които СДС би постигнало при самостоятелно участие в изборите. Синьото ръководство не привлече нито един партньор със сходна политическа идентичност освен бутиковата партия ДП. Партньор на СДС обаче стана Яне Янев, чиято принадлежност към дясното пространство се изразява в пускането на военна димка в залата, по време на Национален съвет на СДС през 2003 г.

Химическият състав на димката вероятно е повлиял на отношението на синьото ръководство към Янев, който сега е официален коалиционен партньор на СДС. Това обаче не може да скрие факта, че коалицията на Михайлова е всичко друго, но не и обединение на десни партии. Дори името ОДС, под което Михайлова привлече разнородни по възможности и идентичност партии, вече е делегитимирано, заради употребата му от партията на Костов в настоящия парламент. Единственият гарант за избирателите, че СДС все пак е дясна формация е присъствието в партията на Петър Стоянов, Филип Димитров, Александър Божков и Едвин Сугарев.

Обърканите политически представи на синьото ръководство, дава добри шансове на новата дясна коалиция - Български народен съюз. Трите партии в нея БЗНС, ССД и ВМРО имат сходна политическа идентичност и обща политическа история. Сравнена с радикално-левичарските партньори на СДС и политическите прегръдки на Костовата партия с БСП в парламента, новата коалиция изглежда, като най-автентичния десен политически субект. Това обаче е идентичност, за която тя трябва да се пребори в изборите. Засега трите събират математически вота на собствените си избиратели и това ги поставя малко над 4-процентната бариера. Пред коалицията има по-сериозен потенциал, който партиите могат да изпълнят, ако успеят да формират адекватни политически позиции. Липсата на такива обаче може да им създаде проблеми с изборната бариера.

БСП е в малко по-добри позиции от десните по отношение на шансовете за участие в управлението. На пръв поглед социалистите би трябвало да се чувстват най-конфортно заради убедителната преднина, която получават в социологическите проучвания. В същото време обаче шансът БСП да остане в опозиция е съвсем реален. Левицата е в позиция сходна с тази на десните партии. Дори победа в изборите не гарантира на червените достъп до властта. Обратно БСП трябва да чака изхода от изборите и благословията на част от центристките партии, за да разбере дали ще бъде опозиция или в управлението. Пред БСП има дори по-сериозна заплаха в сравнение с предишни избори. В лицето на НДСВ, червените имат политически противник, който е в състояние да се пребори за част от избирателите с разбирания близки до тези на левицата.

Управляващата партия е в най-добра позиция не само заради възможността да получи вота на част от "розовите избирателите". НДСВ е на път да се установи трайно в политическия център. В резултат на проведените икономически реформи, на прозападния политически курс и на успешната интеграция на България в ЕС, НДСВ ще привлече гласовете на сериозна част хората с ясно изявени прозападни позиции, считани до 2001 г. за електорален гръбнак на СДС и десните партии. Това дава възможност на НДСВ да си поставя високи политически цели, част от които са излъчването на министър-председател и формиране на следващото управление.

Ако има обаче партия, която още преди изборите се чувства сигурна за участието си във властта това е ДПС. Движението е в състояние буквално да преброи гласовете, които ще получи на изборите. Това му дава статута не просто на участник в следващото правителство, но и на арбитър за това, кой ще управлява през следващите четири години. Добро представяне на НДСВ на изборите прави напълно реално пренасянето на настоящата управляваща коалиция в следващия парламент. Пред двете партии обаче не стои стратегическият въпрос за избор на следизборен партньор. Въпреки заявените намерения за съставяне на дясноцентристко правителство НДСВ и особено ДПС не биха имали проблем да работят с левицата, ако това им се наложи в слеващия парламент. Въпреки това още от сега е ясно, че основната политическа конкуренция за това, кой да състави следващото правителство ще се води между НДСВ и БСП.

В тази политическа битка десницата, за съжаление, има ролята на зрител от задните редове, който плахо се надява политическият късмет да го избута по близо до сцената където през следващите четири години ще се взимат важните политически решения.