На мода ли са коалициите?

Здравейте,

Моя статия със заглавието "На мода ли са коалициите?" излезе днес, 5 април във вестник "24 часа". Имам удоволствието да я публикувам тук така, както е предадена на редакцията, макар и разликите между публикувания вариант и този който съм изпратил да се несъществени.

-------------------------

Българската политическа система се променя, а обществото е все така недоволно от работата на политическите си представители и разбира се от основните политически партии. В тези условия създаването и утвърждаването на собствена политическа идентичност, с която една партия да се приближи повече до избирателите си започва да изглежда все по-важно. Точно обратно обаче, с приближаването на изборния ден все повече партии търсят математически формули за да си гарантират участие в следващия парламент.

Когато се говори за и против коалиции, първия пример са десните партии. След като повече от две години медии и общество натискаха десните лидери да направят обща коалиция на дясната опозиция, десницата е на път да се яви на изборите с два субекта - две коалиции плюс считаната от някои за дясна партия на Иван Костов. Неспособността на десните партии да генерират обща перспектива пред избириталелите катализира процеси на фрагментация към цялата политическа система. Тук СДС имаше важната роля да катаризира и модерира и процеса на сближаване на десните около ясни правила. Вместо това придсидателят на СДС Надежда Михайлова си спечели номинация за създаване на най-лоша предизборна коалиция. Тя набута СДС в една кошница с партии, които имат толкова подкрепа в национален мащаб, колкото доскоро СДС получаваше само в Пловдив.

Въпреки, че десните партии носят моралната отговорност за това предизборните коалиции да излеждат повече търгуване с гласове отколкото политически проект, десницата дава и единственото изключение в тази тенденция. Това е коалицията Български народен съюз на БЗНС, ССД и ВМРО. Различното тук е, че между избирателите на трите партии има политическа и светогледна съвместимост. На трите партийни ръководства вероятно няма да се наложи да насочват енергия, за потушаване вътрешни спорове. Затова коалицията има добра основа за разстеж, ако отправя качествени послания към избирателите си. Този потенциал обаче засега не се пълни с политически позиции. Затова пасивността, на иначе тази иначе успешна на вид дясна формула, може да й изиграе неприятна шега в изборния ден.

Последните сигнали от дясно са, че е възможно обединение между ОДС и Български народен съюз. Това обаче би било против логиката на развитие на дясното пространство. След като повече от две години лидерите разделяха десните избиратели, днес те трудно могат да изглеждат истински, в говоренето си за партньорство и обща дясна коалиция. Нещо повече, явяването на избори заедно с летящото към земята ОДС, много бързо ще намали потенциала на коалицията между ССД, БЗНС и ВМРО. Сдружаването им би пренесло конфликтите от софийската дясна коалиция в следващия парламент. Това би довело и до по-висока политическа разпознаваемост за стоящата в политическия ъгъл ДСБ.

Лявото пространство също не дава добри примери в полза на предизорното коалиране. БСП, която традиционно се опитва да натъпче всички лявоцентристки субекти под една шапка, този път има повече проблеми от колкото вероятно е очаквала. Опитът за събиране на социалисти, откровени комунисти и социалдемократи в едни и същи листи превръща "Коалиция за България" в политическа гротеска. Трудно е да си представим, как антиновски настроените комунисти и социалистите с по-умерени виждания ще говорят без да се скарат по теми за външната политика, Ирак, пратньорството със САЩ и ЕС. Левицата ще трябва да каже твърде много лъжи на избирателите си в настоящата изборна кампания.

Най-вълнуващата медиите коалиционна тематика обаче се върти около това как НДСВ, ДПС и Новото време ще се явят на изборите. Три месеца преди изборите двете по-малки ДПС и Новото време започнаха да говорят за общо явявване с НДСВ на изборите. Изтъкваните аргументи са запазване на т. нар. "либерален алианс" и поставяне на цел за победа на изборите. Тази идея изглежда примамливо, но е изключително погрешна и може да изиграе лоша шега и на трите партии. Защо?

Като основен аргумент за предизборно коалиране се изтъква запазването на т. нар. "либерален алианс", който прекрати кризата сред управляващите и запази правителството. Тук и трите партии трябва да си дават сметка, че постигнатото споразумение между тях е временна политическа формула, чийто хоризонт стига до изборния ден. Влизането на трите партии в предизборна коалиция може да намали желанието на избирателите им за вот.

Първата партия, която няма никакъв интерес от коалиция с НДСВ е ДПС. Хората на Доган имат самочувствието, че могат да преброят електората си. Те не веднъж са заявявали амбицията си дори да увеличат присъствието си в следващия парламент. ДПС твърди, че има собствен ресурс, за да вкара 30 депутати в следващия парламент. Защо тогава ДПС трябва да поема "политическия риск" да се яви в коалиция в НДСВ и да съобразява посланията си с тези на НДСВ? Ако ДПС се яви на изборите заедно с НДСВ, това ще бъде първата коалиция, в която хората на Доган ще бъдат по-малкия партньор. Така ДПС ще изгуби ролята си на политически балансьор, която движението успешно играе от създаването си насам. А там едва ли искат да отрежат пътя си към евентуално партньорство с БСП.

Пред ДПС стои и друг проблем. Подписването на договора за ЕС, слага край на уникалната роля на движението като пазител на итническия мир и гаранция за политическото представителство на турския етнос. Ако се запази в този си вариант ДПс се превръща в политически плевел, който ще паразитира в институциите. Затова и утвърждаването на ДПС като либерална партия, е толкова важно за хората на Доган. Те обаче трябва да се справят с предизвикателство да намерят новата си политическа идентичност сами.
Иначе на ДПС предстои да се свие до смаляваща се етническа партия.

Влизането в предизборна коалиция с НДСВ не е добър вариант и за другата по-малка управляваща партия - "Новото време". Тя придоби разпознаваемост благодарение на позициите си като "вътрешна опозиция на властта". Тези, които харесват Новото време, го възприемат като нещо различно от НДСВ и биха го подкрепили точно заради това. Нововремци се еманципираха политически по време на последната правителствената криза и според социолозите си създадоха собствена електорална подкрепа. Връщането им към НДСВ и влизането в общи листи ще размие тези граници и практически ще унищожи политически Новото време. Затова за нововремци е добра идея да търсят друг изборен партньор или да се явят самостоятелно на изборите.

Най-голямата управляващата партия НДСВ също няма сметка от това да създава предизборна коалиция. НДСВ успя да обърне негативната тенденция в доверието, нещо което досега нито една управляваща българска партия не бе правила. Нещо повече управляващите се утвърждават като единствения сериозен конкурент на БСП и като алтернатива на левия политически проект.

Три месеца преди изборите обществото е благосклонно настроено към НДСВ и очаква положителен сигнал от тях. Ако жълтите партийни лидери не разберат ситуацията и не отговорят на очакванията на избирателите е съвсем възможно управляващата партия да заточне да губи доверие. Предизвикателство пред НДСВ е да наложи собствената си политическа физиономия в центристкото пространство и да остави отворени врати към партньорите си за следизборно сътрудничество. Затова вместо да търси ненужни коалиционни формули НДСВ би трябвало да наблегне на създаването на политическо съдържание, което да покаже пред българското общество.

От всички предизобри коалиционни формули, към днешна дата само една изглежда приемливо. Затова преди да правят коалиции, за да получат подкрепа от избирателите на други партии, основните политически играчи трябва на първо място да запазят и увеличават собствената си електорална подкрепа. Разликата между една принципна предизборна коалиция и политическото търгуване е видима за избирателите и затова те ще санционират всяка политическа конструкция която изглежда нестабилно. Изборите са важни винаги, но стават значими само когато предлагат алтернативи на обществото.