Предизборен подарък за левицата

На 9 април, във вестник "Труд" излезе моя статия със заглавието "Предизборен подарък за левицата". От моя гледна точка тя е предупреждение към десните партии, за това, че не индентифицират правилно политическия си противник и по този начин отварят вратата за лявоцентристко управление или дори управление на БСП. Защо БСП не трябва да идва на власт ще аргументирам със следващия си материал. Можете да прочетете статията публикувана във вестник "Труд" по долу.

---------------------------------------------

БСП идва на власт, без да прави кампания и без да има икономическа програма, която ще направи българите по-богати. Защо? Защото със сбърканото си политическо поведение десницата се превръща в нежелан и неблагонадежден политически партньор за центристките партии. Така левицата, която е подкрепяна от едва една четвърт от българите е вероятно ще получи властта като изборен подарък от идеологическите си опоненти.
В изборна обстановка, ясното заявяване на политически позиции е по-важно дори от формалната идентичност, която партиите остояват. Решаващи стават не лозунгите и саморекламата, която политиците си правят, а конкретните политически действия, които предприемат партиите. Разбира се те би трябвало да произтичат от политическата им идентичност. За съжаление обаче това не винаги се случва.
Ако сбъркаш конкурент и потенциален партньор с политически противник, тогава допринасяш за промяна в политическата логика. Точно това прави сега десницата. Два месеца преди изборите десните бъркат политическия си противник. С нефокусираните си и недодялани атаки срещу НДСВ, водещата дясна коалиция ОДС отваря вратата към жълто-червено управление.
Следизборна коалиция между НДСВ и БСП е политически нелогична. Между икономическите тези на двете партии няма сходства. НДСВ говори за икономически разстеж и сдаване на процеса на взимане на икономически решения от държавата към частната сфера. БСП точно обратно иска да управлява икономиката. Левицата вече каза, че ще повиши доходите с двайсет процента, обещание което най-меко можем да наречем "заблуда". Икономическите тези на БСП са опасни за страната и затова не трябва да бъдат прилагани. В НДСВ знаят това и за тях е политически по-оправдано да търсят консолидация с десните партии, с които имат сродни тези за развитието на страната.
Следизборното сътрудничество между център и левица обаче става силно вероятно заради грешните послания, които идват от дясното пространство и най-вече от ОДС. Водената от сините коалиция не успява да намери формула, чрез която като опозиция да бъде критична към управляващите и заедно с това да отчита, че НДСВ е не политически враг на десницата. Съзнателно или не ОДС превръща НДСВ в основен политически противник и така помага на "политическите си зложелатели" БСП и ДСБ на Иван Костов.
Водещата дясна партия СДС все още не може да определи отношението си към НДСВ и не казва на десните избиратели дали жълтата формация е политически противник или следизборен партньор. Тезата лансирана от Надежда Михайлова, че "НДСВ и БСП са еднакво неприемливи" е колкото невярна толкова и опасна за синята партия. СДС би трябвало да бъде привлекателен партньор за центъра и стабилен коалиционен партньор във всяко прозападно управление. С посланията си обаче Михайлова поставя СДС в позиция твърде близка до тази на Костовата партия, а именно в изолация.
Такава позиция е оправдана, ако ОДС си поставя политическата цел да спечели парламентарните избори. Това отговаря на политическата традиция на синята партия и нейните привърженици са свикнали тя да се бори за победа по време на избори. На миналите избори коалицията обаче ОДС спечели едва 18 процента от вота. За да получи мандат за съставяне на правителство сега ОДС трябва да получи повече гласове от БСП. Социологическите изследвания обаче отреждат едва трето място на коалицията. Дори да не ги приема за даденост, синьото ръководство трябва да се съобразяв с тях и да търси партньор.
Затова вместо неясно фурмулирани обвиненията в провал към НДСВ, десните биха могли да се фокусират върху кампания която съотвества на очакванията на обществото. В динамично променящата се политическа среда е добре да има ясни правила на поведение, които да задават рамките на това, кое е допустимо и кое не в политиката. По този начин политическият процес ще бъде по-смислен, по-качествен. На прозападна партия като СДС би отивало да води кампания за политическа толерантност, за установяване на нови политически стандарти на поведение в изборни кампании, за честно отразяване на изборите, за повишаване на политическата грамотност и други полезни за обществото инициативи.
Политическата ни система има наистина има крещяща нужда от мерки, които да подобрят представителството. Вместо да предложи дясна концепция за това какво да се случва в България през следващите четири години обаче ОДС се фокусира върху лозунги от рода на "Ако оная ни работа е толкова къса колкото паметта ни, досега щяхме да сме се изчезнали като нация". Да открием дясното политическо послание тук е невъзможно, защото такова няма. То е подменено със политическото ноу-хау на г-н Дилов и Гергьовден. Така вече е налице първият политически резултат на коалицията която Надежда Михайлова направи с Гергьовден и земеделеця Янев. А той е, че СДС оставя на партньорите си да формулират политическите послания на коалиция ОДС.
Послание като по-горното изглежда по-скоро като несполучлив опит за мото на кампания за повишаване на сексуалната активност сред хората от третата възраст. За привържениците на СДС и десните избиратели обаче то е политическа обида. СДС никога не е имало проблеми с политическите си способности, нито с паметта си. В същото време хората от Гергьовден очевидно имат както проблеми паметта си, така и с четирипроцентната бариера.
Десните избиратели нямат нужда да чуват вулгарни политически послания не могат да бъдат мотовирани с такива. Те помнят, както обещания на Симеон Сакскобурготски в кампанията през 2001 г. за "несимволично увеличаване на доходите" така и тези на Надежда Михайлова "да отвори прозорците" и "да проветри партията". На изборите те ще ги сравняват и санкционират. Това което ще определи печелившия обаче е не сравнението на миналото, а перспективата, която отделните политици и партии предлагат.
Въпросът с политическата отговорност за настоящото управление е важен, но неговият отговор ще бъде даден от избирателите. Десните партии не трябва да се превръщат прокурор, защото парламентарните избори не са политическия еквивалент на съдебна зала. Изборните урни не са механизъм за налагане на наказания. Те са мястото където се решава, кой предлага най-добрия управленски проект за следващите четири години.
Тук е важната мисия да десните партии. Те трябва да кажат на обществото, какво трябва да се прави в управлението на страната и да заявят с кого ще работи десницата след изборите. Ако основната цел на десните е левицата да не идва на власт, те трябва да търсят политически партньорства, с които да неутрализират предимството на водещата в рейтингите БСП.