Избори 2005: "Държавата на бюрократите или държавата на гражданите"

Текстът по-долу бе публикуван във в. "Труд" на 19 май. Пускам го със закъснение, буквално заради невъзможността, да отделя 30 минути за приятни неща, като това да пиша в блога си. През миналата седмица имах удоволствието да пътувам до Истанбул, за финала на Шампионската лига, където в един красив и изключително напрегнат мач, любимият ми Ливърпул успя да спечели купата. Затова и не ми остана особено много време за неща извън рутинните ми задължения. В следващите дни смятам да нахвърля в едно по-свободно изложение впечаленията си от града, мача, феновете и т.н.

Статията публиувана във в. "Труд", можете да прочетете по-долу

--------------------------------------------------
Предстоят ни първите парламентари избори, в които избирателите нямат основание да наказват политическите си представители. След малко повече от година България ще бъде член на ЕС и това дава перспектива за развитие на обществото ни и възможност всеки български гражданин да планира по-успешно живота си. Това определя и първата фундаментална разлика между предстоящите парламентарни избори и всички досегашни. За пръв път отиваме на избори, в които трябва да гласуваме за нещо, а не просто против някой.

Заедно с възможността да гласуваме "за", а не "против", трябва да признаем, че у нас има голяма група хора, които вероятно съвсем основателно считат себе си за неуспяващи и дори загубили от последните години. Тези хора ще бъдат изкушени отново да гласуват "против". Политическите партии са длъжници на тези граждани. В тези избори те трябва да напишат рецептата за преодоляване на неуспеха. Българското общество инвестира много усилия в утвърждаването на демократични институции. На прага на членството в ЕС, тези институции трябва да заработят качествено, за да намерят решения на съвсем реални проблеми от ежедневието. Към такава политика би трябвало да се ориентират партиите в изборната кампания.

Позицията им към неуспелите българи обаче не може да бъде "държавата щи ви даде". Те не трябва да бъдат лъгани, че следващото управление може изхарчи едно несъществуващо богатство. Преди да се поискат гласовете на "загубилите" партиите трябва да ги интегрират обратно към политическата система. Борбата за вота на тези хора, преминава през това те да бъдат убедени, че има смисъл да се гласува и че е вотът е част от решението на проблемите им. Едва на второ място те ще избират между две различни концепции за развитието на страната. Едната е за активна, голяма държава, където избираме някой, за да се погрижи за живота ни, другата е за създаването на държава, в която институциите са подчинени на позицията и волята на хората. В първата командват бюрократите, във втората гражданите. Най-важната битка за бъдещето на България е между тези две визии. Намирането на подкрепата за западния тип общество и за "слабата държава" със силни граждани, винаги е било труден избор у нас, а с действията си правителствата често са предавали този избор.

Хората, които не харесват България каквато е днес, защото са загубили перспективата си някъде през деветдесетте, трябва да знаят, че неуспехът им се е случил в държавата на бюрократите. Днес, дори само математически, те имат по-голям избор, заставайки пред урните. На тези избори отиваме с променена политическа система, която генерира поне три отчетливи политически алтернативи. Това е втората важна особеност на избори 2005. Наличието на стабилна центристка партия променя политическия ландшафт. Политическия център вече не е арбитър в боксов мач между леви и десни. За пръв път имаме центритска партия, която най-малко е равнопоставена с левицата и десницата. Нейната функция не е да бъде коалиционен партньор на дясното или лявото. Важната задача пред НДСВ е да се пребори за съставяне на собствено правителство.

На тези избори за пръв път се явяват три относително равностойни субекта, всеки от които търси вариант да излъчи различна перспектива. Затова са важни предстоящите избори. От трите алтернавити, поне са носители на прозападна концепция за устройство на страната. Голямата политическата въпросителна е ще успеят ли НДСВ и СДС, всеки по свой начин, да представят визията за България като модерна западна страна със силни граждани. Привидно центърът и десницата ще воюват за хора със сходни политически убеждения. Само привидно обаче. Изборите винаги се били решавани от една голяма група хора, която е идеологически ничия и в този смисъл не принадлежи на нито една партия. Хората от тази група обаче са склонни да подкрепят тази перспектива, която им изглежда най-приемливо. Големият въпрос е дали центърът и десницата ще мобилизират тези хора, или БСП ще получи контрол върху следващото управление с едва една четвърт от гласовете на избирателите.

Десницата трудно може да претендира за гласовете на идеологически неопределените избиратели. СДС влиза в изборната кампания след три години на непрекъснати политически конфликти. Задачата пред синята партия е да консолидира привържениците си и с резултата си да бъде гарант на политическия проект за съставяне на дясно-центристко управление.

В същото време НДСВ има политически ресурс да претендира за доверието на тези български граждани, които решават кой ще спечели изборите. След четири години управление вотът за НДСВ изглежда престижен. Това прецедент в българския политически живот. Управляващата партия има и най-много на брой одобрявани от обществото публични лица. Това дава на НДСВ изключително сериозно предимство пред основния им конкурент БСП, която влиза в предизборната кампания със политически лица от управлението на Виденов.

Трета важна особеност на предстоящите избори е, че за пръв път в тях ще участва една голяма социална прослойка, която има какво да защитава. Около една пета от българите оформят т. нар. средна класа. На тези избори те ще бъдат гарант за модернизицията на страната. Най-важната особеност на тази част от българското общество е, че нейните представители формират вота си въз основа на съвсем рационални икономически аргументи. Те не гласуват за определена партия, заради яростната защита на идеологически клишета. За тези хора по-нормално да се доверят на НДСВ, защото иска да намали данък печалба и данъците върху доходите, отколкото на БСП която иска да ги увеличи.

На старта на настоящата политическа кампания имаме най-мако три фактора, които определят изборната битка: трета алтернатива в лицето на НДСВ, ясна перспектива за позитивен вот в полза на определена политическа програма и средна класа, вотът на която може да реши изборите. На този фон за пореден път ще се проведе значимият дебат, в каква държава и с какви институции ще живеем. Всичко това прави труден отговора на въпроса, кой с кого ще управлява след изборите. Преди да потърсим този отговор обаче, трябва да видим какво ни предлагат основните политически играчи. Това е ясна перспектива и политически гаранции за реализация на предизборните ангажименти. Със сигурност следващото правителство трябва да прави това, това за което е избрано. Затова този път е добре избирателите да се вгледат по-сериозно в предизборните програми на партиите и да сравнят това което пише в тях, с това което говорят политиците. Отделянето на време за сравняване на перспективите си струва. То отделя хората, който сами определят живота си от тези на които той се случва.