Коя България ще спечели избори 2005?

На 26 юни пред урните застават две Българии. Всяка от тях има свои представи и свои политици. От едната страна е перспективата на успяващите български граждани, от другата е вота на губещите българи. Между двете кагетории има една важна разлика. Едните успяват в съвременните пазарни условия, другите не. И успехът или неуспехът създават собствена представа за държавата и политиката. Затова тези избори са много повече битка между два различни светогледа за България, отколкото конкуренция между партии. Какво ще се случи през следващите години зависи от това, "коя България" ще бъде по-активна в изборния ден.

Представете си двете перспективи.От една страна са хората от селото и малкия български град. Там в много случаи животът е застинала снимка, за която е трудно определим дали е правена през 70-те, 90-те години или през 2005 г. Новите неща в по-малките населени места са твърде малко. Повечето млади хората ги напускат, за да търсят по-динамичен живот и различна реализация. За тези, които остават промените са филм, който се случва по националните телевизионни канали, а Холивуд е почти толкова далече, колкото София. През последните петнадесет години селото и малкия български град имат почти непроменена социална и икономическа структура. В резултат на неуспялата модерницазия на България от 90-те години, застаряващото население на България, със своите проблеми, оправдани страхове и регроградни възгледи, може да изиграе същата роля за България, каквато "страхуващите се французи" изиграха за Европа. А именно да спрат модернизащията на страната ни, за да се възпроизведе отново илюзията, че държавата може да измисли нещо вместо гражданите и така животът да стане по-лесен. Вотът на евроскептиците във Франция обаче е прагматичен. Те вярват, че защитават себе си от "Нова Европа", на която те гледат като на консуматор. "Страхуващите се българи" обаче, за които животът е лош, политиците крадливи, а пазарната конкуренция нечестна, нямат рационална кауза, зад която да застанат.

Обратно, успяващите българи имат какво да защитават на тези избори. Това е средната класа, която защитава собствената си перспектива. Нейните представители не са мотивирани да гласуват, заради изборната лотария, точно не участват и в раздаващите награди телевизионни игри. Обратно те мотивират вота си с рационални представи. Те се интересуват дали политиците лъжат, как работи администрацията, каква е инфраструктурата на страната. Тези хора не могат да бъдат спечелени с обещания за 20 процента по-висока заплата в бюджетната сфера. Те вярват, че са успели заради собствените си усилия и въпреки държавата, която не им създава условия. Затова по-голямата част от средната класа презира политиците, защото ги счита ограничени и за самодоволни хора, които не биха успели извън удобния чадър на политиката. Това отношение често се пренася към самата държава и институциите.

Всичко това прави средната класа по-незаинтересована от политиката. Ако някакси си успял въпреки политиците, си склонен да мислиш, че който и да управлява, това не касае теб. Това обаче е вярно само наполовина. Трудно бихме си предстали средната класа в условията на хиперинфлацията и банковите фалити от управлението на БСП през 1996 г. Увеличаването брой на хората, които съставят средната класа е пряко свързан с наличието на конкурентен пазар и с модернизацията на страната. Развитието на финансовите услуги, инфраструктурата, телекомуникациите и технологиите създава богатство, прави гражданите по-автономни им дава повече възможности за развитие. Тези от тях които са извървяли този път имат най-добрата причина, чрез вота си на предстаящите избори да защитят тази България, в която не живеят.

Отделните политически партии по различен начин представляват различни части на българското общество. Всяка от тях акумулира вот, както от активните така и от пасивните части от българското общество. Според всички изследвания обаче НДСВ и в по-малка степен десните партии съсредоточават одобрението на успяващите и активни социални прослойки. Въпреки, че са по-доволни, избирателите на центъра и десницата обаче, са по-слабо мотивирани да гласуват. В същото време левицата консолидира вота на мнозинството недоволни българи, за които държавата е слаба, лоша и несправедлива. Ако има сериозен протестен вот срещу статуквото, той отива в урната на БСП. Червените поддръжници са мотивирани да гласуват. Успехът на БСП да мобилизира симпатизантите си я прави фаворит в изборите. Така песимистичната представа за света на разочарованите леви избиратели задава параметрите на следващото управление.

Изходът на битката между вота на оптимистите и песимистите решава следващите най-малко четири години от развитието на страната. Ако победи уморената, неуспяваща България, то нейната политическа воля ще се възпроизведе в следващия парламент и в политиката на следващото правителство. Ако надделеят умората и скептицизма следващото правителство ще преразпределя ограничени ресурси, без да има политическа енергия да модернизира страната. Това ще бъде силен шамар за активната част от българите и за хората които чрез интелектуален или друг продукт са полезни за страната си.

Изключително важно за България е предстоящите избори да бъдат решени с гласовете на успяващите граждани. Вотът им ще даде перспектива пред страната ни и ще задължи следващото управление да работи качествено в полза на всички. Има и нещо друго, което идва в последствие. Активната позиция поражда отговорност. С други думи активни граждани, ни могат да създадат безотговорна държава.