НДСВ печели психологическата битка в избори 2005

Статията по-долу е публикувана във в. "Стандарт" на 7 юни. Пускам я така, както съм я изпратил на вестника, без да е минала редакция.
---------------------------------------------------

Заявката на премиера Сакскобургготски, че НДСВ не може да влиза в коалиции с БСП и да подкрепя ляво правителство очерта ясни разделителните лини в предизборната кампания. Позицията на премиера НДСВ, че няма да подкрепи основния си опонент в следващия парламент е особено важна, защото дава ясна картина за политическите преспективи след изборите. С други думи избирателите могат да преценят къде и за какъв тип политика ще бъде използвана подкрепата им.

Разбира се заявлението на Симен Сакскобургготски, че НДСВ иска да реализира собствен управленски проект не би трябвало да е изненада. То по-скоро е отчетлив отговор на спекулациите, че жълтата партия води задкулисни договорки за властта с левицата. Разбира се такива биха били невъзможни, най-малкото защото НДСВ не би могло да излъчи премиер в парламентарнто мнозинство доминирано от левицата. В този смисъл, участието на НДСВ в правителство заедно с БСП е напълно безмислено за жълтата партия.
Не така стоят нещата за БСП обаче. Поставянето на ясна разделителна линия между НДСВ и БСП е сериозен политически удар за червените. За левицата беше изключително важно да представя НДСВ като възможен коалиционен партньор и като "близка партия". Такова схващане за НДСВ бе полезно за левицата, защото би капсулирало политическия център и би запазило преднината на БСП в изборите. За БСП е изключително важно да излезе от образа на на проваляща в управлението се партия. Затова за левицата е необходимо да разширява подкрепата сред центристките партии.

Очертаването на НДСВ като ясна политическа алтернатива на БСП намалява шансовете на левицата да управлява. За да си гарантира властта, БСП трябва да има почти 120 депутати в следващия парламент. При друга конфигурация тя няма да е в състояние да гарантира стабилността на следващото управление. Ако БСП състави коалиционно правителство, подкрепено от по-малко от 130 парламентарни гласа, нарастват шансовете, за преструктуриране на парламентарното мнозинство при всяка конфликтна ситуация между коалиционните партньори. Такива конфликти са неизбежни с оглед на тежките задачи пред следващото мнозинство - промяна на съдебната система, пълно покриване на критерии за членство в ЕС очертани в последното писмо на Европейската комисия и т.н.
НДСВ печели не толкова от поставянето на ясна разделителна линия с БСП, колкото от начина на формулирането й. Симеон Сакскобургготски очерта различията в перспективите предлагани от НДСВ и БСП, без да ги огражда с бодлива тел и да създава политическо напрежение в обществото. Обратно премиерът аргументира тезата си с ясен ангажимент към избирателите. По-този начин НДСВ отива на изборите с ясна теза за това как и за каква политика ще използва властта.

Българското общество живее с усещането, че политиците разпределят властта, зад гърба на избирателя. Едно от най-сериозните обвинения към политиците през послената една година бе, че не поемат отговорност да кажат ясно кой, с кого и как ще управлява. Неспособността им да поемат ясен ангажимент за това създаваше усещането за наличието на политическа олигахия, която е безразлична към вота на хората и се интересува единствено от това да се възпроизвежда във властта.

С изказването си, че НДСВ не приема изборите да бъдат "предварително решени под масата" премиерът дава ясен знак, че предстоящият вот ще възпроизведе "справедливо" управленско статукво. Тоест такова, което произтича от гласуването на избирателите и при ясни критерии, зададени от политическите сили преди изборите. Така НДСВ застава с ясна политическа физиономия пред урните. Топката вече е в полето на БСП, която трябва да отговаря на въпроса, с кого би управлявала след изборите. А това е особено труден въпрос, чийто отговор БСП може и да не успее да намери, в оставащите едва две седмици до изборния ден. Предизборните дебати показаха, че левицата е сама срещу всички останали. Неясните управленски идеи на червените и икономически неаргументираните им социални обещания предизвикват несъгласието на всички политически сили. Дори ДПС, които са считани за най-вероятни си политически партньор на левицата изразиха остри различия с повечето управленски тези на БСП.

Левицата видимо е достигнала тавана на електоралния си потенциал. Това е добре за БСП тогава, когато конкурентите й не могат да генерират разстеж. Прекратяването на спекулациите за възможно жълто-червено управление обаче, дава възможност на политическия център да състави следващото правителство. НДСВ вече е в ситуация, в която заедно с ДПС може да очертае рамката на следващото управление.
В тази конфигурация десните партии, които минат изборната бариера ще бъдат задължени от избирателите си да приемат партньорството с НДСВ. Всеки друг техен ход, който обслужва влизането на БСП във властта би ги сринал от политическата сцена.
Малко повече от две седмици преди изборния ден политическата конкуренция изглежда по-закономерна с оглед на това какви социални интереси представлява всяка от партиите. Центърът, който е подкрепян от средната класа и по-активните българи по-всяка вероятност ще успее да мобилизира вота на успяващите в новите икономически условия българи. Това го поставя в силна позиция в следващия парламент. Независмо от кризата, в която се намират, десните партии също ще получат част от вота на българите с прозападни убеждения. Макар и не толкова активни икономически, социалните прослойки подкрепящи десницата са близки до центристките избиратели, ако сравняваме ценностните им представи и насоките за развитие на страната които очертават. От другата страната на бариерата е БСП консервираща вота на мнозинството неуспяващи в пазарните условия българи. Двете ценностни алтернавити генерират собствени политически проекции.
Динамиката на предизборната кампания очертава обществен консенсус около идеите за развитие на страната идващи от НДСВ и споделяни от деснните партии. Затова е съвсем закономерно след изборите да има сближаване на позициите между център и десница, за това какво трябва да се прави през следващите четири години.

Най-важният знак, който идва от изявлението на премиера Сакскобургготски е, че хоризонтът на настоящото управление и конфликтите прозитичащи от политическото статукво са затворени. Вместо тях е отговорена вратата за конструриране на переспективата за следващите четири години. Това е добър знак за страната и разбира се за приносителя й. НДСВ отправи към избирателите важното послание, че от предстоящите избори има смисъл. В ще има конкуренция, а не пренареждане пионки на политическата дъска.