ДПС греши с предизборната си подкрепа за левицата

Този материал бе предоставен на в. "24 часа". В суматохата, така и не усрях да разбела дали е бил публикуван, но мисля че не беше. Предоставям го на вниманието ви. Ще го прочета след месец да видя дали тезата е била правилна.
------------
ДПС греши с предизборната си подкрепа за левицата
13 юни, 2005

Изборната конкуренция навлезе в доста предвидими граници и предизборните заявки на партиите отговарят в голяма степен политическата им идентичност. Фактът, че в настоящата кампания няма компромати и почти никакъв черен ПР допълнително превръща настоящата изборна кампания в най-смислената и полезна за обществото политическа конкуренция на която сме свидетели в последните 15 години. Ключова за това е ролята на НДСВ. По време на цялото си управление жълтата партия бе обект на всякакви обвинения - че е креатура на тайните служби, че спира България по пътя към членството в НАТО и ЕС, че "царят разбива политическата система" и т.н. На финала на изборната надпревара обаче НДСВ изглежда като най-прогнозируемата политическа партия. Жълтите запазиха значението на изборите като отрязаха БСП от общо управление и затвърдиха заявката си за центристка политика и за продължаване курса на икономически реформи. Преди две години НДСВ бе стигнало критични нива на подкрепа, след което успя възвърне доверието на обществото. В последните месеци то се превърна в престижна партия, чиято електорална основа се крепи на средната класа. Затова и голяма част от медиите и хората с авторитет в публичната сфера промениха оценките си за НДСВ от негативни към положителни. Дали заради социологическите изследвания, показващи преднина на БСП или заради някакъв инстинкт за нагаждане към силния на деня обаче част от политическите авторитети и от лидерите на обществено мнение побързаха да изострят тона си към НДСВ и да пренаредят позицията си в очакване на управление на БСП и ДПС. Тук ключови са позициите на част от десните партии и на основния коалиционен партньор на жълтата партия ДПС.

За десницата е донякъде разбираемо да бъде объркана в оценките си за НДСВ. ОДС и БНС хем искат да участват в дясно-центристко управление, хем непрекъснато застават в позиция, коята минира следизборното им сътрудничество с НДСВ. В сходна позиция е и ДПС. И десните и хората на Доган говорят за сформиране на следващо дясно-центристко управление и в същото време правят дори невъзможното да подарят властта на левицата. И ако неяснотата в дясно е частично оправдание за неадекватната позиция на десните партии, то позицията на ДПС, че ще подкрепи кабинет на БСП е политически неморална и нерационална. Защо?

На първо място защото ДПС си отразява половината от симпатиите и съответно шансовете за участие във властта. ДПС бе заявило, че няма да заявява следващия си партньор без да има яснота за изборните резултати. Предизборният политически танц на г-н Доган с БСП обаче издава по-скоро желание за оставане във властта на всяка цена, вместо подкрепа за налагане на ясни позиции и принципи за следващото управление. Затова днес ДПС изглежда много повече като търговец на власт, отколкото като партия произвежаща политическа стабилност. Завъргането на Доган делегитимира партията му като способна да остоява политически ценности и в превръщат ДПС от "желан" в "неприятен" коалиционен партньор.

На второ място е фактът че в ДПС очевидно не са разбрали правилно позицията на НДСВ, че няма да подкрепи кабинет на левицата. За ДПС тя означава, че НДСВ ги припознава като важен политически партньор. Ако НДСВ искат да бъде на всяка цена във властта, те лесно биха могли да се договорят с БСП зад гърба на ДПС. Така ДПС би станало напълно излишен консуматор на политическа власт. Точно обратно ясната заявка на НДСВ, че не може да си партнира с левицата запазва на важността на политическия център и разбира се прави десните партии възможен коалиционен партньор. От ДПС по-рано бяха обявили, че на България е нужно дясно-центристко управление. Ако хората на Доган са искрени в тази си позиция те би трябвало да оценят заявката на НДСВ като политически ход, с който се запазва политическия център като ясна и отчетлива алтернатива за страната.
Третия проблем на ДПС е, че избира за партньор левицата вместо сродни либерални или дясно-центристки партии. Това е пълен разрез с претенциите за на Доган за либерална идентичност.

Предварителния избор на БСП за партньор не може да бъде аргументиран с политически принципи. Двете партии са на противоположни позиции по основни въпроси свързани с националната идентичност и външнополитическата ориентация на България. Отказът от отстояване на прозападни и либерални принципи в коалиционната политика, е аргумент в полза на най-яростните противници на ДПС. Той свежда движението до партия брокер, която прави безпринципни политически сделки. Това връща ДПС към образа на етническа партия, която капсулира представителството. Такава позиция обаче е вредна за ДПС и още по-лоша за страната. Тя ни връща в деветдесетте години, когато ДПС бе важно единствено като гарант на етническия мир в един труден за България и региона момент. В европейския сценарии за развитието на страната обаче такава роля няма.

Затова за ДПС е важно да избере принципната защита на либералната теза в следващото управление. Постигането на баланс в една пъстра коалиция на центъра и десницата ще бъде изнервящо политическо упражнение за всички, не само за ДПС. Постигането на политически успех на такова управление обаче ще свали всички обвинения и съмнения в идентичността на ДПС и ще направи движението важна българска партия.

Другият избор издава предпочитанието на ДПС да се договаря за размера на порцията власт, която би получило от БСП, вместо да отстоява създаването на принципна коалиция. Предварителната подкрепа на ДПС за състовяне на червен кабинет обаче излага на риск участието на движението във властта. Подценяваната доскоро възможност центърът и десните партии да получат солидна подкрепа е напълно реална, след като Доган обави подкрепа за БСП. За никого не е тайна, че ДПС не е особено харесвана партия и от мнозинството избиратели. Затова оттеглянето й от партньорство с НДСВ със сигурност прави жълтата партия по-атрактивен избор. Мнозинството българи си спомня управлението на Беров, което бе реализирано с мандата на ДПС и бе подкрепяно в парламента от БСП. През този период на парламентарно сътрудничество между двете партии разцъфтя организираната престъпност, появи се феномена на "мутрите" създал т. нар. "силова икономика". Без да търсим преднамерена аналогия между "тогава" и "сега", десет дни преди изборите се оформя същата конструкция от политически партии. Тя има два ефекта. На първо място прави НДСВ по-привлекателно за избирателите и на второ място активизира биографичния вот за десните формации. Страната ни днес не е същата както през 1993 г., но заплахата идваща от реставрацията на политическия и икономически модел от началото на деветдесетте години е застрашителна за европейската перспектива на България.

Политическия опит, който страна има от сътрудничеството между БСП и ДПС, изказванията на Доган че ДПС ще прави рационални коалиции и борбата за това кой ще разпределя финансовата помощ на ЕС създава не особено приятни аналогии за това как двете партии биха използвали властта. Следващо управление на БСП и ДПС е неприятен компромис дори за симпатизантите на двете формации. Партньорството с друга центристка формация е далеч по-важно за БСП защото ще последната стъпка, с която левицата ще излезе от изолацията, в която попадна след катастрофиралото през 1996 г. червено управление. За ДПС пък изборът на БСП за партньор изглежда разбираем единствено за партийния елит на движението.