БСП остана в изолация

Най-важното за левицата е не с дали ще спечели изборите, а как ще се позиционира в политическата система през следващите четири години. БСП няма ресурс да управлява сама и за нея е повече от наложително да бъде лидер на възможно най-широка коалиция. Това е още по наложително на фона на очакванията за трудности на финалната права от влизането ни в ЕС. Затова на следващото правителство ще му е необходима възможно най-широка парламентарна подкрепа. Това в никакъв случай не е добра новина за БСП, защото само две седмици преди изборите тя остана почти без сериозни партньори, които биха подкрепили евентуално ляво управление.

Заявката но НДСВ, че няма да подкрепи ляво управление оставя БСП в политическа изолация. Ако не спечели много убедително изборите, за БСП ще е много трудно да състави правителство. Левицата представи програма за управление, която среща неодобрението на всички части на политическия спектър. Червените влизат в тези избори със същите политически лица, участвали в провала на правителството на Виденов. Предизборните дебати показаха, че хората които правят социалната и икономическата платформа на БСП са същите, които произведоха икономическата криза от 1996 г. - 1997 г. Липсата на нови политически идеи и лица създава огромна дистанция между БСП и останалите политически партии. Дори другата лява формация "Коалиция на розата", която би трябвало да е естествен съюзник на БСП има коренно различини виждания за икономическата и социална политика от тези на Позитано 20.

Досега нито една партия освен ДПС не е заявила, че ще преговаря с БСП след изборите. Дори ДПС обаче не дава уверения на червените, че участва в коалиционно управление с БСП.

ДПС отново е в стратегическа ситуация, която обаче поставя изключителна отговорност пред движението. Спекулациите за възможна договорка между НДСВ и БСП оставяха ДПС извън сметката за властта. С начертаването на разделителна линия между центъра и БСП, Симеон Сакскобургготски гарантира на ДПС мястото на важна партия в следващия мандат. За ДПС по принцип не е проблем да участва в ляво правителство. Ако БСП е в изолация обаче, такова решение ще бъде трудно за хората на Доган. За ДПС не е изгодно да плаща политическата цена за декапсулирането на левицата. Ако движението влезе в коалиция с партия, която няма подкрепа от политическия център и чиято управленска програма не е одобрявана от останалите политически сили, ДПС ще стане политически буфер на лявото управление.

В същото време хората на Доган очевидно държат на тезата си, че на България е нужно дясно-центристко управление. Така въпреки отворената врата на ляво, за ДПС е по-приемливо да запази настоящата политическа формула, при която остава партньор на НДСВ в следващо управление. Още повече, че позицията на Симеон Сакскобургготски, че НДСВ не може да се договаря с БСП е категоричен политически знак към ДПС, че движението влиза в ролята на гарант, за това България да има следващо успешно управление.

В специфична ситуация се намира и ОДС. Мястото на синята коалиция в следващия парламент зависи от успеха на НДСВ на изборите. Ако НДСВ получи силна подкрепа, то шансовете на ОДС и другите десни да съставят правителство нарастват сериозно. Само тогава може да се изпълни формулата, че от ОДС зависи стабилността на следващото управление. Това е така, заради видмата неспособност на лидерите на коалиция ОДС да формират собствена политическа визия за властта. Затова коалицията ще има второстепенна роля в следващия парламент. Изтеглянето на клипа на ОДС обаче прави възможно следизборното сътрудничество между десницата и центристките партии. Добър изборен резултат на НДСВ и успех на ОДС си възвърне гласовете на оттеглилите в полза на другите десни партии избиратели създава предпоставки за ново дясноцентристко управление.

Две седмици преди изборния ден имаме две партии с ясни концепции за следващите четири години - НДСВ и БСП. Цялата предизборна конкуренцията и следизборната теза за властта се оформя около конкуренцията между тях. Първите реакции на БСП издават нервност. Досега изборната кампания вървеше в идеалния сценарии за левицата. БСП бе мобилизирала ресурсите си, а конкурентите й или не можеха да интегрират политически симпатизантите си или не успяваха да създадат достатъчно мощна алтернатива, която социолозите да измерят като заплаха за червената победа.

Поставянето на ясна разделителна линия между ляво и център обаче прави вота за НДСВ много по-важен. Избирателите могат да си представят контурите на следващото управление, и да преценят кой може да участва в него. Това генерира силна подкрепа за управляващата партия на финалната права. Разделителната линия с БСП е добра новина дори за изпадните в безидейност десни партии. Въпреки, че така и не стана ясно за какво точно се обявява ОДС и кой е политическия му противник - БСП или НДСВ, в крайна сметка СДС влиза в ролята на класическа дясна партия, която е длъжна да подкрепи центъра, когато е неспособна сама да победи левицата на избори. Ясния ангажимент на НДСВ да не си партнира с левицата, дава сериозен шанс на СДС да си възвърне доскоро подкрепящите Костов избиратели. С позицията си НДСВ признаха това, което десните отдавна трябваше да кажат. То е, че партньорството между либерални и консервативни партии е политически оправдано и понякога и наложително. Така политическия знак, който даде Симеон Сакскобугготски направи важни освен ДПС и двете десни формации на ОДС и БНС. Той превръща вота за тях в много по-смислен от този за партията на Костов, която с крайните си послания към НДСВ и ДПС минира съставянето на общо правителство на центъра и десницата.

Политическият сигнал на НДСВ създава ясни граници за това кое е възможно и кое не в политическото пространство. Това е добра новина за избирателите, защото им дава повече гаранции, че политиците няма да забъркат средизборен миш-маш от гласовете им. Ясната перспектива е важна на фона на изключително важните за страната следащи две години.