Ясни алтернативи в изборния ден

Изборната кампания изглежда не интересува повечето българи. Те гледат на изборите като на съпътстващ ежедневието новинарски фон. Изненадващо или не броят на хората, които притиснати от трудностите, виждат зад политическата конкуренция някаква конспирация срещу "България", "обикновените хора" и т.н. очевидно не е въобще за подценяване. Когато една част от българите вярва, че политическия елит е съставен от хора, които не се интересуват от националните интереси, това означава, че демокрацията и институциите не работят добре. Това е важен въпрос, който българското общество трябва да реши. По време на изборна изборна кампания това означава избирателите да сравнят най-отчетливите перспективи и да подкрепят тази, която изглежда по-ясна, по-изпълнима и разбира се по-разумна от гледна точка на обещанията. В настоящата кампания има две основни концепции за развитието на страната и няколко съпътстващи по-малки. Основната конкуренция е между НДСВ и БСП, а това което предлагат останалите партии допълва основната политическа битка.
Има три важни политически въпроса, които определят както предизборната конкуренция, така и перспективите пред страната.

Политическото лидерство

Въпросът за лидерството е винаги е ключов при взимането на политимески решения. Той е свързан с това кой ще бъде следващия министър-председател? Конкуренцията тук е между премиера Сакскобургготски и Сергей Станишев. Между тях има огромни различия в социалния статус, политическия опит, харизмата и разбира в политическата им концепция за развитието на страната.

БСП обаче губи от НДСВ при персонално сравнение на лидерите. Предимството е на страната на настоящия премиер, най-малкото защото успя да наложи по-консенсусен модел на водене на политическата конкуренция. От друга страна БСП има сериозен проблем с лидерството си. През последните четири години съпартийците на Станишев непрекъснато подклаждаха недоверие в способностите на Станишев да бъде министър-председател. От БСП непрекъснато излизаха сигнали, че има други вариенти за премиер. Това противоречи на политическа традиция в БСП при която, ако спечели избори, лидерът поема отговорност за управлението.

Преди това обаче всеки лидер трябва да артикулира убедително управленската визията на партията. Това е възможно само ако той получава подкрепата на съпартийците си. В случая с БСП и Станишев това не е така. Липсата на утвърден и неоспорем лидер е основен проблем на БСП. Колегите на Станишев съвсем съзнателно подриваха авторитета му през последните две години. Затова БСП създава усещането, че няма истински лидер, а само партиен председател. Социалистическата партия не може да гарантира, че при спечелване на изборите Станишев ще представлява вота на избирателите. Изборна победа на левицата може да създаде вакуум в управлението на страната. Така хората които взимат решенията във властта ще бъдат различни от тези, които носят политическа отговорност.

НДСВ е на точно обратния полюс. Симеон Сакскобургготски влиза в изборите с неоспорими политически позиции. Той успя да съхрани рейтинга си и образа на умерен политик, който работи за намаляване на конфликтите в обществото. Дали под влияние на премиера или не НДСВ възприе този подход и в изборната си кампания. Така жълтата партия залага по-скоро на икономическото развитие на страната отколкото на идеологическото противопоставяне с БСП. Такъв подход обикновено е типичен за центритските партии и е добре възприеман в обществото. В същото време в НДСВ никой не оспорва това, че лидерът Симен Сакскобургготски взима важните политически решения. Така избирателите имат яснота, кой носи отговорността за управлението на страната.

БСП остава в изолация

На следващото правителство ще му е необходима възможно най-широка парламентарна подкрепа. Това в никакъв случай не е добра новина за БСП, защото само няколко дни преди изборите тя остана почти без сериозни партньори, които биха подкрепили евентуално ляво управление.
Позицията на НДСВ, че няма да подкрепи ляво управление остави БСП в политическа изолация. Ако не спечели убедително изборите, на БСП ще е много трудно да състави стабилно правителство. Политическата програма на БСП среща неодобрението на всички части на политическия спектър. В същото време в кандидат-депутатските листи на БСП влизат бивши министри в довелото страната през 1997 г. до фалит управление на БСП. Хората които днес правят социалната и икономическата платформа на БСП бяха министри в правителството на Виденов и произведоха икономическата криза от 1996 г. - 1997 г. Неспособността на БСП да намери нови идеи и нови лица създава отваря политическа пропаст между нея и останалите партии. Дори другата лява формация "Коалиция на розата", която би трябвало да е естествен съюзник на БСП има коренно различини виждания за икономическата и социална политика от тези на червените.

Резултатът е, че нито една партия освен ДПС не е заявила, че ще преговаря с БСП след изборите. Дори ДПС обаче не дава твърди уверения на червените, че участва в коалиционно управление с БСП. Заедно в управлението обаче БСП и ДПС не са особено лицеприятна политическа двойка. Управленският опит на двете партии събира най-лошите за България четири години от последните петнадесет. По време на управлението на ДПС, предшествало Виденовото се появиха силовата икономика, мутрите и рекета, които прерастнаха в организирана престъпност. След него червеното правителство фалира банковата система и милиони българи загубиха спестяванията си. Заради последвалата хиперинфлация заплатите и пенсиите спаднаха до под десет долара на месец.

Освен че навява неприятни спомени и очертава лоша перспектива, предизборния флирт между БСП и ДПС носи и един плюс. Той поставя отчетлива политическа бариера между двете формации и останалите политически партии.

Ясни политически алтернативи

В навечерието на изборите имаме две ясни концепции за следващите четири години - представени от НДСВ и БСП. Цялата перспектива пред страната се оформя около тях. Поставянето на ясна разделителна линия между левицата и центъра прави вота за НДСВ много по-важен. Избирателите вече могат да си представят контурите на следващото управление, и да преценят кой ще участва в него. Това генерира силна подкрепа за НДСВ на финалната права. Отказът на НДСВ от партньорство с БСП и завоят на ДПС към левицата правят НДСВ много по-привлекателна партия за избирателите. За последните петнадесет години ДПС не успя да си изгради репутацията на честен политически играч. Поради това всяко пратньорство с него е считано за политически компромис от избирателите. Затова политическия флирт на Доган с БСП отваря вратата за следизборно партньорство между политическия център и десните партии. Въпреки, че на тези избори десните партии нямат ясна политическа концепция, в крайна сметка те влизат в ролята на всяка класическа дясна партия, която е длъжна да подкрепи центъра, когато е неспособна да победи левицата на избори.

Ясния ангажимент на НДСВ да не си партнира с левицата, дава сериозен шанс на ОДС да участва в следващо дясно-центристко правителство. С позицията си спрямо БСП, НДСВ каза това, което десните отдавна трябваше да кажат. То е, че партньорството между либерални и консервативни партии е политически оправдано и дори наложително. Така политическия знак, който даде Симеон Сакскобугготски направи важни двете десни формации на ОДС и БНС. Той превръща вота за тях в много по-смислен от този за партията на Костов, която с крайните си послания към НДСВ и ДПС дава знак, че не би подкрепила съставянето на правителство водено от НДСВ.

Ясната заявка на НДСВ поставя граници за това кое е възможно и кое не при формирането на следващото управление. Това е добра новина, защото дава повече гаранции на избирателите, че политиците няма да забъркат средизборен миш-маш от гласовете им.