Последното управление на прехода

След установяването си в като партия в политическия център НДСВ катализира промяна в българската политическа система и от двуполюсна тя стана полицентрична. Утвърждаването на НДСВ в политическия център като либерална партия трябваше да доведе до създаването на един по-плуралистичен политически модел. Смисълът от наличието на силна центристка партия бе политическите процеси, договорките за властта и начина на формиране на политическите решения да излязат на светло и да бъдат взимани въз основа на публични ангажименти към българските граждани.
Куцият крак на българската демокрация е пълната неспособност на политическите елити, да бъдат полезни на гражданите. С други думи политическите централи винаги се провалят в това да направят ежедневния живот хората по-добър. Тук не става въпрос за държава, която намира работа на хората или да управлява икономиката. Не става въпрос и за раздаване на социални помощи. Става въпрос за държава която създава и поддържа добра инфраструктура, за администрация, която обслужва бързо, качествено и некорупционно гражданите. Досега нито една българска партия не успя да направи институциите полезни за българските граждани. Затова и хората не обичат властта и политиците и непрекъснато отправят обвинения към държавата.

Смисълът от многополюсна политическа система и от установяването на НДСВ в политическия й център бе, чрез утвърждаване на икономически либерализъм да се стимулира развитието на обществото и на частната сфера и да се намали зависимостта им от държавата. Това разбира се е процес, който не би могъл да се случи за няколко години. Доскоро наличието на поне още една стабилна политическа алтернатива работеше в полза на реформирането на страната. Със влизането на НДСВ в коалиция с БСП и ДПС обаче, тази тенденция е прекъсната и "царската партия" излиза от доскоро "полезната роля" която имаше в процеса на промяна.

Ключово значение за демокрацията е партиите да спазват официално поетите пред избирателите политически ангажименти. Тоест думите "не бихме подкрепили правителство на левицата" означават неща твърде различни от това да направиш коалиция с БСП. След втори поредни избори НДСВ и лидерът му правят точно обратното на това, което са заявили. През 2001 г. НДСВ бе избрано не заради идеите на икономическия му екип, а заради ясните заявки за социално управление и за промяна модела на упражняване на властта. На отминалите избори НДСВ се заяви като алтернатива на левицата и така привлече няколкостотин хиляди гласа на хора, които традиционно гласуват за десните партии, защото не вярват на това, което говори и прави БСП. Със саздаването на тройната коалиция вотът на тези българи отиде в подкрепа на Сергей Станишев и БСП.

Подмяната на вота е нещо, с което българските изборатели са свикнали. Изборът на НДСВ да стане част от така създадената управляваща коалиция обаче лишава политическата система от алтернатива и подменя политическите задача, която България трябва да реши.

Основни политически и ценностни конкуренти могат да влизат в управленска коалиция само при три условия - за много кратък период от време, за управление с много ограничен обхват и при извънредни обстоятелства от изключителна важност за държавата.

Членството на България в ЕС наистина е изключително важна политическа цел. Дори то обаче не може да става с цената на потъпкването на демократичните правила и при заличаване на политическите различия и конкуренцията на идеи. Тоест, коалиция между БСП, НДСВ и ДПС е напълно логична и оправдана, но единствено с за приемане на важните закони за влизане в ЕС и за кратък период от време. Тя бе даже необходима, за постигане на парламентарно мнозинство. Не такава коалиция обаче бе създадена.

Трите партии направиха класическа трипартийна коалиция, чиято задача е да разпредели и задържи властта за период от четири години. Пред България обаче няма такъв политически хоризонт. Към днешна дата в страната не действат фактори, които да уреждат стабилно политическо статукво за толкова дълъг период. Пред България има два коренно различни политически варианта - "България член на ЕС през 2007 г." и "България в провал" с отложено европейско членство и ескалация на вътрешните икономически и социални проблеми.

Коалицията между БСП, НДСВ и ДПС не бе създадена, за да се постигне добрия вариант за страната. Тя стана факт, за да може след осем години БСП да управлява, ДПС да остане във властта, а лидертите на НДСВ да имат гарантират конфорт след края на мандата си. Затова и коалицията стана на пожар при третия мандат. Ако между трите политически партии имаше такова съгласие и сходни разбирания за управление коалицията би се случира още при първия мандат на БСП. Третия политически мандат стана възможен не заради опасността от проваляне на европейското членство на България. Той се реализира заради страха на трите партии от предсрочни избори. Политическият чадър на тройната коалиция и голямото парламентарно мнозинство са много по-удобни за БСП, НДСВ и ДПС, отколто неясните резултати от предсрочни избори, които биха дошли след публично видим провал и на трите да съставят управление.

Кой печели от статуквото?

Трите партии създадоха "коалиция на властта", а не коалиция за управление на страната. Тя ще блокира промяната в страната, защото няма да бъде в състояние да реализира нито обещанията на БСП за социално управление, нито заявките на НДСВ за "нов модел на сътрудничество между публична и частна сфера". Затова БСП и НДСВ ще търпят сериозни негативи от участието си в настоящата коалиция.

Партията е реален победител от формирането на настоящото управление е ДПС. ДПС не просто запази властта си. То разшири обхвата й. Движението наистина е класическа етническа партия, чийто най-сериозен ресурс е твърдия вот и липсата на избиратели, които да търсят политическа отговорност. Не от това обаче идват проблемите на управлението. Елитът на ДПС е точно толкова неспособен да произвежда "добра за гражданите политика", колкото тези на останалите партии. Стремежът към участие в управлението е естествен и позволен за ДПС точно толкова на другите политически играчи. Достатъчно е да припомним неистовото желание на БНС да измисли накакъв вариант за промъкване в правителството и опитите на Надежда Михайлова и обкръжението й да спасят партийните си постове, чрез участие в правителство на НДСВ и безмислените упражнения на ДСБ на тема програмно правителство.

ДПС носи сериозна отговорност за това, че предпочете коалиция, която да уреди разпределението на власт и финансови ресурси, пред такава, която е адекватна на вота на избирателите и на процесите на развитие на страната. Както НДСВ при втория мандат, така и ДПС при третия имаха уникалния шанс да отворят политически диалог за създаване на коалиция за обезпечаване на националните приоритети. Такава би постигнала целите си за шест месеца, след което нови избори щяха да възпроизведат парламент, който би имат четиригодишен политически хоризонт.

Кои са губещите?

НДСВ губи най-много от новото управленско статукво. С един ход жълтата партия разруши политическа идентичност изграждана четири години. Утвърждаването на НДСВ като прозападна, либерална партия, която носи собствена алтернатива изключва всякакво трайно политическо сътрудничество с БСП. От тук нататък за НДСВ ще бъде много трудно да аргументира като принципно политическото си поведение. Бившите управляващи едва ли ще успеят да обяснят на избирателите политическата прегръдка с основния си конкурент БСП. Тази "прегръдка" води превръща НДСВ партия на конюнктурата и я води към обезличаване. Отговорността за низходящото развитие на НДСВ носи лидерът на партията, който е и основния й политически стълб. Към днешна дата е трудно да се дават дългосрочни прогнози за развитието на партийнана система. Със сигурност обаче решението на Симеон Сакскобургготски да подкрепи не само правителство на БСП, но и Станишев за премиер, поставя пред НДСВ в пред трудно политическо бъдеще.

БСП също едва ли ще се размине с негативи от това лидерството на тройната коалиция. На Станишев и другите червени лидери тепърва ще се налага да обясняват на избирателите си, защо не изпълняват социалните обещания дадени преди изобрите. В БСП има поне три различни мнения за политиката на партията. Дори сама във властта БСП, не е успявала да постигне вътрешен консенсус за това как да управлява. Още по трудно ще й бъде сега, когато е заедно с ДПС и НДСВ. Участието във властта не може да прикрие слабите изборни резултати на левицата и няма затвори съмненията на много хора в БСП, че Станишев не е човекът, който взима важните решения. По време на преговорите се видя, че БСП прие модел на приговори измислен извън Позитано 20. Президентът Първанов и ДПС очевидно имаха повече влияние при формирането на настоящото управление, отколкото председателя на БСП. Ако моделът на тройната коалиция се провали, БСП ще бъде най-големия потърпевш. Левицата държи ключовите министерства и поне формално разполага с политически инструменти да налага решенията в тройната коалиция. Това предопределя и отговорността, която червените носят за управлението на страната.

БСП, НДСВ и ДПС съставиха мнозинство, което ще удължи живота на един преходен парламент, с много конфликти, който избирателите не харесват още от първия му работен ден. Така вместо да създадат "първото европейско управление" на България трите партии договориха "последното управление на прехода".