Първото място където започнах работа и придобих ценен социален опит, съвсем естествено, бе ... един строеж в околностите на София. Това се случи, поради тривиалната и ужасно позната на всеки студент причина - липса на пари. Бях натрупал неколкократно превишаващи седмичната ми издръжка дългове, поради което трябваше 5 дни да размахвам една лопата, на минус 5 градуса.

Следващото ми работно място бе доста по-различно. За него съм благодарен на майка ми, която ми помогна, като ме свърза с неин познат. В резултат, започнах да работя като стажант в Младедежка редакция на програма "Христо Ботев", в Българско национално радио.

Радиото ми помогна да натрупам самочувствие и опит при публичните изяви и работата в и с медии. Когато работиш с хора, които години наред са били пред микрофона е трудно да попаднеш в ситуация, в която да няма какво да кажеш. В радиото, с няколко прекъсвания, останах почти 4 години, повечето от които като нещатен сътрудник.

След националното радио, работих във вестник "Капитал". За работата си там, дължа услуга на Георги Катанов, един от най-добрите български специалисти по Русия и международна политика.

Времето прекарано в "Капитал" беше изключително полезно за мен, защото това е най-добрият български вестник, който независимо от всички стандартни трудности за това да издаваш елитарен вестник у нас и от сериозния спад на читателската култура в България, продължава да предлага качествена журналистика.

Следващото място, където започнах работа бе кабелната телевизия Канал 3. Там научих доста неща и съм особено доволен, че престоят ми съвпадна със силния период от разивитието на тази телевизия.

Напуснах Канал 3 през май 1999 г. През следващата година работих едновременно като политически консултант и опитах силите си полууспешно в областта на рекламата.

В края на 1999 г. реших да реализирам една стара моя идея и да създам интернет издание само за политика и анализи. Тогава се запознах с единият от сегашните ми партньори Ал. Дрангажов. С него направихме GLOBUS (вече offline), едно от най-старите български онлайн издания за политика.

Към края на 2000 г. имах възможността да стана част от екипа на електронното издание Медиапул. Ако сте посещавали неговите страници ще мога да си спестя описанието.

В края на 2000 г., заедно с Ал. Дрангажов решихме създадохме собствена компания за Интернет услуги, която понастоящем е една от най-конкурентните на българския онлайн пазар. Кръстихме я Fourth Color (аз нямам заслуга за името). То е закачка с най-разпространения стандарт за определяне на цветовете RGB (Red Green Blue).

В началото на 2001 г. създадохме мрежа от интернет издания. Най-развит бе политическият портал ЕlectionsBG.com, който предлагаше на интернет потребителите пълно покритие на събитията и процесите в българските избори.

Постепенно обаче оставихме медийните дейности в чекмеджето, заради нерентабилността им. Опитът с интернет медии ни насочи към разработването на софтуер за управление на онлайн издания, дейност, в която сме неприлично добри.

Компанията ни Fourth Color се разви доста през последните 3 години. Предлагаме едни от най-добрите условия за уеб хостинг услуги и сме един от лидерите на българския IT пазар в разработката на уеб сайтове и приложения за Интернет.

В началото на 2002 г. основахме IT компания в САЩ. С изключително упорита работа и доста преодолени препяствия успяхме да се наложим да американския пазар. Така, в началото на 2005 г. вече управляваме институционализиран бизнес с добра репутация.

Аз междувременно преминах през "Политическа Дирекция" на СДС, която оглавявах за шест месечен период. Въпреки, че политическите проекти, които предложих на тогавашното ръководство не бяха завършени, считам престоя си в администрацията на СДС за взаимно полезен. Напуснах след изтичане на договора ми, заради преструктуриране на дирекциите, което тогавашният партиен лидер направи и за което с колегите ми разбрахме, след като г-жа Михайлова беше заминала на почивка в чужбина.

След 2003 г. се занимавам с онлайн маркетинг и продължавам да работя като политически анализатор, без да съм обвързан с политически партии. Считам, че политическите науки са достатъчно сериозна професионално поприще, независимо дали човек работи пряко за политическа партия, отделен кандидат или е играч на свободния пазар.